Освен войната на САЩ и Израел в Иран, която доведе до рязък скок на цените на енергоносителите и предизвика страхове от ускоряване на инфлацията и забавяне на икономическия растеж в световен мащаб, през тази седмица във фокуса на инвеститорите ще бъдат заседанията на водещите централни банки. Европейската централна банка (ЕЦБ), Федералният резерв, както и паричните органи на Великобритания и Япония, ще oценят дали да реагират на конфликта с повишаване на лихвените проценти или ще предпочетат да изчакат, за да видят как той ще се отрази на съответните икономики в дългосрочен план.
В същото време сезонът на отчетите за първото тримесечие на годината е в разгара си, носейки надежди сред пазарите, че силните печалби ще неутрализират негативните ефекти на напрежението в Близкия изток. Ето какво ще движи пазарите през следващите дни.
Войната в Иран и цената на петрола
Цената на петрола се повишава в понеделник, след като усилията за възобновяване на мирните преговори около войната на САЩ и Израел в Иран се провалиха. Към 10:00 ч. българско време фючърсите върху сорта Брент поскъпват с 1,98% до 107,42 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 1,76% до 96,06 долара за барел.
През уикенда американският президент Доналд Тръмп отмени планирано пътуване на свои висши пратеници до Пакистан, който посредничи в преговорите, а Иран заяви, че няма да преговаря под заплахи.
Временното прекратяване на огъня между двете страни продължава, но блокадата на Ормузкия проток от страна и на САЩ, и на Иран е свела дневния трафик през този ключов воден път почти до нула. Шокът в предлагането е ограничил доставките на суров петрол, горива, природен газ и торове, което поражда опасения от инфлационна криза.
Иран, чрез пакистански посредници, е предложил на САЩ план за постигане на споразумение за отваряне на Ормузкия проток и прекратяване на войната, като ядрените преговори бъдат отложени за по-късен етап, съобщава Axios, позовавайки се на пожелали анонимност източници. Очаква се Тръмп да проведе среща в понеделник с екипа си по национална сигурност и външна политика, за да обсъди ситуацията.
Войната в Иран, която вече навлезе в деветата си седмица, повиши цените на енергоносителите, доведе до недостиг на ключови продукти като втечнен петролен газ в Индия и принуди авиокомпаниите да намалят полетите. Международната агенция по енергетика (МАЕ) посочва, че конфликтът причинява най-големия шок в предлагането в историята.
Европейската централна банка
Базираната във Франкфурт финансова институция ще заседава на 29-30 април, като ще обяви решението си за паричната политика в края на двудневната среща.
Почти всички участници в анкета на Bloomberg очакват тя да запази депозитната си лихва непроменена на ниво от 2%, но да я повиши с 0,25 процентни пункта на следващото заседание, когато новите икономически прогнози ще дадат по-ясна картина за последиците от войната в Иран.
Половината от тези, които предвиждат повишение през юни, също очакват поне едно понижение до края на 2027 г. Средната прогноза показва, че депозитната лихва ще се върне на нивото от 2% през септември същата година.
Потребителските цени в еврозоната се повишиха с 2,6% на годишна база през март - най-високото ниво от средата на 2024 г. Очакванията за по-високи цени и инфлационните страхове също нарастват.
Въпреки че инвеститорите са почти напълно са убедени, че ЕЦБ ще запази лихвите без промяна тази седмица, те все още очакват две повишения с по 0,25 пункта тази година. Малко над една трета от анкетираните икономисти са съгласни с това.
Междувременно перспективите за инфлацията и растежа са се влошили от последното заседание на ЕЦБ през март. Рисковете за базовата прогноза на ЕЦБ от 2,6% инфлация тази година и 2% през 2027 г. са нагоре - почти 90% от анализаторите смятат, че инфлацията ще остане над целта в средносрочен план.
Много зависи от това колко бързо ще бъде възстановено свободното преминаване през ключовия Ормузки проток, през който преминават около една пета от световните доставки на петрол. Около 73% от икономистите в анкетата очакват временното примирие между САЩ и Иран да доведе до траен мир. От тях половината смятат, че ефектите от войната ще се усещат поне шест месеца или повече.
В четвъртък, малко преди заседанието на ЕЦБ, ще бъдат оповестени данните за инфлацията в еврозоната през април и за икономическия растеж през първото тримесечие.
Английската централна банка
Английската централна банка (АЦБ) е изправена пред сложен избор между отслабващ пазар на труда и нарастващ ценови натиск, като инфлацията във Великобритания достигна 3,3% през март, движена от рязкото поскъпване на горивата.
Тъй като войната в Иран наближава третия си месец, възникват съмнения дали компаниите ще трябва да прехвърлят по-високите разходи върху клиентите и да предизвикат опасна спирала между заплати и цени. Ето защо на фона на усложнената обстановка повечето анализатори очакват засега паричният орган да запази разходите по заемите без промяна, наблюдавайки ефектите от конфликта в Близкия изток.
АЦБ ще проведе заседанието си в четвъртък.
Федералният резерв
Въпреки натиска на американския президент Доналд Тръмп върху централната банка на страната, представителите ѝ най-вероятно няма да променят лихвените проценти, изчаквайки да видят какви ще бъдат пълните ефекти от повишеното геополитическо напрежение. Тяхното заседание е насрочено за 28-29 април.
Успокояването на опасенията на бизнеса и домакинствата за повишаването на цените може да отнеме месеци на фона на петролния шок от войната на САЩ и Израел в Иран, който вече е изстрелял инфлацията до почти двегодишен връх и с повече от един процентен пункт над целта от 2%.
Основните показатели за инфлацията, следени от Фед, вече бяха с около един процентен пункт над целта още преди войната. Малко американци вероятно ще спрат да говорят за инфлацията или да променят поведението си заради нея в следващите месеци.
Очакванията на потребителите за инфлация през следващата година са скочили с цял процентен пункт до 4,8% този месец - най-високото ниво за последните седем месеца, според последното проучване на Мичиганския университет. А проучванията на ISM показват, че компаниите отчитат най-високите си входни цени от инфлационния скок през 2022 г.
Японската централна банка
Японската централна банка (ЯЦБ) вероятно също ще остане предпазлива предвид високата несигурност, макар че тя има по-голямо пространство за повишаване на лихвите, тъй като години наред провеждаше ултралека парична политика.
Публикувани в петък данни показаха, че инфлацията в Япония се е ускорила за първи път от пет месеца насам, което показва, че ценовият натиск се засилва дори преди пълния ефект от високите цени на петрола вследствие на войната да се пренесе в икономиката.
Основният индекс на потребителските цени, изключващ пресните храни, се е повишил с 1,8% на годишна база през март. Този резултат надминава средната прогноза на икономистите от 1,7% след увеличението от 1,6% през предходния месец. По-бавното понижение на цените на бензина е основен фактор за повишението на индекса.
Показателят, който изключва както пресни храни, така и енергоносителите, се е увеличил с 2,4%, оставайки над целта на Японската централната банка (ЯЦБ) от 2%. Общата инфлация, включваща всички стоки и услуги, се е ускорила до 1,5%.
Данните бяха публикувани на фона на високите цени на петрола и продължаващата слабост на японската йена, която повишава цените на вноса. Според източници на Bloomberg, ЯЦБ е склонна да остави основната си лихва без промяна на заседанието си във вторник заради несигурността, свързана с конфликта в Близкия изток. Въпреки това инвеститорите виждат 67% вероятност за повишение на разходите по заемите през юни.
Петъчният доклад може да не отразява напълно скока на цените на енергоносителите. Цените на суровия петрол се търгуват приблизително с 50% по-високо спрямо нивата преди войната, започнала на 28 февруари. Това създава сериозни проблеми за Япония, която внася почти целия си петрол, като над 90% от него обикновено преминава през блокирания в момента Ормузки проток.
Тази седмица се очаква и заседанието на Канадската централна банка, която, в унисон с други ключови финансови институции, вероятно ще запази паричната си политика на настоящото ниво. Инвеститорите ще очакват и заседанието на паричния орган на Бразилия.
Още данни от Стария континент
За Стария континент седмицата започва с публикуването на доклада на германския институт GfK за бизнес климата в страната през май.
В сряда ще бъдат оповестени първите данни за ценовия натиск в Испания и Германия през април.
В четвъртък френските власти ще публикуват информация за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през първото тримесечие, за потребителските разходи през март и за инфлацията през април. Германското правителство пък ще оповести докладите за безработицата през април и БВП за периода от януари до март. В същия ден ще стане ясно и какво е било нивото на безработица в еврозоната през март.
Събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион
Що се отнася до Азиатско-Тихоокеанския регион, сред акцентите са очакваните във вторник данни за основната инфлация в Япония, както и тези за ценовия натиск в Австралия, които ще бъдат публикувани в сряда.
В четвъртък ще бъдат оповестени докладите за индустриалното производство в Япония през март и за активността в производствения сектор на Китай през април.
Сезонът на отчетите
В корпоративния календар идва ред на отчетите на технологичните гиганти, известни като „Великолепната седморка“. Alphabet, Amazon, Meta и Microsoft ще публикуват финансовите си резултати за първото тримесечие в сряда, а Apple - в четвъртък.
Някои анализатори са оптимисти относно изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект (AI) в сектора, но има въпросителни кога компаниите ще започнат да виждат възвръщаемост от тези инвестиции.
Технологичният сектор се представя по-добре от останалите от началото на войната, а инвеститорите залагат на компаниите, свързани с изкуствен интелект, пренебрегвайки риска от продължителен конфликт. Това се отразява и на компаниите за съхранение на данни, които подкрепят развитието на AI инфраструктурата, като някои от тях също ще публикуват отчетите си тази седмица.


Издирват 3500 нашенци за непогасени студентски заеми на Острова
Председателят на Камарата на архитектите във Варна: Събарянето на сгради в „Баба Алино“ може да се забави с години
Трионда се оказа неуловима за вратарите' на Мондиал 2026
Много настроение и огнен финал на осмия фестивал „Фолклорна палитра“ в Девня (СНИМКИ)
ЕС с нови ограничения върху опаковките и пластмасите
Източният фланг на ЕС настоява за ускорено финансиране на ПВО
Швеция може би е моделът за оцеляването на либерализма
Украйна атакува голяма руска рафинерия на 2000 км от границата си
Израелските страхове от сделката между САЩ и Иран са основателни
Седмицата в развитие: САЩ и Иран подписаха меморандум, Фед запази лихвите
Най-добрият двигател на Maserati става хибрид, но не и PHEV
Бъдещата българска кола: Тествахме Ora 5, която от зимата ще се прави в Ловеч
Най-безшумните коли – дизели унижават електромобили
Елементарна проверка предотвратява омекването на спирачките
Mercedes V-Class претърпя шокираща трансформация
Търпението на европейските лидери към България сякаш се изчерпва
ГДБОП задържа мъж за изработка на "оръжия-призраци" в Бургас
Илхан Кючюк: За първи път имаме премиер, който прави това, което е говорил
Над 43 градуса на дъното на "Гранд Каньон", трима туристи починаха
Цените на тържищата: По-евтини череши и домати, по-скъпи картофи и брашно