Нина Стоянова: 81% от трансакциите в еврозоната през 2022 г. са с безналични плащания

Иновациите в областта на плащанията променят нагласите и предпочитанията на потребителите. Конкурентната среда благоприятства развитието на бързи, сигурни и удобни дигитални канали за разплащания. Този коментар направи при откриването на Финтех хакатон „От нулата до Финтех 2023“ Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“.

Тя съобщи, че според проучване на платежните нагласи на потребителите в еврозоната (под името SPACE), публикувано от Европейската централна банка през декември 2022 г., при 81% от трансакциите в еврозоната през 2022 г. плащането е извършено чрез безналични платежни инструменти. При повечето от тях това се прави чрез мобилни приложения и те са нараснали значително по отношение на директните клиентски (P2P) плащания.

„От 2019 г. до 2022 г. делът на мобилните плащания се е увеличил повече от три пъти като брой (от 3% на 10%), и повече от два пъти като стойност (от 4% на 11%)“, обяви Стоянова.

Дигиталното евро

Подуправителят на БНБ посочи, че финтех секторът си сътрудничи както с традиционните участници във финансовия сектор, така и с публичния сектор. „В цял свят централните банки правят проучвания как да придадат на парите нови възможности в днешния все по-дигитализиращ се финансов свят. Важен проект за Европа, който внимателно следим, е работата по дигиталното евро. В момента Европейската централна банка провежда проучвателен етап, който се очаква да приключи през есента на 2023 г.“, припомни Стоянова.

По думите ѝ, на този етап се проучват техническите и регулаторните аспекти на дигиталното евро, като евросистемата обмисля създаването на приложение за телефон/ портфейл за дигитално евро с общоевропейски обхват. Идеята е „поднадзорните субекти да могат да интегрират дигиталното евро в собствените си платежни платформи“.

Отворени финанси

Подуправителят на БНБ съобщи, че Европейската комисия планира да създаде рамка за обмяна на информация между компаниите във финансовия сектор и „този по-разширен обмен на данни е известен като „отворени финанси”.

„Отворените финанси се отнасят до достъпа на трети лица до лични финансови данни на клиентите. Отворените финанси са с по-голям обхват от отвореното банкиране, тъй като включват не само плащанията, но и банковите, инвестиционните и застрахователните продукти", обясни Стоянова. „Докато отвореното банкиране вече е обхванато от регулациите за финансовите пазари, засега няма правна рамка, която да определя условията за цялостното въвеждане на отворените финанси. Европейската комисия се стреми да промени това със своята Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“, посочи тя.

Според подуправителя на БНБ целта на новата рамка за отворените финанси е да позволи на доставчиците на финансови услуги, със съгласието на клиента, да обменят и използват многократно данните му, които са извън обхвата на PSD2.

Нина Стоянова увери, че по този начин финтех компаниите, банките и другите фирми от финансовия сектор ще могат да разработват по-удобни и по-евтини продукти, които са по-добре съобразени със специфичните потребности на клиентите.