Изабел Шнабел от ЕЦБ: Понижаване на лихвите може отново да разпали инфлацията

По-ниските лихви по заемите може да вдъхнат живот на стагниращата икономика на еврозоната и да породят „ново разпалване“ на инфлацията, казва членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Изабел Шнабел в интервю за Financial Times.

Шнабел, която е най-ястребово настроеният представител на шестчленния изпълнителен борд на ЕЦБ, отбелязва, че рязкото забавяне на инфлацията в еврозоната отразява „бързо постигане на дефлация“ с отслабването на сътресенията при веригите за доставка.

Но според нея битката за връщане на инфлацията към 2% е „остава притеснение от последната миля“.

„Трябва да бъдем търпеливи и предпазливи, защото знаем, също и от исторически опит, че инфлацията може отново да се разгори“, коментира тя.

Инфлацията в еврозоната достигна връх от 10,6% през октомври 2022 г., но се забави до 2,8 на сто до януари. „Постигнахме значителен напредък и това е добра новина. Но все още не сме приключили“, добавя Шнабел.

Посочвайки признаци, че търговските банки намаляват лихви по ипотечни кредити в очакване, че ЕЦБ скоро ще започне да понижава лихвите, Шнабел заявява: „Това е аргумент против бързото коригиране на лихвената политика“.

Инвеститорите очакват, че ЕЦБ ще започне да понижава лихвите още през април. Но централни банкери заявиха на заседанието им миналия месец, че е твърде рано да се обсъжда такъв ход. Мнозина смятат, че решението ще зависи от това дали ръстът на заплатите остава висок, или води до ново повишаване на цените.

Заплатите нараснаха средно с над 5% на годишна база в еврозоната, тъй като служителите в 20-те страни, които споделят еврото, се стремят да си върнат изгубената покупателна способност заради най-големия ръст на разходите за живот от поколение.

Шнабел коментира, че разходите за труд са били тласнати нагоре и от „притеснителния“ спад през последно време на производителността - или произведена продукция на отработен час, заради микс от включването на „по-непродуктивни служители“ в работната сила и увеличаването на болничните.

„Ключовият въпрос“ е дали компаниите ще се опитат да прехвърлят по-високите разходи за труд на потребителите, като повишат цените или ги поемат с по-ниски маржове на печалбата, отбелязва Шнабел.

„Ако търсенето бъде задържано от ограничителна парична политика, ще бъде много по-трудно за компаниите да прехвърлят по-високите разходи на потребителите“, коментира тя и допълва, че има „някои данни, че това се случва“.

Но Шнабел предупреди, че този процес е „много бавен и доста несигурен, тъй като икономиката може да се ускори по-силно от очакванията. Това ще насърчи компаниите отново да прехвърлят разходи на потребителите“.

Средната лихва по обичайни 10-годишни ипотечни заеми в Германия намаля от почти 3,9% през октомври 2023 г. до едва 2,9% този месец, показва сайтът за сравняване на цени Check24.

Сходна е тенденцията във Франция, където средната лихва по 20-годишните ипотечни кредити неотдавна спадна под 4%, след като достигна връх от 4,7% миналата година, показват данни на онлайн ипотечния брокер Pretto.

Икономиката на еврозоната не постигна растеж през четвъртото тримесечие, след като остана в стагнация през по-голямата част от миналата година на фона на растящите лихви по заемите, високите цени и намалялата държавна подкрепа. Всичко това се отрази на дейността на домакинствата и на бизнеса.

Но Шнабел отбелязва, че има признаци „за обръщане“ на икономическата дейност в последното допитване сред мениджърите по поръчките за идндекса Economic Surprise на Citigroup. Най-новото допитване сред бизнеса в сектора на услугите в ЕС също установи, че очакванията му за продажните цени са нараснали за четвърти пореден месец през януари, изтъква тя.

„Затова последните данни не успокояват опасенията ми, че последната миля може да е най-трудната“, коментира Шнабел. „Виждаме упорита инфлация при услугите. Виждаме устойчив пазар на труда. И в същото време виждаме значително разхлабване на условията за финансиране, защото пазарите агресивно залагат на завой в политиката на централните банки. Освен това последните събития в Червено море засилват опасенията от възобновяване на нарушенията във веригите за доставка“, изтъква тя.

„Всичко това налага предпазливост към скорошно коригиране на лихвената политика", отбелязва Шнабел.