БНБ: Повишената кредитна активност е предпоставка за средносрочни рискове пред банките

Силни темпове на растеж при и без това високата кредитна активност продължават да се наблюдават и през четвъртото тримесечие при домакинствата, като при фирмите се отчита значително увеличение в сравнение с предходните тримесечия. Това се посочва в тримесечното издание "Банките в България", което се подготвя от управление "Банков надзор" на Българската народна банка (БНБ), публикувано на сайта на институцията.

От банковия регулатор предупреждават, че продължителните периоди на повишена кредитна активност създават предпоставки за потенциално акумулиране на средносрочни рискове в баланса на банковата система и увеличение на задлъжнялостта.

С цел отразяване на потенциални средносрочни рискове, произтичащи от кредитната динамика в сегмента на жилищните кредити, БНБ въведе от 1 октомври 2024 г. изисквания за показателите за обезпеченост (LTV), способност за обслужване на задълженията (DSTI) и матуритет при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Целта на мярката е към засилване на кредитоспособността на кредитополучателите от този сегмент и устойчивостта на банковата система.

В БНБ отчитат, че през последното тримесечие на миналата година банковият сектор в България продължава да осъществява дейността си при повишена геополитическа несигурност във външната среда, която, в съчетание с евентуални промени в политиките на държавите, може да доведе до изменения в макрофинансовите условия.

Едновременно с това от централната банка посочват, че вътрешната среда е сравнително благоприятна и се влияе от приноса, който има запазващото се силно частно потребление за икономическия растеж.

В подкрепа на частното потребление са повишеното търсене на работна сила на трудовия пазар и, съответно, нарастването на заетостта и увеличаването на реалния разполагаем доход. Кредитната активност остава висока поради едновременното влияние на фактори по линия на търсенето и предлагането на кредит. Текущите нива на лихвени проценти и силното частно потребление подкрепят търсенето на заеми, а високата ликвидност в банковата система и стабилната капиталова позиция на банките стимулират предлагането.

Рискове за доходността и качеството на активите

През миналата година банковата система отчете нарастване на печалбата с 8,1% до 3,7 млрд. лв. Ключовите показатели възвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемост на собствения капитал (ROE) към 31 декември 2024 г. са, съответно, 1,93% и 15,99% при 1,99% и 17,12% за същия период на 2023 г.

Основен движещ фактор за ръста на банковите печалби остава нетният лихвен доход, подкрепен от увеличението на брутните лихвоносни активи с 16% през 2024 г. В същото време през годината се наблюдава плавно забавяне на темпа на растеж на нетния лихвен доход и нарастване на обема на разходите за обезценка на финансови активи, чийто дял в нетния оперативен доход достига 8,5% за 2024 г. при 5,7% за предходната година.

По отношение на кредитния риск се запазва тенденцията към намаление както на обема на необслужваните кредити, така и на техните съотношения. През четвъртото тримесечие делът на брутните необслужвани кредити и аванси в стеснения обхват на дефиницията на Европейския банков орган намалява на тримесечна и на годишна база, като това развитие се наблюдава както на база кредитен портфейл, така и при сегментите на домакинствата и бизнеса.

През четвъртото тримесечие нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка), които представляват остатъчния кредитен риск в банковите баланси, намаляват с 230 млн. лв. (10,7%) до 1,9 млрд. лв. и останават изцяло покрити от размера на капитала, превишаващ капиталовите изисквания и приложимите буфери. Представен в широкия и в стеснения обхват, делът на нетните необслужвани кредити и аванси в общите нетни кредити и аванси в периода от октомври до декември се понижава спрямо отчетените в края на септември (съответно, 1,5% и 1,9%) и към 31 декември 2024 г. възлиза, съответно, на 1,3% и 1,6%.

В края на декември 2024 г. общата натрупана обезценка на кредитите и авансите (в стеснения обхват) е 3,3 млрд. лв., или с 40 млн. лв. (1,2%) повече спрямо края на септември същата година. Динамиката е обусловена от нарастването на присъщата обезценка на обслужваните кредити и аванси.

Повишава се и степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка – от 47,7% до 49,4% в края на 2024 г., изчисляват от БНБ.

Източник: БНБ

Според банковия регулатор през четвъртото тримесечие на 2024 г. капиталовата позиция на кредитните институции остава солидна и в съчетание с високата ликвидност допринася за устойчивостта на банковия сектор при потенциална реализация на циклични и структурни рискове. През периода регулаторният капитал нараства с 0,4%, а капиталовите съотношения са значително над минималните регулаторни изисквания и изискванията за капиталови буфери.

В края на декември показателят за обща капиталова адекватност е 22,7%, а съотношението на капитала от първи ред – 21,3% (при, съответно, 23,4% и 22% към 30 септември 2024 г.).

Ликвидната позиция на банковата система се запазва стабилна и на високо равнище през четвъртото тримесечие. Ликвидният буфер на банковата система в края на декември е 56,9 млрд. лв., като нараства и на тримесечна, и на годишна база. Нивата на съотношението на ликвидно покритие и на съотношението на нетно стабилно финансиране на всички кредитни институции са доста над регулаторните изисквания. Депозитната маса продължава да се увеличава, но кредитните институции следва да управляват ликвидността си в съответствие с високата степен на несигурност, посочват от БНБ.

Качество на активите

През четвъртото тримесечие нарастването на брутния кредитен портфейл на банковата система (3,8%) е по-високо спрямо отчетеното за третото тримесечие (2,3%). Същевременно темпът на намаление на необслужваните активи (7,7%) се ускорява спрямо отчетения за юли – септември (0,7%), като принос за това имат дейностите по събиране на вземания, отписвания и продажби на кредити през последното тримесечие.

Динамиката през периода води до понижение в дела на необслужваните заеми по брутна стойност в кредитния портфейл към 31 декември до 3,4% (3,9% в края на септември).

В БНБ отчитат, че брутните необслужвани кредити и аванси на тримесечна база намаляват с 316 млн. лв. (7,7%) и в края на декември 2024 г. са за 3,8 млрд. лв. За същия период общият размер на брутните кредити и аванси в широкия обхват отбелязва растеж със 7,6 млрд. лв. (5,3%) до 151,8 млрд. лв. В стеснения обхват на отчитане брутните кредити и аванси нарастват с 4,3 млрд. лв. (3,7%) до 120,6 млрд. лв.

Делът на необслужваните кредити в брутните кредити и аванси на база широк обхват в края на декември се понижава до 2,5%, а на база стеснен обхват – до 3,2% (при, съответно, 2,9% и 3,5% три месеца по-рано).