Петролът поскъпва, протестите в Иран пораждат опасения за прекъсване на доставките*

Цената на петрола бележи най-голямото си двудневно повишение от октомври насам, докато протестите в Иран заплашват доставките от четвъртия по големина производител в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), предава Bloomberg.

Фючърсите върху сорта Брент поскъпват с 0,19% до 63,46 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) – също с 0,19% до 59,23 долара за барел.

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон следи отблизо протестите в Иран и обмисля възможни варианти, докато страната е изправена пред трета седмица на мащабни демонстрации, най-големите от 2022 г. насам.

Демонстрациите, които започнаха в Техеран миналия месец, обхванаха всички 31 провинции на Иран, но все още не са достигнали размаха на размириците от 2022-2023 г., предизвикани от смъртта на Махса Амини в полицейски арест, след като бе задържана за нарушаване на ислямския дрескод за жените.

Протестното движение тръгна от Големия базар в Техеран, където търговците излязоха по улиците, за да изразят недоволството си от рязкото обезценяване на местната валута риал, но на този етап от демонстрациите в тях се вляха и други хора.

„Разглеждаме ситуацията много сериозно. Военните следят и обмисляме някои много силни варианти“, заяви Тръмп пред репортери в неделя. „Ще вземем решение“, добави той.

Възможността за прекъсване на ежедневния износ на Иран от почти 2 млн. барела успокои опасенията от глобален излишък, който доведе до срив в цените. Мащабът на риска се проявява най-ясно на пазарите на опции, където склонността към оптимистични прогнози за фючърсите на суровия петрол в САЩ от юли насам е най-голяма.

Размириците в Иран до голяма степен отклониха вниманието от Венецуела. В събота Тръмп подписа изпълнителна заповед за защита на петролните приходи на латиноамериканската държава, държани в сметки на американското министерство на финансите, от кредиторите на страната, но по-широката политическа несигурност все още може да потисне така необходимите инвестиции.

„Освен ако протестите в Иран действително не нарушат износа или транспорта, пазарът ще ги пренебрегне“, заяви Харис Хуршид, главен инвестиционен директор в Karobaar Capital LP в Чикаго. „Въпреки това прагът за скок на волатилността е нисък“, добави той.

В допълнение към геополитическото напрежение, Тръмп отново заяви, че САЩ „ще придобият Гренландия“. Това предизвика бурна дипломатическа активност, тъй като официални лица се опитват да разгадаят намеренията му по отношение на самоуправляващата се територия на страната членка на НАТО Дания.

Междувременно Украйна нанесе удари по три сондажни платформи в Каспийско море, собственост на руската петролна компания „Лукойл“, в най-новата си акция за ограничаване на достъпа на Москва до средства за финансиране на войната, която продължава вече почти четири години.

*Данните са актуални към 9:00 ч. българско време.