Страната на изгряващите банки

Акциите на японските банки са във възход, като повишаващите се лихвени проценти и по-стегнатите им баланси могат да продължат печелившата серия, пише Джаки Уонг за Wall Street Journal.

Постепенното излизане на Япония от нейната свръхразхлабена монетарна политика даде тласък на японските банки, като индексът Topix Banks се повече от удвои за последните две години. Японската централна банка (ЯЦБ) през март повиши лихвените проценти за първи път от 17 години, слагайки край на режима си на отрицателни лихви. Ново увеличение може би се задава на следващото ѝ заседание.

Въпреки че ЯЦБ действа предпазливо, очакванията за по-строга парична политика в бъдеще повишиха доходността на облигациите. Доходността на 10-годишните държавни облигации на Япония се е увеличила с 0,84 процентни пункта през последните две години до 1,06%. Това покачване може да продължи, ако централната банка започне да намалява своя портфейл от японски ДЦК на стойност 580 трилиона йени (около 3,8 трилиона долара). Това ще позволи на японските банки да реинвестират капитала си в по-високодоходни активи. По-големите банки с големи и стабилни депозитни бази биха могли да се възползват най-вече.

Трите мегабанки на Япония - Mitsubishi UFJ, Sumitomo Mitsui и Mizuho - отчетоха рекордни печалби за своите фискални години, приключили през март, и прогнозират още една рекордна година. Слабата йена увеличи приноса на техните задгранични инвестиции и бизнеси, но те също така успяха да спечелят по-добри лихвени маржове у дома. Спредът между заемите и депозитите на Mitsubishi UFJ, най-големият кредитор в Япония, се повиши до 0,89% през последното тримесечие (от 0,81% година по-рано) за вътрешните заеми.

Друг тласък за японските банки е продължаващият натиск на правителството за подобряване на корпоративното управление. Поради традиционната японска бизнес обвързаност японските банки и компании притежават големи портфейли от акции една на на друга. Но те започват да разпродават тези кръстосани дялови участия след подтик от правителството. Toyota, например, заяви наскоро, че ще изкупи обратно свои акции за над 5 милиарда долара, притежавани от японски банки и застрахователи, включително от Mitsubishi UFJ и Sumitomo Mitsui. В началото на юли Honda обяви подобна операция.

Раздутите баланси намалиха рентабилността: възвръщаемостта на собствения капитал на японските мегабанки е била само около 6,5% през последната фискална година, в сравнение с 16% за американската JPMorgan Chase, според S&P Global Market Intelligence. Това помага да се обясни защо акциите на японските мегабанки се търгуват малко под счетоводната стойност на материалните си активи, спрямо съотношение от 2,2 пъти за JPMorgan.

Оправдана ли е отстъпката спрямо глобалните конкуренти? Вероятно, но ако японските банки продължат да се възползват от нарастващите лихвени проценти в страната, докато същевременно подобряват своите баланси, тази разлика би трябвало да се стесни, завършва Уонг.