Потокът от AI облигации допълнително засилва натиска върху пазарите

Уолстрийт се опитва да абсорбира потока от нови облигации от технологични компании, които финансират инвестициите си в изкуствен интелект. Това допълнително засилва натиска на пазарите, пише The Wall Street Journal.

От началото на септември големите компании в сферата на изкуствения интелект (AI) Amazon, Alphabet, Meta Platforms и Oracle са емитирали облигации с инвестиционен рейтинг на стойност близо 90 млрд. долара, според Dealogic. Стойността на книжата е по-голяма, отколкото е за предходните 40 месеца, според компанията за данни.

Строители и проектанти на центрове за данни с изкуствен интелект, като TeraWulf и Cipher Mining, и двете започнали като добивни компании за биткойни, също навлизат на спекулативния пазар, емитирайки облигации с по-нисък рейтинг за над 7 млрд. долара.

Компаниите успяха да продадат книжата си, но някои от тях трябваше да платят неочаквано високи лихвени проценти. Цените на облигациите на компаниите също се понижиха – знак, че инвеститорите са изненадани от огромното количество облигации на пазара и за нарастващата загриженост относно влошаващите се кредитни показатели на бизнеса.

Инвеститорите в акции, вече притеснени от върховите оценки на бизнеса с изкуствен интелект, също отбелязват слабостта на пазара на облигации. Междувременно цената на застраховането на тези облигации чрез суапове за кредитно неизпълнение също се повишава, като негативните настроения от различни групи инвеститори се подхранват взаимно.

„Пазарите в момента са много взаимосвързани“, коментира Джон Лойд, глобален ръководител на многосекторното кредитиране в Janus Henderson Investors. „Ще бъде трудно за кредитните пазари да се представят добре, ако акциите на компании за изкуствен интелект се разпродават и обратното“, добавя той.

Ентусиазмът на инвеститорите относно изкуствения интелект беше мощен попътен вятър за пазарите през последните години. Последните няколко седмици обаче бяха трудни.

Ако компаниите, които залагат много на изкуствен интелект, могат да реализират големи печалби, това би било добре за техните облигации. Въпреки това най-многото, което инвеститорите могат да получат, са редовни лихвени плащания, плюс връщане на главницата им при падеж. Това прави инвеститорите в облигации особено настроени срещу риска, че прекомерните инвестиции в изкуствен интелект няма да оправдаят очакванията им. Дори понижаването на рейтинга може да навреди на възвръщаемостта, камо ли евентуално неизпълнение на задължения.

Натискът върху облигациите на технологичните компании обаче не е равномерен в целия сектор. Alphabet, Amazon и Microsoft бяха пощадени от най-лошото благодарение на способността си да финансират по-голямата част от разходите си с паричните средства, които сами си генерират от обичайните операции.

Meta, друг технологичен гигант, има малко по-малък запас от кеш и се смята, че вероятно се нуждае от повече дълг, за да реализира големите амбиции на главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг. Когато компанията за социални медии емитира облигации на стойност 30 млрд. долара в края на октомври, тя трябваше да привлече инвеститорите с доходност, която е над тази по съществуващия ѝ дълг.

Цените на някои от тези облигации след това спадна на вторичния пазар, което повиши доходността. Въпреки че имат рейтинг АА, те сега носят приблизително същата доходност като облигациите на International Business Machines, които са оценени с А от големите рейтингови компании.

Oracle е в по-трудна позиция. Компанията планира да изхарчи още няколко десетки милиарда долара през следващите няколко години в опит да се трансформира от водеща софтуерна компания в гигант в облачните изчисления, базирани на изкуствен интелект. Облигациите на Oracle са с рейтинг две степени над спекулативния клас и сега носят доходност, която е по-висока от тази на почти всеки от нейните инвестиционни технологични конкуренти.

Джордан Чалфин, старши анализатор в изследователската фирма CreditSights, коментира, че Oracle може да емитира облигации за още около 65 млрд. долара през следващите три години. Увеличение на цената на дълга не би трябвало да има голямо значение за компанията, като се има предвид, че разходите ѝ за лихви все още биха били минимални спрямо капиталовите ѝ разходи.

Oracle обаче, според Чафлин, трябва да поддържа инвестиционни рейтинги, защото размерът на финансирането, достъпно за компании с по-нисък рейтинг, не е достатъчен, за да покрие нуждите.

Други компании вече оперират на този по-малък пазар на дългови инструменти. Сред тях е CoreWeave, единственият голям доставчик на облачни услуги с изкуствен интелект с облигации със спекулативен рейтинг. Книжата на компанията с падеж през 2031 г., емитирани през юли, наскоро се търгуваха на цена от 92 цента за долар. Това се равнява на доходност от приблизително 11% - почти същата като средностатистическите облигации с рейтинг ССС.

CoreWeave е изправена пред подобни изисквания като по-големите си конкуренти, но няма техните буфери. Новината, че се е сблъскала със забавяне на изграждането на центрове за данни, доведе до спад на цената на акциите ѝ с 46% този месец, въпреки че остава със 79% над нивата от първичното публично предлагане на компанията през март.

Повечето инвеститори не смятат, че дори устойчива разпродажба на облигациите сама по себе си би допринесла много за забавяне на развитието на изкуствения интелект, като се има предвид, че парите не са проблем за големите компании, които правят по-голямата част от разходите. Мнозина обаче смятат, че обратната корелация между акциите и облигациите продължава и че нарастващата цена на застраховката срещу фалит на Oracle е привлякла широко внимание на Уолстрийт.

През последните седмици се наблюдава ръст в търговията с кредитни суапове за неизпълнение на задължения на Oracle. Инструментът понякога се свързва с финансовата криза от 2008-2009 г. Въпреки че инвеститорите в облигации като цяло не виждат нищо изненадващо в активността, фокусът върху темата все пак натежа върху акциите на Oracle, които поевтиняват с 24% този месец.

Някои анализатори смятат също така, че нарастващите дългови разходи биха могли да повлияят на инвестиционните решения относно маржа за спекулативните технологични компании, като разработчиците на центрове за данни. Ако разходите продължат да се покачват, емитирането на облигации от такива бизнеси през следващата година може да достигне долния край на оценките на Уолстрийт, вариращи от около 20 млрд. до около 60 млрд. долара.