Лагард: Високите заплати са причината да внимаваме с разхлабването

Гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предупреди да не се бърза с понижението на лихвените проценти, тъй като растящите заплати стават все по-сериозен двигател на инфлацията, пише Bloomberg.

Въпреки че дезинфлацията се очаква да продължи постепенно през 2024 г., Лагард заяви пред законодателите в Брюксел, че рисковете остават, а централните банкери се нуждаят от повече сигурност, че ръстът на цените се връща към целта от 2%.

„Последното нещо, което бих искала, е да вземем прибързано решение, инфлацията да се ускори отново, и да трябва да предприемем повече мерки“, коментира тя. „Все още нямаме достатъчно доказателства, за да сме сигурни, че ще постигнем нашата средносрочна цел от 2% и че ще го направим устойчиво.“

Лагард заяви това в момент, когато големите централни банки в света започват да обсъждат кога ще могат спокойно да отменят увеличенията на лихвите, които въведоха, за да ограничат инфлацията, без да ускорят ръста на цените отново.

Централните банкери във Франкфурт изглеждат разединени между първа стъпка в разхлабването през април или юни, въпреки че мнозинството от тях публично подкрепи по-късната дата, с идеята да има повече яснота за развитието на заплатите и корпоративните резултати в зоната с единна валута.

Икономистите очакват ЕЦБ да понижи лихвите си четири пъти тази година. Графика: Bloomberg

Лагард открои заплатите като „все по-ключов елемент за динамиката на инфлацията през следващите тримесечия“.

И въпреки че прогнозният инструмент за проследяване на заплатите на ЕЦБ продължава да сигнализира за силен натиск, споразуменията показват известно смекчаване през последното тримесечие на 2023 г., каза тя.

„Натискът при заплатите през 2024 г. зависи особено от резултата от текущите или предстоящите преговори, които засягат голям дял от заетите в еврозоната“ през следващите няколко месеца, каза Лагард.

Приносът на корпоративните печалби към инфлацията е все по-слаб, допълни тя, предполагайки, че увеличенията на заплатите „поне отчасти са компенсирани от маржовете на печалбата“.

Членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел наскоро предупреди да не се намаляват разходите по заемите твърде рано предвид упоритата инфлация при услугите, стабилния пазар на труда, по-слабите финансови условия и напрежението в Червено море като рискови фактори за цените.

В сряда гуверньорът на Бундесбанк Йоахим Нагел припомни, че историята показва, че е по-лошо паричната политика да бъде разхлабена твърде рано, отколкото твърде късно, предупреждавайки, че „това би струвало прекалено скъпо на икономиката “, визирайки прибързаното разхлабване.

Други представители на регулатора обаче се притесняват от твърде дългото забавяне, опасявайки се да не влошат положението на затруднената икономика и може би дори да не постигнат целта за инфлация от 2%, която се оказа изключително сложна на фона на отварянето след пандемията и руската инвазия в Украйна.

Гуверньорът на Италианската централна банка Фабио Панета заяви през уикенда, че облекчаването на политиката ще трябва да се случи скоро.

Мнозина в момента очакват инфлацията да започне да спада по-бързо, отколкото предполагат прогнозите на ЕЦБ в момента.

„Базисната инфлация, която премахва волатилните компоненти като енергията и храните, се забавя постепенно, но при услугите се наблюдават признаци на устойчивост“, коментира Лагард.

Междувременно икономиката едва се размина с рецесията през втората половина на 2023 г., а данни на Евростат, публикувани в сряда, показаха, че еврозоната е стагнирала през четвъртото тримесечие, след като брутният вътрешен продукт се сви с 0,1% през предходния период.

Перспективите обаче остават слаби. Новите прогнози на Европейската комисия от четвъртък сочат, че блокът ще навлезе в 2024 г. по-слабо, отколкото се очакваше преди, и очакват растеж от едва 0,8%.

„Новите данни продължават да сигнализират за слаба активност в близко бъдеще“, каза Лагард. „Въпреки това някои прогнозни показатели от проучванията ни сочат ръст през следващата година.“