Too big to fail* - това бе през 2008 г.

Генералите винаги са подготвени за последната война, се твърди в една известна поговорка. Същото се твърди и за банкерите и финансовите надзорници: 15 години след големия срив от 2008 г. инвеститори, политици и централни банкери по целия свят отново трябва да се справят със заплахата от банков колапс - въпреки че се бяха заклели пред себе си и пред избирателите, че това никога повече няма да се повтори.

Цели 15 години реформи след големия срив от 2008 г. не можаха да попречат на Silicon Valley Bank, Signature Bank и Credit Suisse отново да предизвикат трусове на фондовите пазари, банките да дестабилизират икономиката (поне за кратко), а загубите им да бъдат покрити с парите на данъкоплатците.

Оттогава се случиха много неща: Днешните банки разполагат с по-силни капиталови буфери, отколкото тогава. Те трябваше да отделят повече пари, за да могат да бъдат ликвидирани без парите на данъкоплатците, ако фалират. И още - сега те трябва да уреждат финансовите си залози чрез централни клирингови къщи.

Но всичко това не беше достатъчно. Пазарите и регулаторите отново бяха застигнати от новите сътресения. При това не само защото твърде дълго си затваряха очите за проблемите, които сами допринесоха да се появят. Това е така и защото тази криза е напълно различна от предишната, пише икономическият редактор на n-tv Ханес Фогел.

Твърде малки, за да не се провалят

Този път проблемът е не в най-големите, а в най-малките банки. Разбира се, финансовите гиганти, свързани в глобална мрежа, като JPMorgan, BNP Paribas или Deutsche Bank, все още са твърде големи, за да фалират, и тяхната евентуална гибел все още би имала опустошителни последици за финансовата система. Но напоследък по-големият риск се крие по-скоро в малките и средните кредитни институции. Този път може да се каже: те може би са твърде малки, за да не фалират.

И това се дължи най-вече на причината за кризата: експлозията на лихвените проценти, предизвикана от централните банки, заплашва да обезкърви банките, тъй като спестителите внезапно започнаха да изтеглят депозитите си в търсене на по-висока доходност. И в същото време държавните облигации, ценните книжа за недвижими имоти и ипотеките, в които банките години наред вкарваха трилиони с цел минидоходност, защото едва ли бе възможно да се печелят пари по друг начин, сега изведнъж струват много по-малко. Ако се наложи да изплащат пари на бягащите спестители, те могат да ги изплатят само с огромни загуби - и са застрашени да паднат на колене.

Така че не хазартните сделки на безскрупулни инвестиционни банкери, а разглезените мениджъри на портфейли и техните инвестиционни стратегии предизвикаха новата криза. Благодарение на продължаващата години наред политика на нулеви лихвени проценти те плуваха в парите на инвеститорите - в крайна сметка нямаха много печеливши алтернативи. И подценяваха факта, че нещата могат да загрубеят, ако касата им внезапно изтънее и твърде много клиенти внезапно обърнат гръб на банката.

Средноголемите регионални банки са особено застрашени от този порочен кръг, както показва спасяването на First Republic в Сан Франциско. Защото по-малките банки са по-силно засегнати от бягството на няколко големи клиенти, отколкото финансовите гиганти, които имат милиони клиенти с милиарди в сметките си. Според съобщения в медиите американското правителство и Фед очевидно искат да издадат по-строги правила за риска за средните по големина банки през идните седмици.

Нарастващата несигурност сред спестителите е толкова голяма, че те очевидно вече започват да прехвърлят парите си от малките към мегабанките като Citi и Сие. 25-те най-големи американски банки, в ролята си на убежища, са привлекли депозити на стойност 120 млрд. долара в седмицата след краха на Silicon Valley Bank по данни на Федералния резерв - всички по-малки банки под тях са загубили депозити за 108 млрд. долара. Това беше най-голямото седмично свиване на депозитите в историята.

Кризата от 2008 г. беше причинена от лоши кредити: Лекомислени търговци продаваха на бедни хора с нисък кредитен рейтинг жилищни кредити, които те не можеха да си позволят. А алчните инвестиционни банкери нарязваха и пакетираха тези ипотеки в облигации, изчисляваха прекрасно риска от неизпълнение и ги продаваха светкавично с милиардни печалби по всички краища на финансовата система.

Този път причината за заплашващия срив не са бедните високорискови клиенти, т.е. клиентите с ограничена кредитоспособност, а сравнително богатите високорискови клиенти. Те не разполагат с твърде малко пари, а с твърде много и искат тези им пари да носят повече печалба. Не е чудно, че редом с банката Silicon Valley Bank - където много стартиращи компании вкарват своите милиарди, най-силно засегната бе Credit Suisse, където свръхбогатите управляват активите си.

Проблемът вероятно ще се задълбочи в бъдеще, тъй като лихвените проценти вероятно ще останат високи в средносрочен план. И вероятно все повече клиенти на банките ще осъзнаят, че е много по-добре парите им да бъдат инвестирани в ETF, спестовни книжки или фондове на паричния пазар, отколкото в безлихвени разплащателни сметки, където те все още се намират.

Не пожар, а тлеещ огън

Добре дошли в банкова криза на забавен каданс! През 2008 г. загубите от нездравословни заеми на пазара на недвижими имоти в САЩ разядоха отчетите за рекордно кратко време, а страховете на инвеститорите за няколко дни унищожиха доверието във финансовата система в световен мащаб. Банките спряха да си отпускат заеми, финансовата система замря, а фондовите пазари се сринаха.

Този път няма признаци на този опустошителен заразителен ефект. Кризата не се разпространява като пламтящ горски пожар, а по-скоро като тлеещ под земята огън - защото не става дума за кредитни, а за лихвени рискове. Но фактът, че няма паника, е може би по-малко впечатляващ, но не по-малко опасен. Защото причините за този пожар - масовото бягство от нелихвоносни депозити, парите, хванати в капана на минидоходни ценни книжа - не могат да бъдат потушени със спешни разпродажби или спасителни фондове, както беше преди 15 години.

Че щетите могат да станат големи в дългосрочен план, показва историческо сравнение: кризата със спестовните и кредитните институции през 80-те години на ХХ век. И тогава Фед вдигна лихвените проценти в бързината да се пребори с инфлацията - и много малки спестовни каси и регионални банки в САЩ попаднаха в същия лихвен натиск като днес. Хиляди от тях в крайна сметка фалираха или трябваше да бъдат спасявани. Кризата продължи повече от десет години, до средата на 90-те години, и завърши с криза на дълга на домакинствата в САЩ и силна рецесия. Така че може да отнеме много време, докато пожарът, който обхвана Silicon Valley Bank и Credit Suisse, пламне отново. Но той далеч не е загасен.

*Too big to fail - Твърде големи, за да фалират - често използвана фраза по време на кризата през 2007-2009 година, когато Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) можеше да помага само на търговски банки, но не и на гиганти като Lehman Brothers и AIG, които бяха спасени с милиарди долари пари на данъкоплатците