Икономист: Пазарите са почти сигурни в очакванията за повишение на лихвите в еврозоната

Наблюдаваме коренна промяна в политиките на централните банки спрямо началото на годината – пазарите са почти сигурни в очакванията за повишение на лихвите в еврозоната. Този коментар направи икономистът Борис Петров, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него повишението ще е на три пъти с по 25 базисни пункта до края на годината. Той обаче смята, че при ескалация са възможни и сценарии като тези от 2022 г., когато увеличението беше с 50 базисни точки на тримесечие. „В момента пазарите реагират сдържано и доста спокойно, което се трансмитира и в едно сравнително сдържано понижаване на цените на активите“, посочи Петров.

Икономистът обясни, че в същото време в САЩ повишенията все още не са напълно сигурни и Федералният резерв за момента е в изчаквателна позиция. Петров припомни, че там инфлацията беше допълнително засилена от търговските политики и митата, докато трудовият пазар дълго време оставаше силен.

„Сегашните сигнали за готовност за вдигане на лихвите показват, че централната банка има средствата да овладее инфлационните очаквания, които влияят върху дългосрочните лихвени проценти, държавните ценни книжа на САЩ и ипотечните кредити на американските домакинства“, отбеляза икономистът.

По думите му изходната база за увеличение на лихвите за централните банки сега е различна от 2022 г. „Това позволява по-умерена реакция, но високата задлъжнялост и липсата на фискално пространство, особено в САЩ, ограничават възможностите за агресивна политика“, посочи Борис Петров.

Той подчерта, че в настоящия напрегнат геополитически контекст е трудно да се правят точни прогнози. Икономистът определи два основни сценария – на стабилизация или на ескалация – за развитие на инфлацията и посоката на паричната политика.

Първият е сценарий на постепенно затихване на конфликта в Близкия изток. „Това би довело до стабилизиране на цените на енергоносителите макар и на по-високи нива спрямо предкризисния период – около 80-90 долара за барел петрол и около 45-50 евро за газ в Европа. При подобно развитие инфлацията в еврозоната би се движила в диапазона 2,6%-3%“, прогнозира Петров.

При втория сценарий е ескалация на конфликта, той очаква цени на петрола от 120-150 долара и газ от 70-80 евро. „Това би довело до инфлация от порядъка на 5%-6% и вероятна рецесия в еврозоната“, обясни икономистът.

Според него това се трансформира в прогноза за рецесия при ескалация за еврозоната във втория сценарий, и забавяне на икономическия растеж при първия сценарий и едно продължително и трудно възстановяване.

Петров смята, че за момента сме по-близко до първия сценарий за постепенно успокояване, но ако до края на май не се постигне устойчив напредък, рискът от преминаване към негативния сценарий значително нараства. По думите му действията на двете воюващи страни трудно гарантират възможности за трайно примирие.

„Не виждам успокояване на ситуацията на този етап, затова трябва да бъдем реалисти и да бъдем готови за по-тежки сценарии, включително и за цените на активите“, заяви икномистът.

Какви са очакванията към новото ръководство на Фед и може ли изкуственият интелект да намали инфлацията? Как реагират облигациите? Защо доходността по краткосрочните и средносрочни лихвени проценти са по-високи от дългосрочните?

Коментарът не е съвет за вземане на инвестиционно решение!

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.