Очакванията за намаляване на лихвените проценти от ЕЦБ се увеличават

Очакванията за намаляване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) нарастват, тъй като инвеститорите и анализаторите, оценяващи последиците от митата на Доналд Тръмп, стигат до заключението, че резултатът за инфлацията ще бъде по-благоприятен, докато растежът ще пострада повече, предава Bloomberg.

Два дни след обявяването на нов кръг от мита от президента на САЩ Доналд Тръмп пазарите оценяват поне още три намаления на разходите по заемите в еврозоната през тази година - в сравнение с две преди това. Икономистите стават все по-сигурни, че финансовата институция ще направи първия от тези ходове на заседанието, насрочено за 17 април, въпреки че представителите ѝ не дават ясни сигнали какво смятат да направят.

Зад тази промяна стои мнението, че значително по-високите налози на Тръмп ще провалят икономическата експанзия повече, отколкото ще стимулират потребителските цени. Bloomberg Economics вижда, че около 1% от производството на Европейския съюз (ЕС) е изложено на риск в средносрочен план.

Междувременно доларът не се подчини на прогнозите, че ще се засили, и прави обратното - потиска опасенията, че по-мекото евро ще повиши цената на вноса.

„Търговската война със САЩ би трябвало да засили натиска върху ЕЦБ да понижи лихвите“, казва Даниел Хартман, икономист в компанията за управление на активи Bantleon. Макар преди да клонеше към пауза този месец, сега той казва, че централните банкери вероятно ще намалят депозитната лихва с четвърт пункт на следващите две заседания и че не е изключено по-нататъшно понижение до 1,75%.

Икономистите от Goldman Sachs заявиха в бележка от петък, че намаление след две седмици е „вече много вероятно“, тъй като търговският шок предполага рискове за растежа и инфлацията. Анализаторите на Deutsche Bank заявиха, че „дезинфлационният ефект от по-слабата експанзия би трябвало да доминира в позицията на ЕЦБ и да запази цикъла на облекчаване активен, поне засега“.

Някои представители на паричния орган обаче изразиха по-малка увереност през тази седмица. Гуверньорът на Германската централна банка Йоахим Нагел заяви, че налозите ще поставят на изпитание постиженията на ЕЦБ, докато словашкият му колега Петер Казимир подчерта, че мерките „засягат предимно цените“. Единствено гръцкият гуверньор Янис Стурнарас открито подкрепи още едно намаление този месец.

Преди изявлението на Тръмп от сряда председателят на ЕЦБ Кристин Лагард представи анализ, според който общите налози ще понижат растежа, като същевременно ще ускорят инфлацията в краткосрочен план. Но от решаващо значение е, че той се основаваше на мнението, че еврото ще отслабне и че ответните мерки от страна на ЕС ще повишат цените.

И двете предположения сега изглеждат съмнителни. Докато еврото се търгува близо до най-силното си ниво за последните шест месеца спрямо долара, председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен посочи, че Брюксел предпочита да избегне конфронтацията и да намери решение чрез преговори през следващите седмици.

„Реакцията на ЕЦБ отчасти ще зависи от това каква форма може да приеме евентуалното ответно действие на митата, но нашият основен сценарий е, че то ще подкрепи по-нататъшното намаляване на лихвените проценти през следващите месеци“, заяви Колин Финлейсън, съуправител на Aegon Strategic Bond Fund.

Освен това азиатските страни, включително Китай, са изправени пред мита от около 50%, което увеличава вероятността световните търговски потоци да бъдат пренасочени и да увеличат конкуренцията в Европа.

Инвеститорите възприеха мнението, че инфлацията в еврозоната ще се окаже по-бавна, като показателят за очакванията за следващата година се понижи до около 1,5%, което е най-ниското ниво от октомври насам и спад от отчетените 2% преди около месец. Те също така очакват повече облекчения на паричната политика от страна на Федералния резерв на САЩ и Английската централна банка (АЦБ) в резултат на митата.

Неотдавнашните данни от блока подкрепиха аргументите за по-нататъшни намаления. Инфлацията се забави до 2,2% през март, а внимателно наблюдаваният показател за сектора на услугите спадна до 3,4% - което засили предположенията, че по-ниският растеж на заплатите ще отслаби вътрешния ценови натиск.