Европа може да се възползва от колебанието на Цар Долар

Нестабилната икономическа политика на президента на САЩ Доналд Тръмп срина долара и постави под въпрос статута му на световна резервна валута. Еврото е в готовност да се възползва, пише Ройтерс.

Несигурността около трансатлантическия съюз може най-накрая да премахне политическите пречки пред изключително важното създаване на сигурен актив в еврозоната, който да конкурира американските държавни облигации.

Новата администрация на САЩ предприе тотална атака срещу икономическата ортодоксалност, като едностранно обяви търговска война на останалия свят на фона на сблъсъци със съдилищата и Федералния резерв. Съветникът на Белия дом Стивън Мирън дори открито постави под въпрос ползите от статута на зелените пари като световна резервна валута.

Шокираните инвеститори реагираха, като изоставиха долара. Основният индекс, който отчита динамиката на щатската валута спрямо валутите на ключови търговски партньори на САЩ, намалява с около една десета от встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари 2025 г. насам. Това налага да се търсят алтернативи.

Еврото е единственият реалистичен кандидат. От въвеждането ѝ преди четвърт век международният обхват на единната валута постоянно не успяваше да се сравни с икономическата тежест на еврозоната. С изчезването на доверието в американската изключителност обаче си струва да се направи оценка на това какво е необходимо, за да стане една валута глобална. Този път еврото може и да успее да се класира.

Като начало е необходимо да се разбере, че съществуването на един единствен безспорен международен валутен шампион е историческо изключение, а не правило. Повечето от нас никога не са познавали нищо друго освен върховенството на щатския долар. Все пак икономическите историци Бари Айхенгрийн и Марк Фландро посочват, че паричната многополюсност не е нищо ново.

В продължение на близо две десетилетия между Първата и Втората световна война британският паунд и щатският долар се борят за първото място, ако се съди по дела им в световните валутни резерви. Паундът губи преднината си пред долара заради икономическия спад във Великобритания през 20-те години на миналия век, но я възвръща след девалвацията на долара от Вашингтон през 1933 г. Преди 1914 г. германската райхсмарка също е в играта.

Оказва се, че властта, инерцията и мрежовите ефекти са по-малко решаващи, отколкото обикновено се смята. Вместо това има три критични теста, които една валута трябва да премине, за да се наложи на международната сцена. Първият и най-основен е отказът от капиталовия контрол. Невъзможно е една валута да се превърне в стандартна деноминация за международната търговия и финансите, ако чужденците нямат свободен достъп до нея. Както доларът, така и еврото лесно преодоляват тази ниска летва.

Китайският юан обаче не може да скочи дотам поради внимателното управление на валутния курс и капиталовите потоци от страна на Пекин, припомня Ройтерс.

Следващото препятствие е навлизането в международно обращение. Това често се приравнява на огромен дефицит по текущата сметка, както се случва в САЩ. Когато вносът значително надвишава износа, това означава, че голяма част от валутата на дадена държава се разлива по света и позволява на други да натрупат достатъчна ликвидност. Това със сигурност би затруднило еврозоната, която е отчитала излишъци по текущата сметка през всичките, с изключение на три, от последните 15 години.

Великобритания също е била нетен износител през целия период на глобално превъзходство на стерлинга през 19-ти век. Когато бившият френски президент Валери Жискар д'Естен се оплака от „прекомерните привилегии“ на Америка през 1965 г., САЩ бяха в разгара на период на външни излишъци, който продължи през цялото десетилетие.

Реалността е, че една държава може да отпуска заеми и на чужденци, като по този начин пуска валутата си в обращение чрез капиталовата сметка, независимо от търговския си баланс. Истинската предпоставка за екстериториален обхват е амбициозен и глобално активен банков сектор, подкрепен от добре обезпечена и международно надеждна централна банка. Ето защо доларът наистина започва да съперничи на паунда едва след основаването на Федералния резерв на САЩ през 1913 г.

На този тест еврозоната се представя добре, макар и не съвсем на американското ниво. Европейската централна банка (ЕЦБ) е добре утвърдена както като стоманен гарант за парична стабилност, така и като гъвкав кредитор от последна инстанция. Освен това, с общи активи на стойност 34 трлн. долара към септември 2024 г., банковият сектор на еврозоната е с 40% по-голям от този на САЩ с 23,5 трлн. долара.

Що се отнася до глобалния дял на трансграничното кредитиране обаче, щатският долар доминира над еврото с почти същия марж, според данни на Банката за международни разплащания.

Това относително слабо представяне се обяснява преди всичко с третия тест, който една глобална валута трябва да изпълни и на който еврото не отговаря: съществуването на глобално признат „безопасен актив“, подобен на американските държавни облигации. Такова крайно убежище на сигурност е най-фундаменталният градивен елемент на съвременната финансова система.

То функционира като обезпечение за договори за обратно изкупуване и деривативни договори, като ценови бенчмарк за всички други активи и като основен инструмент за спестявания както за местни, така и за чуждестранни инвеститори. Без подобен инструмент в еврозоната валутата на блока просто не е в надпреварата. Германските държавни облигации са сигурни, но исторически погледнато са твърде малко в сравнение с държавните облигации на САЩ.

Този факт не убягва на политиците. През 2011 г. Европейската комисия (ЕК) предложи идеята за съвместно гарантирани стабилизационни облигации, които членовете на еврозоната биха могли да емитират в размер до 60% от брутния вътрешен продукт (БВП). През 2018 г. Европейският съвет за системен риск предложи алтернативен план за европейски ценни книжа, обезпечени със суверенни ценни книжа – секюритизирани пулове от съществуващи национални държавни облигации, разделени на по-безопасни и по-рискови траншове.

След избухването на пандемията Комисията стартира програма от съвместни облигации на стойност до 750 млрд. евро, за да финансира своя Механизъм за възстановяване и устойчивост NextGenerationEU – макар и като строго ограничен във времето.

Пречката пред създаването на безопасен актив в еврозоната обаче винаги е била политическа, а не техническа. По-фискално консервативните страни членки се съпротивляват да се въведе принципа на съвместна отговорност за публичния дълг. Все пак, в ерата на „Америка на първо място“, може би дори това табу ще падне.

Германия вече прекрачи една фискална червена линия с голяма програма за разходи за отбрана и инфраструктура, финансирана с дълг, под ръководството на встъпващия в длъжност канцлер Фридрих Мерц. Това предполага, че може да има апетит и за по-сериозни промени.

Канада демонстрира колко бързо могат да се променят обществените нагласи. Икономическият и дипломатически блицкриг на Тръмп доведе до един от най-големите обрати в съвременната политическа история. С един замах той трансформира рязкото многостранно развитие на управляващата Либерална партия от ахилесовата ѝ пета в най-силната ѝ страна. Гигантският дефицит в социологическите проучвания сега се превърна в тясна преднина за кандидата на партията Марк Карни преди изборите в понеделник.

По подобен начин и в еврозоната перспективата за по-нататъшна финансова интеграция изглеждаше много бледа само преди няколко седмици. Тъй като обаче най-голямата заплаха за управляващите партии както във Франция, така и в Германия идва от националистическата десница, която споделя някои от позициите на Тръмп, засиленото трансатлантическо напрежение може да се окаже политически дар за мечтата за наистина глобално евро.

В крайна сметка, кой уважаващ себе си патриот би се осмелил сега да се противопостави на проекта, който, повече от всеки друг, най-накрая ще постави Европа на първо място?