Руската централна банка запази ястребовия си тон, без да променя основната лихва

Руската централна банка заяви, че икономиката ще се възстанови тази година, разраствайки се с 2%, тъй като влиянието на санкциите, наложени заради инвазията в Украйна, отслабва, съобщава Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт вероятно ще достигне предвоенни нива до края на 2024 г., заявиха централните банкери в петък. Това е доста по-рано, отколкото икономистите очакват и отразява по-ограничено влияние на ограниченията, наложени от САЩ и съюзниците им върху Русия.

Централната банка представи последните си прогнози, докато в същото време запази основната си лихва на ниво от 7,5%, където е от септември насам. По-ранните ѝ прогнози показваха, че е възможно икономиката да се свие през 2023 г.

„Икономическата активност расте по-бързо, отколкото Руската централна банка предположи в прогнозата си от февруари“, казаха централните банкери в изявление. „Това отразява както разширяване на местното търсене, така и продължаващия процес на трансформация на руската икономика“, посочиха те.

Силата на икономиката може да позволи на гуверньора Елвира Набиулина да се фокусира върху смекчаването на това, което централната банка нарича „значителни инфлационни рискове“, макар че ценовият растеж се забави под целта от 4%.

В петък органът запази ястребовия* си тон, оставяйки възможността да увеличава лихвите през следващите месеци.

„Предвид постепенно растящия инфлационен натиск на предстоящите срещи на Руската централна банка бордът ще обмисли необходимостта от увеличение на основната лихва, за да се стабилизира инфлацията близо до 4% през 2024 г. и след това“, заявиха централните банкери.

Рублата поскъпна след съобщението за лихвата и се търгува с ръст над 2% спрямо долара. Макар че все още е сред най-зле представящите се валути на развиващите се пазари тази година, през последните дни тя се възстановява частично от загубите.

Актуализираните прогнози на банката показват още малко по-силно от очакваното досега забавяне на инфлацията до диапазона от 4,5-6,5% към края на годината.

Дилемата за Набиулина сега е как да планира спирането на паричните стимули. Макар че е под слаб натиск за действия, Руската централна банка трябва да се бори с остър ръст на фискалните разходи, влошаване на търговията и рекорден недостиг на работници.

Сред по-непосредствените тревоги са развитията на трудовия пазар, които заплашват да вдигнат реалното заплащане. Проучване на централната банка показва, че компаниите през първото тримесечие са изпитали най-големия недостиг на служители, откакто започва следенето на данните през 1998 г.

Също толкова силна тревога предизвика разтегнатият бюджет, който към 25 април беше с дефицит с почти 50% по-голям от годишната цел на министерство на финансите за 2023 г.

„Въпреки толкова суровия сигнал“ рисковете за инфлацията трябва тепърва да се превърнат във „факти“, казва София Донец, икономист в Renaissance Capital.

„Решенията през следващите месеци ще зависят от очакванията на населението, темпа на възстановяване на потреблението и динамиката на рублата“, коментира тя и допълни: „Очакваме и трите [фактора] да намалят, а не да усилят натиска върху цените“.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.