Американските черни лебеди летят най-често през септември

На 11 септември 2025 г. се навършиха 24 години от терористичната атака срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона на САЩ – събитие, определено като „черен лебед“. Това е термин, създаден от Насим Талеб за „силно невероятно, непредсказуемо събитие с огромни последици“.

Буквалното значение на термина е, че белите лебеди са толкова често срещани, че „черен лебед“ на пръв поглед изобщо не изглежда като лебед – или който и да е друг известен вид. Всъщност в природата черните лебеди са доста често срещани в Австралия, но много редки в Северното полукълбо.

По дефиниция събитията „черен лебед“ са невъзможни за предвиждане, но те определят нашите спомени в травми като Пърл Харбър (1941 г.), убийството на Кенеди (1963 г.), пазарния срив през 1987 г., 11 септември 2001 г. или COVID пандемията, пише Investing.com.

Повечето от тези неочаквани сътресения не причиняват дългосрочни пазарни смущения. Например нападението на Хитлер срещу Полша на 1 септември 1939 г. не вреди на пазара и през следващите 12 дни се отчитат повишения.

Също така, фондовият пазар се повишава силно в седмицата след убийството на президента Кенеди през 1963 г. и се възстановява бързо след атаките на 11 септември 2001 г.

Медията обобщава още няколко „черни лебеди“, прелетели над Америка на 11 септември.

1609 г.: Можем само да се опитваме да си представим как коренните жители на Америка са гледали на появата на „кану въздух-вода-вятър“ с бели платна на 11 септември 1609 г. Картината на Едуард Моран отразява тяхното подобно на черния лебед предчувствие за нападение срещу Америка, когато Хенри Хъдсън навлиза в реката, която скоро ще бъде кръстена на него, акостира в Манхатън и шокира местните жители, преди да отплава нататък.

1683 г.: Може би Осама бин Ладен също е учил история, тъй като напредването на ислямските армии е било два пъти осуетявано от другата страна на света на 11 септември. Първо, Османската империя напредва през Балканите и дълбоко в Европа, преди най-накрая да забуксува във Виена на 11 септември 1683 г. в забележителна (някои казват, че чудотворна) контраатака на обединените сили под командването на полския крал Ян Собиески.

1818 г.: Също така, саудитската държава под ръководството на уахабитската секта, е победена от нахлуващите египтяни на 11 септември.

1776 г.: Британците отново нахлуват в Манхатън на 11 септември. След като превземат Лонг Айлънд и Бруклин през август, британският генерал Хау се среща в преговори за „примирие“ с Джон Адамс и Бен Франклин на Стейтън Айлънд на 11 септември 1776 г. Това дава време на генерал Джордж Вашингтон да премести войските си към Харлем.

1777 г.: В битката при Брендиуайн, Пенсилвания, на 11 септември 1777 г. британските и хесенските войски под командването на генерал Уилям Хау побеждават американските сили под командването на генерал Джордж Вашингтон.

1814 г.: Америка отвръща на удара във втора война с Великобритания на 11 септември 1814 г. в битката при езерото Шамплейн в Ню Йорк. Тогава е използван нов американски флот под командването на главен командир Томас Макфоноу.

1857 г.: Друг пазарно ориентиран „черен лебед“ потапя надеждите на Уолстрийт на 11 септември 1857 г., когато корабът „Ю.С. Централна Америка“, превозващ голяма пратка злато и новобогаташи, е поразен от ураган край бреговете на Южна Каролина. След героична борба с вятъра, вълните и водата корабът потъва на следващия ден с цената на 423 живота и товар от 80 хил. тройунции златни монети от монетния двор на Сан Франциско. Тази загуба, малка по днешните стандарти, значително задълбочава паниката от 1857 г.

1899 г.: Земетресение край Аляска на 11 септември 1899 г. причинява най-голямото вертикално изместване, регистрирано някога: бреговите линии се издигат с над 14 метра в един район, но много малко хора живеят в тази част на Аляска, така че няма известни жертви, за разлика от бедствието през следващата година, описано по-долу.

1900 г.: На 9 септември 1900 г. Галвестън, Тексас, е поразен от най-смъртоносното природно бедствие в американската история дотогава, убило най-малко 8 хил. души, с максимални устойчиви ветрове от 145 мили в час, продължаващи 18 часа. Галвестън в крайна сметка е възстановен, но по-навътре в сушата и с около 4,5 метра по-високо.

Според индекса за тежест на ураганите, който измерва явленията по интензивност чрез скала от 1 до 25, двата най-интензивни урагана в историята на САЩ са ударили Мексиканския залив на 9 и 11 септември през 60-те години на XX век.

Септември е и пикът на „сезона на ураганите“ на Уолстрийт, подобно на крайбрежието на Мексиканския залив. В исторически план септември е най-лошият месец в историята на пазара – от близо век (от 1928 г. насам). Повечето октомврийски сривове започват с дълги, дълбоки септемврийски спадове.

1789 г.: Три години преди да се роди Уолстрийт, на 11 септември 1789 г. Александър Хамилтън става първият американски министър на финансите.

1901 г.: На 9 септември 1901 г. служители на Нюйоркската фондова борса (NYSE) полагат основния камък на новата сграда на борсата на улица „Броуд“ 18. Тя е завършена през 1903 г. и все още функционира и днес.

1920 г.: Второто най-тежко събитие „черен лебед“ в Ню Йорк удря челно Уолстрийт. На 16 септември каруца, натоварена с шрапнели, е паркирана пред J.P. Morgan на Wall & Broad и след това се взривява малко след обяд. Убити са 38 души, а стотици са ранени. По това време „червената паника“ в Америка доминира новините.

Има различни теории за атаката, включително и че извършителят е избягал от страната, а заговорниците така и не са заловени. На следващия ден животът продължава както обикновено.

Преди 11 септември 2001 г. пазарните урагани често удряха точно в тази седмица през 70-те и 80-те години на XX век – две изключително нестабилни десетилетия.

На 8 септември 1974 г. (неделя) президентът Джералд Форд помилва бившия президент Ричард Никсън за всички престъпления, които може да е извършил, докато е бил на поста си. На следващата понеделнишка сутрин пазарът продължава дългото си 20-месечно свободно падане: през седмицата от 9 до 13 септември S&P 500 се понижава с 8,7%.

В петък, 8 септември 1978 г., Dow Jones има страхотен ден, като достига междинен връх от 907,74 пункта. Кой да знае, че това ниво е най-високото към края на 70-те години. След това Dow Jones спада с 16,4% в началото на 1980 г. През седмицата от 11 до 15 септември 1978 г. Dow Jones изтрива 3,2%, а след – общо с 11,3% до края на годината.

На 11 септември 1986 г. Dow Jones губи 86,61 пункта до 1792,89 пункта, което е най-голямата дневна загуба в абсолютна стойност и най-големият обем в историята на пазара до тази дата. Точно този ден няма съществени новини, но на следващия ден, петък, 12 септември, са изтъргувани рекордните 240,5 млн. акции.

За седмицата, завършваща на 12 септември 1986 г., Dow Jones пада с 8,4%, от 1919 до 1758 пункта. Индексът обаче печели 55% в рамките на 12 месеца след това, най-вече поради новия закон за намаляване на данъците.

На 9 септември 1987 г. новият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан нанесе превантивен удар срещу фантомната инфлация, като повиши дисконтовия процент с 50 базисни пункта. Dow Jones изтрива 62 пункта, или 2,5%. Тази грешка се оказва първият предупредителен изстрел преди краха от 1987 г.

За разлика от това, в понеделник, 10 септември 2001 г., Dow се променя с по-малко от половин пункт, като спада от 9605,9 до 9605,5 пункта. Хаосът настъпи във вторник, 11 септември. Ключовият момент, който трябва да се запомни, е, че пазарът се възстанови напълно до Деня на благодарността. Както обикновено, американците стават по-устойчиви, когато са изправени пред заплахи.

На 11 септември 2008 г. фондовият пазар отчете малки печалби. Въпреки това Уолстрийт се клатеше на ръба на голямата финансова криза, която избухва седмица по-късно след фалита на Lehman Brothers в понеделник, 15 септември. Пазарът продължава да пада, но само за период от шест месеца.

На фондовия пазар му отнема повече време да се възстанови след краха през 2008 г., отколкото след повечето други събития от типа „черен лебед“. В периода от 2009 до 2020 г. е поставен рекорд за най-дълъг бичи пазар, приключил заради пандемията от коронавируса.

Урокът от тези и други исторически кризи: „И това ще мине!“.

Черните лебеди така или иначе отлитат, само за да ударят отново някой друг ден при друго непредсказуемо събитие.