Трейдър: Намаляването на лихвите ще доведе до инфлация и дългосрочна „болка“ на пазара

През следващите 2-3 години се очаква намаляване на лихвените проценти, което ще доведе до висока инфлация и дългосрочна „болка“ на пазара. Тази прогноза направи Веселин Димитров, трейдър и финансов анализатор в "Експат Асет Мениджмънт", в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той обясни, че причините за повишаването на доходността по държавните ценни книжа, което се наблюдава, са няколко. „Всички развити държави са с огромни дефицити, които не изглеждат устойчиви. Няма ясни стъпки за справяне с този проблем, а дългът само се раздува. Точно това показват дългосрочните облигации. Очаква ни по-висока инфлация и по-крехки икономики с високи бюджети“, прогнозира Веселин Димитров.

Анализаторът припомни, че в САЩ и Европейския съюз плановете за възстановяване след пандемията включваха огромни разходи, финансирани чрез дълг. „Тогава станахме свидетели на влошаване на фундамента. През 2021 година централните банки вдигнаха лихвените си проценти и беше сложен край на количественото облекчаване (quantitative easing)“, посочи Димитров.  

Той обясни, че при кривата на облигациите късият край може да бъде контролиран от централните банки, но те нямат контрол над дългия край. Според него пазарът в САЩ очаква и вече се е подготвил за намаляване на лихвения процент, което означава, че тази мярка ще има минимален ефект. По думите му важно е какви ще са следващите действия на Фед.

За пример как се развива дълговата криза в Европа той даде пенсионните фондове в Нидерландия, които управляват активи за 2 трилиона, разположени основно в немски и френски дълг. „Пенсионната реформа ще повлияе на интереса към държавните облигации. Реформата вече тласка нагоре доходността на дългосрочните облигации и трейдърите се настройват за волатилност на пазара на суапове в евро“, съобщи анализаторът.

По думите му във Франция политическият риск е висок, кредитният рейтинг на страната беше понижен миналата година, сходна е ситуацията в голяма част от Европа, докато на този фон Италия „изглежда много по-стабилна“. „Пазарът дава ясен сигнал, че раздутите разходи и растящият дълг са проблеми, които не могат повече да бъдат игнорирани“, обясни Димитров.

Защо 30-годишните облигации днес са краткосрочни облигации след 30 години, показват ли те какво мисли пазарът? Ще продължи ли разпродажбата на държавни ценни книжа? При какви нива ще се завърне апетитът на инвеститорите към ДЦК? Кой ще спечели и кой ще загуби от по-високата доходност на държавните облигации? Има ли излизане от спиралата на нарастващи правителствени разходи при застаряващо население?

Материалът не е повод за инвестиционно решение!

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.