УниКредит: Икономиките на Централна и Източна Европа се оказват по-устойчиви от очакваното

Необичайната рецесия, през която преминава през тази зима регионът на Централна и Източна Европа, ще бъде последван от възстановяване на икономиките през втората половина на тази година, ако има икономически подем в страните от еврозоната. Тази прогноза направиха макроикомисти от различните страни, в които УниКредит присъства, на конференцията на Euromoney „ЦИЕ: Преодоляване на икономическите и геополитически шокове“, проведена във Виена тази седмица. Те отчетоха, че сред причините за рецесията са спад на покупателната способност и външно търсене, затягане на условията за финансиране и по-ниски фискални разходи.

„През първото полугодие ще има плитка, краткотрайна рецесия. Голяма част от потребителите са песимистично настроени, но са в добро финансово състояние. Поръчките в индустрията са устойчиви и има добра възможност за повече чуждестранни инвестиции в региона“, коментира Дан Букша, главен икономист за Централна и Източна Европа, който води дискусионния панел. От българска страна като участник в него се включи главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, съобщи пресцентърът на банката.

„Очакваме икономиките от ЦИЕ, членки на Европейския съюз  да нараснат с около 0,5% през 2023 г. и 3,3% през 2024 г., след силния растеж от 4,4% през 2022 г., обясни Дан Букша, но допусна, че Западните Балкани може да изостанат от възстановяването на ЕС и страните от ЦИЕ, тъй като имат по-малък пазарен достъп и финансиране от Европейския съюз.

Икономистите прогнозират инфлацията да достигне своя връх през първото тримесечие на 2023 година както в ЕС и страните от ЦИЕ, така и в Западните Балкани. След това фискалните трансфери, строгите условия на пазара на труда и по-високите цени на енергията и храните биха могли да задържат инфлацията над таргетираните от централните банки нива през 2023-2024 г., но инфлацията ще се забави спрямо стойностите наблюдавани през 2022 година.

Икономиките на ЦИЕ са по-устойчиви

Икономиките на ЦИЕ се оказаха по-устойчиви от очакваното в началото на руско-украинската война. Въпреки че потребителите станаха значително по-песимистични, след началото на конфликта, потребителските им навици се промениха само отчасти, отчитат анализаторите.

Очаквайки по-високи цени и лихвени проценти, домакинствата започнаха да харчат и заемат средства през първото полугодие на 2022 г. и много от тях изчерпаха спестяванията, които натрупаха през 2020-2021 г. по време на пандемията. Изключение се оказаха държави, в които цените на енергията нарасна с по-бавен темп поради административни мерки и/или където растежът на заплатите последва инфлацията (Хърватия, Чехия, Унгария, Сърбия, Словения).

Въпреки икономическото забавяне в Европа, поръчките и икономическата активност останаха устойчиви през четвъртото тримесечие на 2022 г., докато вакантните работни места спаднаха  под рекордните си стойности в сектори с висока заетост като експортно-ориентираната част от преработващата индустрия (електроника, машини и автомобили). Компаниите в строителството и услугите в търговията на дребно до информационните технологии отчетоха недостиг на работна ръка, въпреки очакванията, че бизнесът ще се забави през зимата.

Прогнозата за ръста на българската икономика е по-добра

В последния икономически доклад на икономистите на УниКредит Булбанк прогнозата за реалния растеж през 2023 година на страната се повишава с 0,8 процентни пункта до 1,3%. Това се дължи на по-слабо от предвижданото преди три месеца забавяне на експорта, както и на по-бавното от очакваното през септември пренасяне на по-високата цена на кредита в еврозоната към българското стопанство.

В същото време, удължаването на действието на щедрата схема за подпомагане на потребителите на електроенергия от бизнеса ще способства не само за увеличаване на износа (спрямо прогнозата на банката преди три месеца), но и за известно, макар и скромно, по-ниска инфлация от очакваната от икономистите през септември 2022 година.

Икономистите на банката прогнозират реалният растеж на БВП догодина да се ускори до 3,3%, поради отслабване на инфлацията, край на периода на влошаването на условията за търговия и известно редуциране на глобалните лихви, спрямо нивата, които се очаква  да бъдат  достигнати в развитите икономики през тази година. Данни за инфлация

Политическа перспектива

Очакваме политическата криза в България да приключи скоро. Малко вероятно е следващото правителство да се отклони от ангажимента за приемане на еврото и смятаме, че страната ще приеме еврото през 2024 г. Оптимисти сме и че ще бъдат приети поправки в Конституцията, които да повишат отчетността на главния прокурор, смятат в УниКредит Булбанк.

Според анализаторите по-слабото от първоначално очакваното влошаване на условията на търговия, щедрите субсидии за потребителите на електроенергия и бавното пренасяне на по-високите лихвени проценти в еврозоната върху кредитите деноминирани в лева, ще осигурят по-голяма подкрепа за растежа. Това е причината те да ревизират нагоре прогнозата си за реалния растеж за 2023 г. с 0,8 процентни пункта до 1,3%. Макроикономически данни

Предсрочни избори и редовно правителство

Основният сценарий предвижда съставяне на правителство след предсрочни избори през март. Очакванията са продължаващата втора поредна година много висока инфлация да натежи върху търсенето, като намали растежа на потреблението на домакинствата и допринесе през зимата за плитка и краткотрайна рецесия.

Анализаторите прогнозират, че желанието на партиите да участват във формиране на правителство вероятно ще нарасне с идването на пролетта, тъй като най-тежкия период от рецесията и кризата с по-високите разходи за издръжка на живот вероятно вече ще е преминал. Общинските избори през тази година вероятно ще бъдат още един допълнителен стимул за партиите да участват в управлението, тъй като управляващите партии ще са в по-благоприятна позиция при организирането на вота.

Икономиката на страната се изправя пред необходимостта от взимане на редица решения, за които ще бъде твърде скъпо, ако бъдат оставени в ръцете на служебно правителство. Така например, служебно правителство едва ли ще може да завърши процеса по приемане на еврото в началото на следващата година, аргументират се икономистите.

Те обаче предупреждават, че усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост ще се забави значително, тъй като изплащането на траншовете зависи от предприемането на редица структурни мерки, които за да бъдат осъществени на практика, изискват достатъчно добра степен на координация и сътрудничество между правителството (изпълнителната власт) и парламента (законодателната власт), и смятат, че такава е малко вероятна при ново служебно правителство.

Премахването на задължителното машинно гласуване чрез промените в Изборния кодекс, които бяха приети от парламента през ноември, също биха могли да облагодетелстват партиите, които получават голям дял от гласовете на по-възрастните избиратели. Като правило това са по-традиционни и утвърдени партии като БСП, ГЕРБ и ДПС, в тази последователност, докато останалите партии едва ли ще спечелят допълнителни гласове от премахването на задължителното гласуване с машини.

Икономистите очакват разривът в отношенията между президента и лидерите на ‘’Продължаваме промяната‘‘ да подкопае подкрепата за нея, за сметка на повече гласове за ‘’Български възход‘‘, чиито политики изглеждат в най-голяма степен в унисон със тези на Румен Радев. Заедно, тези два фактора вероятно ще повишат подкрепата за ГЕРБ и ‘’Български възход‘‘, правейки възможна коалиция между тях и ДПС в следващия парламент. Това е важно, тъй като потенциалът за формиране на такава коалиция вече беше тестван през декември 2022 г., когато предложеното от ГЕРБ правителство, което беше подкрепено от „Български възход“ и ДПС, не успя да получи одобрението на парламента заради само осем гласа.

Очакваме силна степен на приемственост що се отнася до икономическата политика на следващото редовно правителство. Приемането на еврото ще остане важен приоритет и смятаме, че страната ще замени лева с еврото в началото на 2024 г., категорични са в анализаторското звено на Кристофор Павлов.

Те допускат, че ГЕРБ и ДПС, които се противопоставяха на съдебната реформа в миналото, ще заемат по-конструктивна позиция. Много вероятно е в следващия парламент двете партии да подкрепят поправките в Конституцията, необходими за търсене на отговорност от главния прокурор в случай на системно бездействие по важни дела за корупция и злоупотреба с власт по високите етажи на властта. Тази реформа е и част от условията необходими, за да бъде отпуснат вторият транш от средства по Плана за възстановяване и устойчивост, затова и някоя политическа сила не би рискувала да ги отхвърля твърде дълго, тъй като от изпълнението им зависи сериозна част от финансовата помощ от ЕС предвидена за България.

Анализаторите обаче са песимисти, че непосредствената перспектива пред икономиката остава мрачна – високата инфлация да натежи върху търсенето като намали растежа и тласне икономиката в рецесия през зимата. Данни за рецесия

Повишихме прогнозата си за реалния растеж през тази година с 0,8 процентни пункта до 1,3%, за да отчетем по-слабото от първоначално очакваното от нас преди три месеца влошаване на условията на търговия. Икономистите се надяват на положителен ефект върху плановете на бизнеса за наемане на персонал, което ще поддържа инфлацията в страната малко по-ниска, отколкото прогнозата преди три месеца.

Те смятат, че щедрата подкрепа от правителството за потребителите на електрическа енергия от фирмения сектор трябва да доведе до по-силен износ, което също ще подкрепи икономическия растеж тази година.

Засилване на икономиката

Реалния растеж на БВП вероятно ще се ускори до 3,3% през 2024 г., когато инфлацията ще отслабне, влошаването на условията на търговия ще приключи, а увеличаването на глобалните лихви през миналата и тази година, частично ще бъде компенсирано от намаления на основните лихви на централните банки на развитите икономики.

Поредицата от негативни шокове, предизвикани от конфликта в Украйна, доведоха до сериозно влошаване на условията на търговия. Цените на суровините се покачиха, водени от енергийните суровини, и в по-малка степен от цените на храните, което предизвика значително влошаване в търговския баланс на страните членки на ЕС спрямо основните глобални износители на суровини.

В УниКредит Булбанк обаче отчитат, че България претърпя по-слабо влошаване на условията на търговия в сравнение с повечето страни от ЕС, тъй като суровините и стоките за междинно потребление с ниска степен на преработка доминират структурата на износа ѝ. Резултатът е по-слабо влошаване на търговския дефицит на България, отколкото този на повечето страни от ЕС.

По-слабото влошаване на условията на търговия ще остане важен фактор, подкрепящ растежа на българската икономика и през 2023 г. Смятаме, че конфликтът между Русия и Украйна ще ограничи ролята на двете страни в голям брой от глобалните вериги на доставки, което ще продължи да подкрепя силното представяне на определени сектори на българската икономика като производството на храни и метали, наред с износа на електроенергия и амуниции. Това ще продължи да подкрепя заетостта и доходите в страната, а оттам и потреблението, износа и икономическия растеж през 2023 г.

Щедрите субсидии за потребителите на електрическа енергия от корпоративния сектор ще продължи да подкрепят растежа. Правителството задели около 7,7 млрд. лв. (4,7% от БВП) за субсидии за електроенергия за бизнеса през миналата година, които могат да нараснат до 14,4 млрд. лв. (7,6% от БВП) през 2023 г., ако няма промени в дизайна на схемата, и цените на електроенергията останат близки до нивата към края на 2022 г.

Въпреки че в дългосрочен план дизайнът на схемата за подпомагане потребителите на електроенергия ще намали стимулите за компаниите да ускорят инвестициите, свързани със зеления преход и въвеждането на енергоспестяващи решения, в краткосрочен план той ще подпомогне растежа и заетостта, тъй като много компании с енергоемки производства ще са насърчени да разширят производството си в България, в която цените на електроенергията за бизнеса са по-благоприятни.

Бавното пренасяне на по-високите лихви в еврозоната към българската икономика, също ще действа като фактор смекчаващ забавянето на икономиката през зимата. Лихвените проценти по деноминираните в левове заеми за фирми и домакинства се покачват много бавно въпреки рязкото покачване на основната лихва на ЕЦБ през миналата година.

В банката очакват, че бавното пренасяне на по-високите лихви в еврозоната към деноминираните в левове кредити в страната ще предотврати по-рязко свиване на растежа през зимата на тази година. Това е така, защото докато моментът на затягане на лихвените проценти по деноминираните в левове кредити съвпада с други рецесионни сили, действащи в българската икономика през зимата, то мащабът на това затягане се предвижда, че ще се окаже далеч от пропорциите в останалите страни от ЕС, аргументират се икономистите.