Сътресенията на облигационните пазари засилват очакванията за край на лихвените повишения

Ръстът на разходите на американското правителство за обслужването на задълженията му затвърждава убеждението на инвеститорите, че Федералният резерв е приключил с повишаването на лихвите, след като месеци наред ги увеличаваше агресивно в историческа битка срещу инфлацията, пише Financial Times.

Доходността по държавните облигации достигна най-високото си ниво от над десет години насам тази седмица, увеличавайки разходите за финансиране на компаниите и потребителите, а това може да забави икономиката и да подложи на натиск цените, без да се налагат допълнителни действия на американската централна банка.

Поредният висш ръководител, който подкрепи това виждане, беше Мери Дели, председател на Фед в Сан Франциско, която в четвъртък заяви, че централната банка няма нужда да „бърза с каквито и да било решения“ за лихвите в момент, когато трудовият пазар показва признаци на охлаждане, натискът върху цените отслабва, а доходността по държавните облигации рязко расте.

„Ако условията за финансиране, които се затегнаха значително през последните 90 дни, останат затегнати, необходимостта да предприемаме допълнителни действия намалява“, заяви Дели в предварително подготвено изказване.

„Ако продължим да наблюдаваме охлаждане на трудовия пазар и инфлацията продължава да се връща към целта ни, можем да запазим лихвите без промяна и да позволим последиците от тази политика да продължат да работят“, допълни Дели, която до следващата година не е член с право на глас в определящата лихвите Федерална комисия за отворения пазар.

Тази седмица доходността по бенчмарковите 10-годишни държавни ценни книжа достигна 4,9%, ниво, отчетено за последен път през август 2007 г. Доходността по 30-годишните облигации също отбеляза приблизително 16-годишен връх, като надхвърли 5%. В четвъртък тя отстъпи от тези върхове.

Доходността по облигациите расте, когато цените намаляват. Тя се повиши със засилването на сътресенията на фондовия пазар, след като представители на Фед възприеха миналия месец подхода „по-високи за по-дълго време“ при определянето на лихвите, изразявайки подкрепа за още едно лихвено повишение с четвърт пункт и ограничаване на очаквания мащаб на понижаването на лихвите през идните две години.

Но сега инвеститорите смятат, че е по-вероятно да няма нови повишения на лихвите. Фючърсните пазари оценяват на около 30% вероятността за увеличаване на лихвите с четвърт пункт до декември спрямо 40% миналия петък и над 50% преди две седмици.

„Облигационният пазар чу категорично и ясно посланието им за „по-високи за по-дълго време“ и на практика се затегна за тях. Целта на паричната политика е да затяга условията за финансиране и те получиха тъкмо това през изминаващата седмица“, отбелязва Прия Мисра, портфолио мениджър в JPMorgan Asset Management.

Това неутрализира необходимостта от ново лихвено повишение тази година, смята Мисра и допълва, че с диапазона на федералната лихва от 5,25%-5,5%, който е на 22-годишен връх, централната банка е свила достатъчно икономиката, за да овладее решително ценовия натиск.

Повишаването на доходността по облигациите през последно време „означава, че Фед трябва да направи по-малко“, допълва Майк Кудзил, старши облигационен портфолио мениджър в Pimco.

Макар че трейдърите не очакват Фед да повиши отново лихвите, те свиха очакванията си за това доколко щедра ще е централната банка с евентуално понижаване на лихвите догодина. Те предвиждат лихвата да намалее до 4,5%-4,75% до края на 2024 г., което означава понижение с приблизително три четвърти пункта спрямо сегашните нива. В началото на септември трейдърите очакваха най-малко още едно понижение на лихвата.

Други представители на Фед също коментираха движенията на пазара през последно време. Лорета Местер, „ястребовият“ председател на Фед в Кливлънд, каза пред репортери тази седмица, че движението на доходността по облигациите „сигурно ще се отрази“ на решенията дали е нужно още едно повишаване на лихвите тази година.

Макар на този етап тя да вижда възможност за повишаване на лихвата на следващото заседание на централната банка, което приключва на 1 ноември, то е прогнозирано при допускането, че икономиката продължава да се развива според очакванията.

Мишел Боуман, още един „ястребов“ гуверньор, даде да се разбере тази седмица, че паричната политика не следва „предварително определен курс“. Макар също да смята, че Фед все още не е приключил с подкопаването на търсенето, Боуман заяви, че ще подкрепи още едно повишаване на лихвите „на бъдещо заседание, ако новите данни покажат, че напредъкът с инфлацията е блокиран или е твърде бавен, за да я върнем навреме към 2%“, каквато е дългосрочната цел на централната банка.

Андрю Холенхорст, главен икономист за САЩ в Citigroup, твърди, че данните ще останат достатъчно силни, за да наложат още едно повишение на лихвите следващия месец и допълва, че като цяло растежът е силен, а пазарът на труда, макар че се охлажда, все още е затегнат и цените остават под натиск.

„Те искат да се уверят, че има достатъчно ограничения за забавяне и охлаждане на икономиката. Не смятам, че ще се притеснят от нивото на доходността по 10-годишните облигации“, казва Холенхорст.

Разпродажбата на облигации се случва, след като американското финансово министерство увеличи заемането на средства през последните месеци, за да запълни разширяващите се бюджетни дефицити и да компенсира по-ниските данъчни приходи, подкрепяйки предлагането.

„Ако [доходността] продължава да расте с бързия темп, който наблюдаваме, вероятността нещо да се счупи и да се стигне до дисфункция нараства“, казва Марк Джанони, главен икономист в Barclays, който преди това е работил в регионални банки на Фед в Далас и Ню Йорк. Това може да възпре нови действия на централната банка, смята той, но засега все пак очаква централната банка да повиши лихвите още веднъж тази година.