Полската централна банка намали лихвите за първи път от 2023 г.

Полската централна банка намали лихвените проценти за първи път от октомври 2023 г. насам, докато най-голямата икономика в Източна Европа се подготвя да избере нов президент след малко повече от седмица, предаде Bloomberg.

В сряда финансовата институция понижи референтната лихва с 50 базисни пункта до 5,25%, в съответствие с прогнозите на повечето от 34-те икономисти, анкетирани от Bloomberg.

По време на разгорещената кампания преди вота на 18 май редица кандидати призоваха централната банка да започне да облекчава паричната си политика. Министър-председателят Доналд Туск се присъедини към тях миналата седмица, като заяви, че е „крайно време да се намалят лихвените проценти“, след като инфлацията неочаквано се забави до 4,2% през април -  най-ниското равнище от юли насам и съвсем близо до допустимия диапазон на финансистите от един процентен пункт около целта от 2,5%.

Гуверньорът на паричния орган Адам Глапински направи рязък обрат миналия месец, когато обяви намерението си да облекчи разходите по заемите, след като по-рано настояваше, че те могат да останат непроменени дори до 2026 г. Глапински, който отдавна е в конфликт с партията на Туск и е смятан за съюзник на предходните управляващи, многократно е отхвърлял обвиненията, че действа по политическа целесъобразност, и е наричал централната банка „най-независимата от политиката в историята на Полша“.

Лихвите в Чехия

В сряда Чешката централна банка също намали лихвените проценти, след като инфлацията в страната се забави повече от очакваното. Финансовата институция понижи основния лихвен процент с четвърт процентен пункт до 3,5%, което съответства на очакванията на повечето анализатори в проучване на Bloomberg.

Това е второто намаление за тази година след няколкото съкращения през миналата година. Някои членове на Управителния съвет посочиха, че това може да е последното облекчаване на паричната политика през настоящия цикъл поради опасенията от упорита инфлация в сектора на услугите, нарастващите заплати, повишаващите се цени на жилищата и бюджетния дефицит.

Нарастващото напрежение в световната търговия също представлява риск за чешката икономика, която е силно зависима от износа. Централните банкери изтъкват потенциалното дезинфлационно въздействие на по-бавния растеж, но отбелязват и възможния натиск за повишаване на цените, ако настъпят нови смущения във веригата на доставките, подобни на тези от епохата на пандемията от Covid-19.

Предварителните данни, публикувани във вторник, показаха, че през април инфлацията в Чехия се е понижила до 1,8% на годишна база, което е най-бавният темп от 2018 г. насам.