Възстановяването на периферията на еврозоната набира скорост

Премията, която инвеститорите изискват, за да държат гръцки облигации вместо германски, е спаднала до най-ниското си ниво от 2008 г., а тази при италианските не е далеч от нивата от 2010 г., което е знак за подобрена фискална динамика в регион, който някога беше в центъра на кризата с еврото, пише Ройтерс.

По-силният икономически растеж и новата мантра „Да направим Европа отново велика“ дават тласък на пазари от периферията.

„Перспективите за Южна Европа изглеждат по-розови от тези в Централна Европа и предлагат някои приятни и атрактивни възможности за доходност“, заяви Гарет Хил, фонд мениджър в Royal London Asset Management (RLAM).

Ето как се развива ситуацията:

1. Не толкова слаба връзка

Политическата стабилност и пътят към намаляване на дълга, смятан за убедителен от инвеститорите, позволиха на италианските спредове да се възползват от възхода на рисковите активи и от облекчаването на политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) от края на 2023 г.

Несигурността в американската политика под ръководството на президента Доналд Тръмп също се разглежда като катализатор за още по-голямо съвместно финансиране на разходите за отбрана в еврозоната, което ще облекчи натиска върху задлъжнялата Италия, докато потенциалните чуждестранни потоци търсят нов дом в Европа.

„Една стратегия, която ми харесва в момента, е да заемам дълга позиция по отношение на Италия, не спрямо Германия, защото (цената на) германските облигации може да започне да се покачва отново“, заяви стратегът по лихвените проценти в UBS Рейно де Бок.

Разликата в доходността по италианските облигации спрямо германските е под 100 б.п. Разликата спрямо френските облигации е само 25 б.п. при над 200 б.п. през 2022 г.

Бенджамин Мул, глобален директор по първични кредити на държави, наднационални организации и агенции в Credit Agricole CIB, заяви, че все повече клиенти подават поръчки за продажби на италиански облигации и правят по-големи инвестиции в тях, като „изразяват голямо доверие в настоящата икономическа и политическа стабилност в Италия“.

2. Средиземноморски клуб

Докато разликата в доходността по италианските облигации отбелязва най-голям спад през тази година, настроенията в Средиземноморието са стабилни.

Премията, която някога спасената от фалит Гърция плаща над Германия, спадна до най-ниското си ниво от 2008 г. насам през юни, което подчертава колко далечна е вече историята с кризата с еврото за инвеститорите.

Гръцките облигации сега носят приблизително същата доходност като втората по големина икономика в еврозоната – Франция, която е засегната от политическа нестабилност и фискални проблеми.

Повишаването на рейтинга от Moody's през март, което върна Гърция в инвестиционния клас, е доказателство за обрата.

Истинският лидер обаче е Испания, която отбеляза растеж на икономиката от 3,2% миналата година, което е над три пъти повече от темп на разширяването на еврозоната от 0,9% и в контраст със свиването на германската икономика от 0,2%.

Това успокоява притежателите на облигации, тъй като силният растеж спомага за устойчивостта на дълга.

„Това, което наблюдаваме, е структурна компресия на спредовете... която се превърна в структурна характеристика“, заяви Карла Диас Алварес де Толедо, генерален директор по финансите и финансовата политика в испанското министерство на икономиката, на Financial Times Global Borrowers and Bond Investors Forum във вторник.

3. Контрол на разходите

Докато ЕС очаква бюджетният дефицит на Германия да се задържи малко под 3% от БВП, което е лимитът на блока, очакванията са този на Италия да спадне до 2,9% до края на 2026 г. от 7,2% през миналата година.

Прогнозите са, че дефицитът на Испания ще спадне до 2,5% от 3,2%.

Това се дължи на липсата на спешна необходимост от разходи за отбрана, отчасти поради фискалните ограничения в Южна Европа.

Нито Италия, нито Испания – за разлика от Германия – са кандидатствали за „клаузата за изключение“ на ЕС, за да избегнат дисциплинарни мерки, ако разходите за отбрана повишат дефицита над 3%. Все пак Италия призова за по-голяма свобода на действие по отношение на дефицита, за да се позволи увеличаване на разходите за отбрана.

Страните от периферията трябва да се възползват и от заеми в размер до 150 млрд. евро за съвместни проекти в областта на отбраната, които ЕС ще финансира с общи заеми.

„Има по-малко натиск върху тях да увеличат емитирането на дълг“, казва Хил от RLAM, който предпочита испанските облигации.

4. Не само облигации

Повишеното доверие в перспективите на Европа също допринесе за поскъпването на акциите, като основните борсови индекси в Италия и Испания отбелязват увеличения от съответно 15% и 20% от началото на годината. Широкият общоевропейски индекс STOXX 600 записва ръст от почти 7%.

Фондът за възстановяване на ЕС след COVID донесе най-големи ползи на Южна Европа, а очакванията са плановете за увеличаване на фискалните стимули в изоставащата Германия да дадат тласък на еврозоната като цяло.

„Европейските акции предлагат ясни и привлекателни възможности“, коментира Джейкъб Фалкенкроне, глобален директор по инвестиционната стратегия в Saxo.

5. Риск от разпад?

Рисковете от разпад на еврозоната, които се засилиха по време на кризата с COVID-19 през 2020 г., отшумяха.

За целта, може да се разгледат суаповете за кредитно неизпълнение, които по същество са застраховка срещу риска от дефолтиране и един от начините за измерване на възприятията на инвеститорите за рисковете в еврозоната. Петгодишните италиански суапове са на най-ниското си ниво от поне 2010 г. насам. Гръцките, испанските и португалските суапове също сочат понижение.

Все пак анализаторите предупреждават, че макар рисковете от разпадане на еврозоната да не са вече в полезрението на инвеститорите, Франция остава повод за безпокойство, а в последните дни политическият риск в Испания също се появи отново.