Централните банки удължиха цикъла на облекчаване през ноември в очакване на несигурна 2025 г.

През ноември централните банки на развитите и развиващите се икономики продължиха да облекчават паричната си политика, докато инвеститорите се подготвят за новата година, която може да доведе до тектонични промени в глобалния политически контекст, пише Ройтерс.

Четири от шестте централни банки, контролиращи 10-те най-търгувани валути, които проведоха заседания през миналия месец, понижиха референтните си лихвени проценти. Новозеландската централна банка и Шведската централна банка намалиха разходите по заемите с по 50 процентни пункта, а Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка - с по 25 процентни пункта.

Централните банкери в Австралия и Норвегия решиха да оставят лихвените проценти без промяна, докато колегите им в Швейцария, Япония, Канада и в Европейската централна банка (ЕЦБ) не проведоха заседания.

Резултатът от изборите в САЩ, при които Доналд Тръмп си спечели втори президентски мандат, вероятно ще подхрани ново търговско напрежение, което може да ускори инфлацията в САЩ и да ограничи икономическия растеж.

„Политиката в глобален мащаб ще става все по-непредсказуема“, коментира Джеймс Роситър, ръководител на отдела за глобална макростратегия в TD Securities.

„През 2025 г. водещото ще бъде несигурността, особено в САЩ и Европа. Централните банки ще трябва бързо да адаптират плановете си към това“, добавя той.

С последните стъпки на централните банки от Г-10 намаленията на лихвените проценти от началото на годината достигат общо 650 процентни пункта, което почти съвпада с общата стойност за 2020 г. от 655 процентни пункта. Водещите финансови институции не са извършвали намаления между 2021 и 2023 г.

На този фон 12 от включените в извадката на Ройтерс 18 централни банки в развиващите се икономики проведоха заседания за определяне на лихвените проценти през ноември. Паричните органи на Южна Корея, Мексико, Южна Африка и Чешката република намалиха разходите по заемите с по 25 процентни пункта, докато тези в Китай, Индонезия, Турция, Малайзия, Израел, Унгария и Полша запазиха паричната си политика без промяна.

Бразилия продължи цикъла си на повишаване на лихвените проценти, увеличавайки ги с 50 процентни пункта.

Главният икономист на S&P Global Ratings Илайджа Оливерос-Роузън заяви, че променящите се перспективи за по-малко съкращения на лихвите от страна на Фед след изборите в САЩ ще определят формирането на политиката в развиващите се икономики.

„Очакваме и по-голяма предпазливост сред повечето големи финансови институции в нововъзникващите пазари и затова сме смекчили очакванията си за намаляване на лихвите им през 2025 г. Като цяло, догодина очакваме по-силен щатски долар спрямо повечето валути на държавите от нововъзникващите пазари, отколкото през 2024 г.“, добави експертът.

С последните ходове на развиващите се пазари намаленията от началото на годината достигнаха 1810 процентни пункта в 46 стъпки - надхвърляйки общата стойност от 1765 процентни пункта през 2022 г. и след 945 процентни пункта през 2023 г.

Общиата стойност на повишенията на лихвите за развиващите се страни досега през 2024 г. възлиза на 1350 процентни пункта.