Кога държавните ценни книжа ще изземат „спящия“ капитал за финансиране на проекти у нас

Най-вероятно скоро няма да имаме балансиран бюджет, което налага търсенето на по-нестандартни решения. Това мнение изрази Антон Панайотов, председател на Българския форум на бизнес лидерите, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Случващото се с бюджета засяга всеки работодател. Един бюджет има приходна и разходна част, той има и своя инвестиционен компонент“, коментира той и допълва, че трябва да се търсят възможности целият свободен ресурс да бъде мобилизиран.

Според него не се използва свободният ресурс в банките, пенсионните фондове и физическите лица за капиталови инвестиции в бюджета и посочи, че има 102 млрд. лв. в банки и 30 млрд. лв. в пенсионната система.

„Вместо да се товарим с дългове, проектите, които изкисват дългосрочни инвестиции, могат да бъдат отдадени на концесия. Например, всички пенсионни фондове проявяват интерес към това да инвестират в инфраструктурни проекти в България. Това ще намали напрежението върху държавата да търси допълнителни средства за заеми“, посочи Панайотов.

Според него много са причините този подход да не се прилага. „Да се работи с капиталовите пазари е практика, която не е достатъчно развита дори в Европа и затова рисковите капитали излизат. В САЩ съществуват общински облигации, което позволява на общините да се финансират през капиталовите пазари“, даде пример той.

По думите му, за да се получи масовост и да се използва „спящият капитал“, той трябва да намери път до капиталовите пазари. Той подчерта, че когато говорим за капиталови пазари, не трябва веднага да асоциираме това с риск заради неуспехи в миналото преди 15 години, свързани с провалили се корпоративни облигационни емисии.

„Между 200 и 400 хиляди души биха инвестирали в български държавни ценни книжа. С други думи, държавата може да пласира стотици милиони на година до милиард чрез тези инструменти, а това ще облекчи бюджета“, обясни Панайотов и даде пример със съседни държави като Румъния и Хърватия.

Той обаче предупреди, че моделът на Хърватия не е приложим в нашата страна. „Там централната банка разполага със 70 пункта, където държавните ценни книжа се пласират първично“, поясни Панайотов.

Той отбеляза, че книжата са финансов инструмент, който трябва да се разпространява през компании, които са подготвени да работят с крайни клиенти – банки и инвестиционни посредници.

За да се върне доверието към капиталовите пазари, според него, трябва да се започне с инструменти с по-нисък риск и държавни ценни книжа и други сходни инструменти са с по-нисък риск.

С колко може да се свали лихвата при емитиране на ДЦК, които ще са спестени на бюджета, при участието на ритейл инвеститори? Защо трябва да се популяризират двойните листвания на български компании? Трябва ли да си еднорог, за да излезеш на борсата? Какво влияние ще окаже натискът за прекратяване на войната в Украйна с ефект върху ценообразуването на активи? Какъв избор ще направи Фед – безработица или инфлация? Защо очакванията за пазарите са, че няма да генерират повече от 3-4% нетна доходност през следващите години?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.