Spac балонът и неговото спукване са достойни за историята

Винаги е изненадващо да откриеш ново поколение инвеститори, които са едновременно готови и нетърпеливи да се поддадат на нова пазарна мания. Умопомрачителната колективна амнезия, която беше балонът Spac (специални компании за придобиване – бел. прев.), дава още един пример за рисковете от инвестиционно предложение, за което се смята, че предлага лесно богатство, колкото и илюзорно да е то, пише за Financial Times бившият инвестиционен банкер Уилиъм Коуен.

Балонът беше и си остава, за съжаление, значителен. С прости думи, начинът, по който работи схемата, е, че няколко умни мъже – да, предимно мъже – се събират и „спонсорират“ нова куха фирма. Известна като компания за придобиване със специална цел, тя не включва нищо повече от обещан стремеж да се използват парите, събрани от други хора, по печеливш начин. Спонсорите извършват първично публично предлагане (IPO) и след това намират непублична компания, с която да се слеят, и да направят тази компания публична чрез сливането. Схванахте ли?

Спонсорите на Spac отговарят за правните, счетоводните и поемателските такси, които могат да достигнат много милиони долари в зависимост от това колко пари набира инвестиционната схема от други хора чрез IPO-то. В замяна на създаването на Spac и набирането на капитал за нея, спонсорите получават по същество безплатни акции, които се надяват да бъде доста ценни. Техните такси са покрити, ако приемем, че в крайна сметка се случи някакво сливане.

След като Spac бъде сформирана, спонсорите имат две години, за да намерят партньор за сливане и да сключат сделка. Ако спонсорите не успеят, те сами поемат таксите и връщат събраните пари на инвеститорите, плюс лихвите. Не е изненадващо, че стимулът за спонсорите на Spac е насочен към извършване на успешно IPO и след това намиране на партньор за сливане, от почти всякакъв вид, преди двугодишният прозорец да затвори.

Схемата работи до голяма степен, защото е игра на доверие. „Нарича се игра на доверие“, обяснява актьорът Джо Мантеня във филма на Дейвид Мамет от 1987 г., „Къщата на игрите“. "Защо? Защото ти ми се доверяваш? Не съвсем“.

Кой не би искал да инвестира заедно с привидно умни - и богати, бизнесмени и знаменитости като Ричард Брансън, Бил Акман, Масайоши Сон, Чамат Палихапития, Майкъл Клайн, Джей Зи, Шакил О'Нийл и Алекс Родригес, всички от които или са спонсорирали Spacs, или са им давали имената си? Това е вечното изкуство на съблазняването, експлоатирано и пренесено на публичните пазари на акции.

Spac компаниите не е новост. Според Spac Insider, проследяващ индустрията, първият Spac се появява през 2009 г. след финансовата криза, когато набира скромните 36 млн. долара чрез IPO. Но феноменът Spac избухна в началото на сегашното десетилетие. През 2020 г. е имало близо 250 IPO-та на Spac, според Spac Insider, които са събрали около 83 млрд. долара от инвеститори. На следващата година бяха реализирани 613 Spacs, набирайки цели 162 млрд. долара.

Понякога самото споменаване на потенциално сливане между Spac и привидно вълнуваща непублична компания кара инвеститорите да пощуреят, а акциите да скочат. Например, вижте какво се случи, когато инвестиционният банкер Майкъл Клайн обяви през февруари 2021 г., че неговата Churchill Capital IV Corp, една от многото стартирани от него Spacs, ще придобие непубличния производител на електрически автомобили Lucid Motors. Акциите на Spac-а скочиха с около 500 процента. Стойността на инвестицията от 43 млн. долара на Клайн и другите спонсори в Spac-а внезапно стана около 3,3 млрд. долара на хартия, според Ройтерс.

Lucid се оценяваше на 56 млрд. долара. До приключването на сделката оставаха още пет месеца. Сега Lucid се оценява на 10 млрд. долара, а акциите са надолу с 92% спрямо върха си.

Spac пейзажът е осеян с жертви и акции, търгуващи се с пъти под IPO нивата. Адвокатска кантора Skadden, Arps, Slate, Meagher & Flom изчисли през април, че 12 компании, които са се слели със Spac, са влезли в процедура по фалит. Wall Street Journal изчисли по същото време, че 100 са изчерпали кеша си.

Вероятно най-скандалният Spac беше този, направен с цел да се спаси WeWork (компанията за споделяне на офис пространство – бел. прев.), която наскоро обяви фалит, допълнително излагайки Масайоши Сон, основател на финансовия поддръжник на компанията SoftBank.

И все пак инвеститорите все още се поддават на „чара“ на схемата. Досега тази година е имало 28 IPO-та на Spacs, които са набрали 3,6 млрд. долара, като според Spac Insider това е далеч от най-високите нива, но не и нищо. Колективната заблуда около Spacs е достатъчна, за да ме накара, пише Коуен, да си спомня поемата на Ръдиард Киплинг от 1895 г. „Ако“: „Ако можеш да запазиш разсъдъка си, когато всички около теб губят своя и те винят за това…”, тогава "…ти ще си станал мъж, сине мой!“