IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Глобалното печатане на пари ще е още по-мащабно през 2026 г.

Резултатът е устойчив номинален растеж (често с инфлация, която се задържа над целевата стойност за много икономики), а цените на активите се покачват рязко

16:44 | 24.12.25 г. 26
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Глобалната печатница на пари е полудяла, а 2026 г. се очертава да е още по-натоварена.

Под „печатане на пари“ се има предвид реалната икономика, инфлационните пари, т.е. парите, които харчим всеки ден (предимно банкови депозити, държани от домакинства и корпорации), а не друг индикатор за ликвидност, пише Investing.com.

Печатането на пари от 2017 г. насам. Графика: Investing.com Печатането на пари от 2017 г. насам. Графика: Investing.com

2025 г. е една от най-силните години за глобалното печатане на пари, като изостава само от 2017 и 2020 г.

Всички знаем какво се случи през 2020 г.: беше задействан голям глобален фискален стимул, за да се защитят икономиките от депресията, дължаща се на Сovid-19.

През 2017 г. имаше глобално съгласувано печатане на пари, водено от Китай, и ниски лихвени проценти, които стимулираха ипотеките и частната задлъжнялост.

Резултатът – солиден икономически растеж по света. Дори Европа успя да отчете над 3% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2017 г.

Машината за печатане на пари продължава да работи силно. Резултатът е устойчив номинален растеж (често с инфлация, която се задържа над целевата стойност за много икономики), а цените на активите се покачват рязко.

Какво да кажем за 2026 г.? Тя ще е още по-бурна заради големите фискални пакети, които се задават от САЩ, Германия, Южна Корея, Швеция, Япония, Австралия. Други страни също се присъединяват към купона.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 16:44 | 24.12.25 г.
Най-четени новини
Още от Пазари виж още

Коментари

26
rate up comment 10 rate down comment 0
Az_Kocho
преди 5 месеца
Шестте най-големи финансови центъра: 2,73 трилиона долара 2,73 трилиона долара.Еврозона: 1,88 трилиона долара, което включва три от финансовите центровеЯпония: 1,13 трилиона долара Китай и Хонконг взети заедно: 1,0 трилиона долара
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 10 rate down comment 0
Az_Kocho
преди 5 месеца
На аукциона преди една седмица правителството на САЩ продаде държавни ценни книжа на стойност 602 милиарда долара В края на ноември непогасените държавни облигации достигнаха рекордните 6,7 трилиона долара, което е с 18,6% повече спрямо предходната година. Проблемът с търсенето на дълг се решава с повишаването на доходността.Значението на Китай и Япония продължава да избледнява, тъй като Европа, финансовите центрове, Канада, Индия, Тайван и други ги натрупват:Шестте най-големи финансови центъра
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 0 rate down comment 16
Burgas62
преди 5 месеца
До: Az_Kocho Тичай купи от Китай, че се чудят на кого да пробутат американската тоалетна хартия т.нар. облигации. И понеже са "прости" купуват жълто от надупената Рузzzия. Що ли?. Чакам да видя края и на най-голямата глупост т.нар. "виртуални валути". Този свят тотално изперка. От родител 1 и 2 до виртуална валута...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 18 rate down comment 0
Az_Kocho
преди 5 месеца
Така че най-важният вариант в официалния списък с желания изглежда е леко намаляване на годишните дефицити включително чрез мита до степен, при която икономическият растеж (според номиналния БВП) и умерената инфлация (3%-5%) да изпреварват растежа на дълга, което постепенно през годините би решило проблема. Този елемент от списъка с желания предполага, че никаква рецесия или друга криза не би провалила този сценарий.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 17 rate down comment 0
Az_Kocho
преди 5 месеца
средната 30-годишна фиксирана лихва по ипотеки беше над 10% в продължение на 12 години поред и за известно време надхвърли 18%.Лихвените плащания не се случват във вакуум. Те се случват в контекста на данъчните постъпления какво има, за да се плати за тях.Лихвените плащания като процент от данъчните постъпления: Лихвените плащания през третото тримесечие са погълнали 33,2% от данъчните постъпления, с които са били платени.Номиналният БВП през третото тримесечие скочи до 31,1 трилиона долара.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 19 rate down comment 0
Az_Kocho
преди 5 месеца
До: Скъсана_Ушанка...Ключов въпрос за фискалната ситуация на правителството на САЩ: Каква част от данъчните постъпления се поглъща от лихвени плащания по чудовищния федерален дълг?В пика на последната фискална криза в началото на 80-те години на миналия век съотношението на лихвените плащания към данъчните постъпления надхвърли стряскащите 50%. Това беше криза, защото доходността по 10-годишните държавни облигации беше над 10% в продължение на шест години поред и за известно време надхвърли 15%
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 4 rate down comment 19
Скъсана_Ушанка
преди 5 месеца
До: Az_Kocho Тази "силна иконимика" я няма. Тя е стигнала до едно плато и това е. Ръстовете, които де виждат тук там в развитите иконимики са резултат от инфлация, не от реално производство. БВП се мери в пари, не в единици продукция. Концепцията с вечния ръст е изчерпана. Както и настоящата финансова система. Акциите като актив да супер пренадути, новото нормално било Р/Е 50 и нагоре... Единственото спадение са реакните активи, а виждаш какви им станаха цените.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 25 rate down comment 0
Az_Kocho
преди 5 месеца
До: Скъсана_Ушанка....""Погледни, вече под 5% никой не ще да купува дълг. А той се увеличава и увеличава."" В момента и 10 и 20 г. Дцк на сащ са под 5 пр.ако отидат на 5+ и се задържат там само въпрос на време е конгреса да отреже разходи...или ново печатане на пари което ще изпрати лихвите по дълга на над 8-9 пр. инфлация над 10 пр. и срив на долара. Няма правителство което да го допусне. Решението е силна икономика и инфлация около 3 пр. При 50 разходи за лихви по дълга от БВП играта ще се про
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 6 rate down comment 14
Скъсана_Ушанка
преди 5 месеца
До: Az_Kocho Биткойна е скам пирамида и неговата цена не се определя от инфлацията. Но да го оставим това. Принципа на 3% годушна инфлация, която да "яде" дълга отдавна е изчерпан. И го изчерпва свръхзадлъжняването. Погледни, вече под 5% никой не ще да купува дълг. А той се увеличава и увеличава.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 25 rate down comment 0
Az_Kocho
преди 5 месеца
До: Az_Kocho...да изясня , конгресът ще.реагира когато лихвите по дълга достигнат 50.процемта от БВП. Това исках да кажа. За сега те са около 37-38 от от БВП.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още