Цар долар е застрашен да изгуби позициите си заради азиатския бум при дигиталните валути

Най-високите американски мита от почти век оказват слабо въздействие върху световния растеж, но азиатските политици не спят. Ако през 60-те години на XX век французите можеха само да се бунтуват срещу прекомерните привилегии на Америка, през третото десетилетие на XXI век Китай – с помощта на няколко други страни, може да е в позиция да ги оспори, пише Bloomberg.

Тези, които търсят доказателства за скок в платежните потоци, търсят на грешното място. В продължение на години дедоларизацията ще остане скрита във финансовата система. Кумулативните ефекти ще отнемат време, за да се проявят.

На фона на много малко шум дигиталният юан на Китай (e-CNY) - официалната цифрова валута на страната, се превърна от безлихвени пари в печеливш продукт за търговските банки. Това е дълбока промяна.

Досега проблемът с приемането на дигиталния юан беше, че дори китайските държавни служители, които получаваха заплатите си като токени в електронните си портфейли, веднага ги превеждаха в банковите си сметки. Сега не е нужно да го правят. За тях и техните банки дигиталният юан не се различава от обикновена спестовна сметка. Популярни приложения за плащане като Alipay и WeChat Pay работят и с двете.

Тази маневра няма да навреди на настоящото господство на зелените пари. Доларът е предпочитаната валута за глобални плащания с дял от над 50% - над от два пъти повече от еврото и значително над 3-те процента дял на юана.

Дигиталният юан, който е по-широко използван в Китай, намалява заплахата от по-нататъшна доларизация в сценарий, при който местните спестители преминават към доларови стейбълкойни - клонинги 1:1 на американската валута, търгувани в блокчейн.

Плащането на лихва върху дигиталния юан е защитен ход, тъй като САЩ изрично забраниха на емитентите на стейбълкойни да предлагат доходност.

Само защитата срещу стейбълкойните обаче няма да е достатъчна. За да оспори по-директно хегемонията на долара, Китай ще трябва да го атакува в чужбина. Извън Хонконг, където банките предоставят търговско финансиране, деноминирано в юани, на клиенти в Индонезия и Камбоджа, няма достатъчно голям пул от офшорна ликвидност в китайската валута.

Снимка: Bloomberg

Тук идва mBridge. През 2022 г. това беше само пилотен проект на Банката за международни разплащания и паричните власти на Китай, Хонконг, Тайланд и Обединените арабски емирства. Някои от техните финансови институции се бяха присъединили към споделен блокчейн, където обменяха прототипи на цифрови валути, емитирани от техните централни банки, за да уреждат трансгранични вземания за корпоративните си клиенти.

През 2024 г. Саудитска Арабия се присъедини към експерименталната платформа за плащания. Тя така и не получи особено внимание, преди руският президент Владимир Путин да посочи основната технология като инструмент за заобикаляне на санкциите срещу страната му и потенциално подкопаване на долара.

Банката за международни разплащания се оттегли от проекта в края на 2024 г., но страните партньори продължиха да го подкрепят. Според скорошен доклад на Атлантическия съвет активността е нараснала до над 4000 трансгранични операции от създаването на платформата, с кумулативна стойност от приблизително 55,49 млрд. долара, или 2500-кратно увеличение от 2022 г. Електронният юан (e-CNY) формира повече от 95% от стойността на сетълмента.

Има съобщения, че mBridge може да се превърне в нещо по-голямо. Индия, която също разработи собствена цифрова валута на централната банка, се стреми да предложи връзка между централните банки на страните от БРИКС+, според Ройтерс.

Идеята би била анатемосана от Вашингтон. Тъй като Ню Делхи се съгласи да спре да купува руски петрол, за да избегне високите допълнителни мита на Вашингтон, е трудно да се каже дали ентусиазмът за платежен коридор, който би включвал Русия и Иран, ще продължи.

Дори ако е необходимо дълго време, за да се появи жизнеспособна антидоларова коалиция, Пекин ще продължи да оказва натиск. Преди няколко години акцентът на президента Си Дзинпин върху необходимостта Китай да изгради „силна валута“, която да бъде „широко използвана в международната търговия, инвестициите и валутните пазари и да постигне статут на резервна валута“, би бил отхвърлен от инвеститорите като празни хвалби.

Това вече не е така. Пазарите поставят под въпрос изключителността на долара. Ако погледнем под капака на това, което причини необичайния скок на доходността по американските облигации, след като президентът Доналд Тръмп започна митническата си война, професорите Вирал Ачаря и Томас Лаариц от Нюйоркския университет заключават, че „инвеститорите са загубили доверие в дългосрочните свойства на държавните ценни книжа, като същевременно оценяват краткосрочните им ползи“.

Двамата посочват и бягството към златото. Благородният метал обаче не може да бъде платежна валута. На валутния пазар, с оборот от 9,6 трлн. долара на ден, зелените пари се появяват в 89% от всички сделки. Около две пети от този огромен дял се отдават на статута му на средство за управление на валутата: средствата първо се конвертират в долари, а след това се конвертират обратно в това, което банковата сметка на получателя приема.

Токенизиран юан, който плаща лихва и урежда трансакции в Китай и по света, ще заобиколи изцяло долара и SWIFT съобщенията.