Смекчаването на паричната политика в Централна Европа се отлага

Централните банкери в Централна Европа засилват „ястребовите“ си послания за паричната политика през последните две седмици в опит да убедят инвеститорите да не очакват скорошен цикъл на смекчаване на политиката и посланието им изглежда започва да се разбира, пише Ройтерс.

Предупреждението им за политиката е отправено въпреки забавянето на пазарите в Европа след колапса на Credit Suisse, който засили очакванията, че банките по света ще започнат да смекчават паричната политика.

Централните банки в Централна Европа повишиха по-бързо лихвите от банките в големите държави, затова се очакваше, че те ще са първи и в смекчаването на политиката. Това все още може да се окаже вярно, но сега има вероятност да се случи по-късно, отколкото се смяташе до момента. Фактори като затегнатите пазари на труда и стабилния ръст на заплатите в региона играят своята роля и инвеститорите започват да го разбират.

„Натискът на високите заплати ще запази висока основната инфлация и може да доведе до забавяне на смекчаването на паричната политика спрямо настоящите очаквания, коментира в края на миналата седмица Erste Bank.

Чешката централна банка, за която се смята, че има по-смекчен подход към паричната политика при новото ръководство и отказваше да повиши лихвите до миналия юни въпреки призивите да го направи от собствената си комисия по паричната политика и външни анализатори, всъщност засили „ястребовото“ си послание.

Унгарската централна банка, която според някои анализатори можеше да започне да смекчава паричната политика през март, вместо това обеща да остави лихвите непроменени за дълго време, за да укроти очаквания за инфлацията – ръстът на цените в Унгария може да намаля през февруари, но остава много висок на ниво от 25,4%.

Полската централна банка запази непроменена основната си лихва миналата седмица, а председателят Адам Глапински заяви, че тя все още е готова да повиши лихвата, ако се наложи, макар че това няма да е необходимо, ако икономиката се развива според настоящите очаквания.

Чехите предупредиха на 29 март, позовавайки се на силните данни за заплатите в индустрията през януари, че пазарът преждевременно очаква намаляване на лихвите, а председателят Алеш Михл заяви, че повишаване на лихвите все още е възможно през май, ако рискът от спираловиден ръст на заплатите се засили.

Посланието беше подкрепено в четвъртък, когато данни за февруари показаха, че ръстът на заплатите в индустрията е двуцифрен.

Посланието, че лихвите ще останат „по-високи за по-дълго време“ беше подкрепено от двама нови чешки заместник-председатели на централната банка с предишен опит в борда – Ян Фрайт и Ева Замразилова.

Аргументът е, че лихвената политика е била разхлабена както у дома, така и в чужбина твърде дълго време през последните десет години и това ще доведе до по-високи равновесни лихви занапред.

Макар това да не означава, че чешката репо лихва ще остане непременно на ниво от 7%, то все пак е признак, че има съпротива срещу бързо разхлабване на политиката.

JPMorgan съобщи, че прогнозата ѝ, че лихвите ще започнат да намаляват през август, сега „се измества значително във времето“.

Goldman Sachs смята, че лихвите ще останат без промяна през цялата година.

„Не очакваме повишаване на лихвата, но също така смятаме, че прагът за намаляване на лихвите също е висок“, съобщи банката след заседанието на Чешката централна банка за паричната политика миналата седмица.

Унгария на сходен път

Това може да насочи вниманието към Унгария, която има най-високата базова лихва в ЕС от 13% и 18% за влоговете, за да подкрепи форинта и борбата с инфлацията.

Макар да имаше известни пазарни спекулации, че Унгарската централна банка може да смекчи политиката миналия месец, реториката на заседанието от 28 март насочи перспективите за това повече към юни, давайки известна подкрепа на валутата.

Полската централна банка също възприе донякъде „ястребово“ говорене на пресконференция в четвъртък, след като запази лихвата си непроменена.

„Председателят на Полската централна банка този път не спомена изрично есента на 2023 г. като възможност за намаляване на лихвите, това може да се счете за „ястребов“ акцент“, коментира Bank Pekao в съобщение до клиенти.

Румънската централна банка остави непроменени лихвите във вторник и заяви, че инфлацията може да се забави по-бързо от очакванията. Но тя допълни, че икономическата дейност е намаляла по-малко от прогнозите, а анализатори смятат, че тази година тя изобщо няма да помръдне.

„Първото понижаване на лихвите вероятно няма да дойде до началото на 2024 г., след като ръководителите на паричната политика се почувстват по-уверени, че ценовият натиск се е смекчил“, коментира Capital Economics.