Голямата швейцарска банка Credit Suisse е установила „съществени слабости" във финансовата си отчетност за 2021 и 2022 финансова година и е започнала работа по подобряването ѝ. През тези две години „вътрешният контрол на групата върху финансовото отчитане не е бил адекватен", заяви Credit Suisse в годишния си доклад, публикуван във вторник. „Съответно, ръководството също така заключи, че нашите контроли и процедури за оповестяване не са били адекватни".
Банката беше принудена да отложи публикуването на годишния си отчет миналата седмица след запитвания в последния момент от страна на Комисията по ценните книжа и фондовите борси на САЩ (SEC). Установените съществени слабости са свързани с невъзможността да се установят и поддържат ефективни оценки на счетоводния риск, заяви банката. Комисията за ценни книжа и борси е установила тези пропуски, след като в отчета за паричните потоци през 2019 и 2020 г. са се появили грешки, предава Ройтерс.
Одиторът на Credit Suisse, одиторската компания PricewaterhouseCoopers, сега също реагира на намесата на SEC. Тя издаде т.нар. неблагоприятно становище за ефективността на вътрешния контрол върху финансовото отчитане. Въпреки това PwC заверява отчета на голямата банка без резерви.
По-строга позиция на регулаторните органи на САЩ
Според доклада установените пропуски във вътрешния контрол не са оказали влияние върху самите цифри. Въпреки това инвеститорите реагираха с несигурност: акциите на Credit Suisse се сринаха с почти пет процента.
Този случай показва преди всичко по-строгата позиция на американските регулаторни органи спрямо Credit Suisse. PwC е одитор на банката от 2020 г. насам. През предходните години одиторите не бяха открили никакви недостатъци във финансовата отчетност на Credit Suisse.
Така или иначе финансовият резултат едва ли би могъл да бъде по-лош: със загуба от 7,3 млрд. франка през 2022 г. Credit Suisse отбеляза една от най-слабите години в 167-годишното си съществуване. Преди всичко разходите за преструктуриране и сривът на приходите в инвестиционното банкиране натежават върху резултата. Групата очаква значителна загуба преди облагане с данъци и през текущата година.
Настоящата криза в банката се отразява и на управленския екип. Изпълнителният съвет около главния изпълнителен директор Улрих Кьорнер няма да получи бонус тази година, става ясно от публикувания във вторник годишен отчет. По този начин Кьорнер, който беше повишен на поста главен изпълнителен директор в края на юли, е получил за миналата година 2,5 млн. швейцарски франка. Неговият предшественик Томас Готщайн е прибрал обща заплата от 3,75 млн. франка след намаляване на бонусите за 2021 г.
Заплатите се понижават и за останалата част от мениджърския екип: 18-те членове на изпълнителния съвет ще получат общо 32,2 млн. франка за 2022 г. През предходната година фиксираните заплати и бонусите на висшия мениджмънт все пак възлизаха на 38,1 млн. франка.
Клиентите на Credit Suisse изтеглят средства
Председателят на Съвета на директорите Аксел Леман също се отказва от част от възнаграждението си. На Леман е определено възнаграждение в размер на три милиона швейцарски франка за периода от април 2022 г. до април 2023 г. На общото събрание на банката ще бъде предложено по-ниско общо възнаграждение за следващия мандат. Банката планира да увеличи капиталовия компонент на възнаграждението на председателя от 33 на 50%.
По този начин следва да се увеличат финансовите стимули при успешен обрат. Акциите на Credit Suisse се търгуват близо до най-ниската си стойност за всички времена, като в момента са на стойност 2,17 франка за акция. Банката продължава да се бори с отлива на клиентски средства. Въпреки че те са се стабилизирали на много по-ниско ниво, към момента на публикуване на годишния отчет обаче все още не са обърнали посоката.
През четвъртото тримесечие на миналата година банката е регистрирала нетни изходящи потоци на нови парични средства в размер на почти 110 млрд. евро, по-голямата част от които между края на октомври и края на ноември. През цялата изминала стопанска година клиентите са изтеглили активи на стойност около 123 млрд. швейцарски франка.


Топлофикация Варна спира топлата вода заради ремонт
27 души загинаха, а 63 пострадах при пожар в бар в Банкок
БАБХ спря над 230 тона стоки от трети страни през юни
Филм на варненци представя Родопите на международен кинофестивал
Сметната палата даде на КОНПИ директора на Природо-математическата гимназия в Добрич
Ц. Радушев: Бизнесът, който не се адаптира към AI, ще изпадне от пазара
Покрай забраната за деца, държавата може да следи всички българи в социалните мрежи
Най-голямата криптоборса е без лиценз в ЕС. Има ли риск за българските клиенти?
Москва преживя втори ден масови украински атаки с дронове
Унгария се готви да свали президента в скъсване с ерата на Орбан
Задължителният бензин Е20 предизвика бунт сред шофьори
Система за безопасност променя основно правило на пътя
Всяка десета продадена кола в България е вече електрическа
Не ви лъжат очите: Това BMW е широко точно 3 метра
Край на евтините коли в Китай от 1 януари 2027
Петрова: България ще подкрепи санкциите срещу Русия, резервите ни бяха взети предвид
Задържаха двама мъже за агресия срещу полицаи в Старозагорско
Д-р Спасов: В "Диагноза България" има доста внушения
Официално обявиха причината за смъртта на сенатор Греъм
Български ученици с пет медала от Международна олимпиада по физика в Колумбия