За да върши работата си правилно, Фед трябва да види какво не е наред

Федералният резерв на САЩ започна процес с огромни последици за световната икономика: преосмисля рамката, по която определя лихвените проценти, влияещи върху цените и кредитирането в страната и почти навсякъде другаде.

За да го направи правилно, регулаторът първо трябва да признае какво не е наред, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

На януарското си заседание централните банкери подчертаха, че новата рамка трябва да бъде „устойчива на широк спектър от обстоятелства“. Това е стъпка в правилната посока, като се има предвид, че сегашната рамка, създадена през 2020 г., със сигурност не беше устойчива на пандемията от Covid-19 и последиците от нея.

Разработена по време, когато инфлацията постоянно се забавя под целта от 2%, рамката от 2020 г. се ангажира да се стреми към инфлация над целта, за да компенсира предишните пропуски. По-конкретно Фед иска да поддържа краткосрочните лихвени проценти близо до нулата, докато не бъдат изпълнени три условия: икономиката е достигнала максимална устойчива заетост, инфлацията е достигнала 2% и също така се очаква тя да се задържи над 2% за известно време. Освен това „излизането“ от нулата не може да стане, докато централната банка не приключи програмата за изкупуване на активи, известна като количествено облекчаване - дълъг процес, който дори няма да започне, докато не бъде постигнат значителен напредък по отношение на трите условия.

В резултат на това Фед реагира много късно на силната икономика, свития пазар на труда и ускоряващата се инфлация. Когато през март 2022 г. се стигна до „излизане“, реалното производство нарастваше бързо, равнището на безработица беше под нивото, което финансистите смятат за устойчиво, а предпочитаният от Фед измерител на инфлацията надхвърли 5%.

Въпреки тези убедителни доказателства все още се водят спорове дали рамката на политиката на Фед е била виновна. Някои твърдят, че централната банка просто е допуснала грешка в прогнозите, за която по-късно е трябвало да компенсира чрез агресивно затягане на паричната политика. Гуверньорът Джером Пауъл се опря на това обяснение, като заяви, че рамката „е била по-скоро неуместна, отколкото каквото и да било друго“. Аз не вярвам в това. Ако Фед беше пренебрегнал рамката и беше обърнал повече внимание на правилата, които обикновено следва, той щеше да започне да повишава краткосрочните лихвени проценти около година по-рано.

Някои твърдят, че рязкото ускоряване на инфлацията, което се случи навсякъде, е било извън контрола на Федералния резерв. И все пак именно търсенето на стоки в САЩ, подкрепено от мощни фискални стимули, спомогна за повишаването на световните цени. Освен това в много други държави се наблюдаваше скок на цените на енергията, който в САЩ изигра много по-малка роля.

Третият аргумент е, че пакетът от фискални стимули на администрацията на Джо Байдън в размер на 1,9 трилиона долара е твърде голям. Макар че той несъмнено допринесе за прегряването на икономиката, това не попречи на Фед да отчете въздействието му и да реагира с по-строга парична политика.

Правилното идентифициране на грешките е от значение. В противен случай как може да се гарантира, че Фед няма да ги повтори? Доверието е от решаващо значение: без него способността на централните банкери да влияят върху финансовите пазари и икономиката ще бъде ограничена.

За тази цел Фед трябва да признае и отстрани грешките и пропуските в рамката за 2020 г. Той трябва да се откаже от режима, който твърде дълго време поддържаше твърде ниски лихвени проценти. Паричният орган трябва да прилага по-голяма строгост при количественото облекчаване и количественото затягане. Също така, централната банка на САЩ трябва да спре да се стреми към един лихвен процент - лихвения процент по федералните фондове - който е все по-голяма отживелица. Да се разчита изключително на лихвения процент, плащан върху банковите резерви, би било значително по-просто.

Прегледът на рамката ще отнеме няколко месеца. Дано Фед използва това време добре. Има много възможности за подобрение.