Петролът поевтинява, САЩ и Израел опитват да намалят страховете около войната в Иран*

Цената на петрола се понижава от най-високото си ниво от юли 2022 г., докато лидерите на САЩ и Израел се опитват да успокоят инвеститорите, разтревожени от щетите по ключови енергийни съоръжения в Персийския залив на фона на продължаващата война в Иран, предава Bloomberg.

Фючърсите върху сорта Брент поевтиняват леко с 0,06% до 108,58 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 1,19% до 95 долара за барел. 

Американският президент Доналд Тръмп заяви пред репортери, че „няма да изпраща войски никъде“, когато беше попитан за възможността за разполагане на американски сухопътни сили, а израелският премиер Бенямин Нетаняху каза, че страната му ще се въздържи от допълнителни атаки срещу ирански енергийни съоръжения.

Това се случва след най-активния ден на удари по енергийни съоръжения от началото на войната преди почти три седмици, включително сериозни щети по най-големия завод за втечнен природен газ в света в Катар, чието възстановяване ще отнеме години. През този месец сортът Брент е поскъпнал с почти 50%, изпреварвайки ценовия ръст на американския бенчмарк WTI, тъй като почти пълното затваряне на Ормузкия проток затрудни доставките от региона.

В четвъртък Тръмп се опита да омаловажи скорошния скок в цените на петрола по време на среща с японския премиер Санае Такаичи. „Мислех, че има шанс да стане много по-зле“, каза той и допълни: „Не е толкова лошо и скоро ще приключи.“

Опитите на САЩ да овладеят цените, включително освобождаването на стратегически резерви, които по-късно трябва да бъдат възстановени с лихва, увеличиха разликата между WTI и Брента до около 13 долара за барел. Това създаде необичайна ситуация, при която цената на Брента е напът към седмичен ръст от около 4%, докато WTI се насочва към спад от около 5%.

Нетаняху заяви пред репортери в четвъртък, че Израел е действал самостоятелно, когато негови самолети са бомбардирали огромното газово находище „Южен Парс“ в Иран ден по-рано, но ще се въздържи от допълнителни удари по енергийни обекти. Той отказа да даде срок за края на конфликта, но каза, че „може тази война да приключи много по-бързо, отколкото хората мислят“.

Ударите продължиха и в петък. В Кувейт няколко съоръжения в рафинерията „Ал Ахмади“ бяха спрени, след като атака с дрон предизвика пожар, съобщи държавната информационна агенция Куна в социалната мрежа Х. Членката на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) вече беше започнала да намалява капацитета на рафинериите си, тъй като складовете им се запълват.

Междувременно министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви, че е вероятно режимът в Иран да се срине отвътре. Той каза също така, че САЩ обмислят премахване на санкциите върху иранския петрол с цел да намалят рязко покачващите се енергийни цени, предизвикани от войната в Залива, както и възможност за едностранно освобождаване на национални резерви.

Белият дом не планира да забрани износа на нефт и газ, заяви представител на администрацията на Тръмп в четвъртък след среща между вицепрезидента Джей Ди Ванс и ръководители от петролната индустрия. Секторът предупреди, че подобна мярка би навредила на производителите.

Като временна подкрепа за пазарите Международната агенция по енергетиката (МАЕ) обяви подробности за извънредни ангажименти за доставка на суров петрол от страните членки. Япония, Канада и Южна Корея ще бъдат сред ключовите участници в освобождаването на запаси.

Конфликтът е причинил най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар, принуждавайки производителите в региона на Залива колективно да спрат около 10 млн. барела дневно производство, според МАЕ.

Саудитска Арабия, най-големият износител на суров петрол, разглежда сценарий, при който цените могат да надхвърлят 180 долара за барел, ако прекъсванията в доставките заради войната с Иран продължат до края на април, съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на неназовани представители на петролната индустрия.

*Данните са актуални към 9:00 ч. българско време.