Доларът отбеляза най-силното си седмично представяне от 2022 г. насам

Доларът отбеляза най-силното си седмично представяне от 2022 г. насам, след като по-високата от очакванията инфлация в САЩ предизвика сътресения на световните пазари, съобщава Financial Times.

Щатската валута поскъпна с 1,7% спрямо кошница от шест основни валути през седмицата, което е най-доброто ѝ седмично представяне от септември 2022 г., тъй като трейдърите обърнаха залозите си за ранно понижаване на лихвите от Федералния резерв.

Еврото и британският паунд спаднаха до най-ниските си нива спрямо долара от ноември насам в петък, достигайки съответно 1,0642 долара и 1,245 долара, а йената потъна до 34-годишно дъно, преди да се възстанови до 153,28 долара за йена.

Поевтиняването на паунда допринесе и за ръст от 0,9% на британските акции в петък, след като FTSE 100, чиито компании трупат по-голямата част от приходите си в долари, приключи търговията за деня близо до рекорден връх.

„САЩ са свой собствен специален случай с много хлабава фискална политика и сега затегната парична политика, което е рецепта за по-силен долар“, коментира Куентин Фицсимънс, старши портфолио мениджър в T Rowe Price. „Модната дума, която преминава през пазарите в момента, е дивергенция“.

Тазседмичните данни за ускоряване на потребителската инфлация в САЩ, която стигна по-високите от очакваното 3,5% през март, накара трейдърите да увеличат залозите си, че Фед може да намали само веднъж лихвите тази година.

За сравнение, в началото на януари очакванията бяха за шест понижения.

В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) сигнализира, че е напът да намали лихвите за пръв път през юни. Натискът върху еврото се засили заради нарастващите очаквания, че лихвите в еврозоната ще спаднат преди тези в САЩ.

Към петък следобед единната валута бе с 1,8% надолу за седмицата – най-големият седмичен спад от септември 2022 г.

„Изглежда, че щастливо отклоняваща се ЕЦБ изпрати еврото по-слабо спрямо долара“, коментира Крис Търнър, ръководител на световните пазари в ING.

Промяната в настроенията помогна спредът между 10-годишните американски и германски държавни облигации да се разшири до 2,17 пр.п., което е най-високото му ниво от 2019 г. насам.

Появиха се и спекулации, че шведската Riksbank може също да намали лихвите още през май, след като страната отчете по-ниска от очакваното инфлация в петък.

Опасенията за предстояща атака на Иран срещу Израел в отговор на въздушното нападение срещу консулството на Иран в Сирия, може би също допринася за последния възход на долара, посочват анализатори.

„Нарастващото напрежение между Иран и Изарел може да се прехвърли дори към по-високи жени на петрола, всичко от полза на долара в краткосрочен план“, казва Франческо Песоле, валутен анализатор в ING.

Доларът се смята за актив убежище за инвеститорите във времена на засилена геополитическа несигурност.

Устойчивата сила на долара може да донесе проблеми за страните, които искат да намалят лихвите, без да подкопават валутите си и да ускоряват увеличението на цените.

Перспективите се усложняват от ръста на цените на петрола, като сортът Брент достигна 92 долара за барел за пръв път от октомври в петък на фона на засилващите се опасения за разрастване на конфликта в Близкия изток.

„Други централни банки очевидно не искат валутите си да отслабнат съществено... това означава, че на практика ще привнесете повече инфлация“, казва Джеймс Новотни, портфолио мениджър в Jupiter Asset Management.

Пазарите залагат, че ЕЦБ намали поне три пъти лихвите с по четвърт пункт до края на годината, в сравнение с две намаления за Английската централна банка и само едно или две за Фед.

Валутата на Япония пострада най-много от промените в очакванията към САЩ, което тласна йената до най-слабото ѝ ниво от 1990 г. насам, карайки финансовото министерство да се подготви за възможна интервенция.

Масато Канда, заместник-министър на финансите на Япония по международните въпроси, каза пред репортери в четвъртък, че властите няма да изключат никакви мерки за справяне с прекомерните движения на обменния курс.

Марк Даудинг, главен инвестиционен директор в RBC BlueBay Asset Management, смята, че въздействието на всяка намеса би било скъпо и временно.

„Йената беше подкопана от политиката на [Японската централна банка], която е твърде отстъпчива“, казва той. „Изглежда, че йената остава уязвима само защото разликата в политиката остава ужасно голяма“.