Кралят на банковите сделки Андреа Орсел се натъква на германска съпротива

Дръзкото настъпление на Андреа Орсел към Commerzbank хвана мнозина в Германия неподготвени. В петък Берлин отвърна на удара, пише Bloomberg.

Съобщението на правителството, че няма да продаде повече акции в германския кредитор на практика пресича – засега, амбициите на UniCredit за пълно придобиване на втората по големина листната банка в Германия. За Орсел това е спънка, която повдига въпроси за това дали може да се справи с политическите предизвикателства, които застрашават най-амбициозната му сделка до момента.

Нараства възмущението в германското правителство към начина, по който главният изпълнителен директор на UniCredit придоби дял от 9% в кредитора, смятан за важен източник на финансиране за икономиката на страната, съобщават запознати с въпроса източници. Мнозина бяха разгневени от липсата на прозрачност в начина, по който Орсел купи дял от 4,5% от правителството този месец, след което тихомълком придоби останалата част от притежавания от държавата дял от пазара. Това се случва на фона на нарастващите слухове за възможна продажби на кредитора от правителството в Берлин, казват хората, пожелали да останат анонимни.

Това помогна за съживяването на обичайно раздробената управляваща коалиция в Германия. Германската финансова агенция съобщи в петък, че правителството ще запази акциите си в Commerzbank, „до следващо нареждане“ и даде да се разбере, че предпочита кредиторът да остане независим предвид важността му за финансирането на малките и средни предприятия.

„Не мисля, че това е краят, а само пауза, която сега оставя топката в ръцете на UniCredit, тя трябва да даде гаранции на германското правителство, за да получи благословията му“, коментира Франческо Кастели, портфолио мениджър в компанията Banor Capital Limited. „Германия вероятно ще изиска строги критерии в управленската структура, за да защити германските си дейности“, допълва той.

За Орсел, който има опит в сключването на сделки и изгради кариера чрез маневри с висок залог, преодоляването на съпротивата на Берлин ще бъде най-трудното предизвикателство до момента.

Орсел, който през 2005 г. работеше в Merrill Lynch, консултира UniCredit при придобиването ѝ на германския кредитор HVB същата година. Две години по-късно той помогна на Royal Bank of Scotland да придобие ABN Amro, злополучна покупка, която спомогна за спирането на всички, с изключение на извънредните, сделки по време на последвалата финансова криза.

След като застана начело на UniCredit, бившият инвестиционен банкер от UBS превърна италианският кредитор от една от най-слабите в една от най-ефективните и рентабилни банки в Европа. Той съкрати хиляди работни места в страната, където съкращаването на служители може да бъде трудно, промени търговския бизнес и дивидентите за инвеститорите, които са сред най-високите в европейските банки.

Анализатори твърдят, че макар ръководеното от Орсел сливане с Commerzbank теоретично да има смисъл, твърдолинейната позиция на Берлин подчертава политическите предизвикателства пред подобен рисков ход. Националната гордост и регулаторните препятствия отдавна възпрепятстват трансгранични банкови сделки на силно фрагментирания пазар в Европа, особено когато на карта са заложени работни места.

Решението на Германия да спре нова продажба на акции на Commerzbank „показва спорното естество на трасграничните сливания и придобивания в банковия сектор в Европа, повлияни от политически и публични нагласи“, коментира Марко Николай, анализатор в компанията Jefferies. Политическата съпротива може да се превърне в препъни камък за „бъдеща трансгранична интеграция в Европа“, допълва той.

За сметка на това много хора в Рим приветстват хода и смятат, че подходът свидетелства за укрепването на банковия сектор в Италия. Италианското правителство е знаело за мисленето на Орсел, съобщиха запознати с въпроса източници, пожелали да останат анонимни.

„Това, което правителството не може да направи, е да накара Commerzbank да постигне по-висока възвръщаемост за своите акционери. Както се вижда в UniCredit, това е основната цел на Орсел“, коментира Коул Смийд, главен изпълнителен директор и портфолио мениджър на инвестиционната компания Smead Capital Management, която притежава акции на UniCredit. „Парите отиват там, където са третирани най-добре, това е в Милано“, допълва той.

През последните дни Орсел се опита да смекчи напрежението с Германия. Той заяви, че поне някои хора в Берлин са знаели за намеренията на банката му и подчерта, че няма интерес към враждебно поглъщане, въпреки че иска регулаторно разрешение да увеличи дела до 30%.

Орсел каза още, че покупката на акциите не трябва да се приема като изненада предвид факта, че интересът му към Commerzbank е добре известен и съществуващото присъствие на банката му в страната. UniCredit била поканена да участва в продажбата на акции от правителството и това може да е създало впечатления, че Берлин няма нищо против покупката от италианската банка.

Но вместо да успокоят Берлин, изказванията на Орсел разгневиха още повече правителството, казват запознатите източници. Впоследствие финансовото министерство отрече да е знаело за другия дял от 4,5%, притежаван от UniCredit.

Това е спор, който много ръководители биха искали да избегнат. Но Орсел е свикнал с противоречията.

През 2021 г. той се оттегли от преговори за придобиване на конкурентния кредитор Monte Paschi въпреки призива на тогавашния премиер Марио Драги да направи точно това, с което развали отношенията на UniCredit с правителството. Той съди успешно Banco Santander заради това, че се е отказала от оферта за наемането му като главен изпълнителен директор през 2019 г.

За момента няма признаци, че противопоставянето на Берлин ще се смекчи.

Въпреки това Орсел даде да се разбере, че не бърза и заяви, че UniCredit остава отворена към това какво ще се случи с нейния дял.

В интервю за Bloomberg TV ден след обявяването на дела на UniCredit главният изпълнителен директор заяви, че е отворен за конструктивно сътрудничество в създаването на „нещо повече от стойността, предлагана от Commerzbank сама по себе си“, и допълни, че е „много търпелив“.

„За Орсел времето е негов съюзник“, казва Смийд.