Америка, това не е начинът за намаляване на лихвените проценти

Американските лидери са се вкопчили в идеята, че могат да се справят с някои големи проблеми - най-вече с огромния бюджетен дефицит - като намалят лихвените проценти. Само че не е толкова лесно, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

Президентът Доналд Тръмп продължава да оказва натиск върху Федералния резерв да намали краткосрочните лихвени проценти, като публично изразява недоволството си от председателя на централната банка Джером Пауъл. Министърът на финансите Скот Бесънт иска да намали дългосрочните лихвени проценти, като емитира по-малко дългосрочен американски дълг. Финансовите регулатори променят капиталовите изисквания, като насърчават най-големите американски банки да купуват и държат повече държавни ценни книжа, което ще доведе до повишаване на цените и намаляване на доходността.

Ако тези усилия се осъществят по предназначение, те биха могли да донесат значителни ползи. Ако лихвените проценти са само с един процентен пункт по-ниски от настоящите прогнози на Бюджетната служба на Конгреса, правителството би могло да спести около 3,5 трлн. долара от разходите за обслужване на дълга за 10 години. За съжаление обаче, усилията на Вашингтон едва ли ще се увенчаят с успех - и дори може да имат обратен на желания ефект.

Помислете за Фед. Нападките на Тръмп, както и заявената от него цел да назначи председател, който да подкрепя по-ниските лихвени проценти, заплашват да повишат очакванията за бъдеща инфлация и по този начин да повишат доходността по дългосрочните облигации. Всеки намек, че финансовата институция може да отстъпи пред исканията на президента, само би влошил нещата. Ето защо, за да компенсира фактора Тръмп и да запази доверието на пазара, Фед вероятно ще трябва да прояви предпазливост, задържайки краткосрочните лихвени проценти по-високо, отколкото би го направил при други обстоятелства.

Планът на Бесънт за емитиране на държавни ценни книжа може да има известен ефект. Ако същият брой инвеститори наддават за по-малко предлагане на по-дългосрочни съкровищни облигации, доходността би трябвало да спадне. Но в най-добрия случай движението ще бъде незначително и ще се измерва в базисни, а не в процентни пунктове. Дългосрочната доходност зависи в много по-голяма степен от очакваното развитие на краткосрочните лихвени проценти, отколкото от състава на емисията на съкровищни облигации. Освен това, отклонявайки се от продължилата десетилетия политика на „редовни и предвидими“ емисии, хазартният ход на Министерството на финансите може да породи несигурност, която да намали всяка полза.

Още по-лошото е, че Министерството на финансите все още трябва да взема заеми, за да финансира огромния бюджетен дефицит. Затова ще трябва да емитира повече краткосрочен дълг, което ще направи държавните финанси по-чувствителни към бъдещите промени в краткосрочните лихвени проценти. В краен случай, ако целият дълг на Министерството на финансите беше краткосрочен, разходите на правителството за обслужване на дълга щяха да нарастват всеки път, когато Фед повишаваше лихвените проценти. Това би могло да доведе до фискално господство, при което фискалните затруднения на правителството ще намалят сериозно способността на Фед да управлява икономиката.

Облекчаването на капиталовите изисквания не е много по-добро. Става въпрос за допълнителния коефициент на ливъридж, който ограничава възможностите на банките да държат държавни ценни книжа, тъй като третира еднакво всички активи, независимо от риска. Той е замислен като предпазен механизъм, който да гарантира, че банките разполагат с достатъчно собствен капитал за покриване на загуби, за да преживеят икономически спад или финансова криза. Разхлабването му няма да е достатъчно, за да доведе до голям спад в дългосрочната доходност. Апетитът на банките към такива държавни ценни книжа ще бъде ограничен, защото те не искат да се излагат твърде много на лихвен риск.

Ако представителите на администрацията наистина искат да намалят лихвените проценти, те имат по-добри възможности - включително да се откажат от политиките, които са в грешна посока.

На първо място, овладейте държавните финанси. „Големият красив законопроект“ е фискална катастрофа: той вероятно ще увеличи федералния дефицит с повече от 3 трлн. долара през следващото десетилетие, което ще доведе до по-голямо емитиране на дълг от страна на Министерството на финансите и до все по-високи разходи за обслужване на дълга. Някакви доказателства за благоразумие - например реформиране на социалното осигуряване, за да се постигне по-устойчива траектория - биха успокоили инвеститорите.

Второ, да се осигури по-голяма яснота и сигурност по отношение на търговската политика. Търговските войни на Тръмп намалиха апетита на чуждестранните инвеститори към държавен дълг. Доларът рязко поевтиня, въпреки че по-високите мита би трябвало да доведат до по-силна валута.

Трето, спрете да заплашвате независимостта на Фед. Склонността към по-ниски лихвени проценти не трябва да бъде основното изискване за следващия председател на паричния орган.

Четвърто, откажете се от всякакво обмисляне на „Споразумението Мар-а-Лаго“, което би принудило чуждестранните правителства да заменят притежавания от тях държавен дълг в дългосрочни и нискодоходни задължения.

Пето, направете пазара на държавни ценни книжа по-устойчив. Например, централизирането на търговията ще я направи по-малко податлива на дисфункции. Отварянето на механизма за финансиране на Фед за всички притежатели на съкровищни облигации, а не само за банките и първичните дилъри, би насърчило по-голямо разнообразие от инвеститори да държат повече ценни книжа. Подобно би било и разширяването на програмата на Министерството на финансите за обратно изкупуване на дълг, предназначена за увеличаване на ликвидността на извънборсовите ценни книжа.

Администрацията на Тръмп едва ли ще се съобрази с най-важните части от този съвет. Но математиката е неоспорима: според Бюджетната служба на Конгреса при сегашния курс след десетилетие разходите за обслужване на дълга, дължащи се на дефицита, социалното осигуряване и Medicare ще бъдат с по един процентен пункт от БВП по-големи. Опитите за намаляване на лихвените проценти няма да бъдат значима част от решението.