ЕЦБ очаквано направи пауза след осем поредни намаления на лихвите

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано запази основните лихви без промяна за първи път от повече от година, докато търси повече яснота за това как митата на американския президент Доналд Тръмп ще повлияят на инфлацията.

Така в четвъртък лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение бяха оставени на ниво от съответно 2%, 2,15% и 2,40%.

„Управителният съвет днес реши да запази без промяна трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Инфлацията в момента е на средносрочната цел от 2%. Получената информация като цяло е в съответствие с предишната оценка за перспективите пред инфлацията. Вътрешният ценови натиск продължава да отслабва, а заплатите растат по-бавно. Отчасти в резултат на предишните намаления на лихвените проценти, икономиката е устойчива в една трудна глобална среда. В същото време обстановката остава изключително несигурна, особено поради търговските спорове със САЩ“, се посочва в изявлението след заседанието на паричния орган.

„Решени сме да гарантираме стабилизиране на инфлацията на целевото ниво и в средносрочен план. Ще следваме подход, основан на данните, за определяне на подходящата парична политика. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката на перспективите за инфлацията и рисковете, свързани с нея, в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, както и на динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“, добавят още оттам.

ЕЦБ намали разходите по заемите с 200 базисни пункта между юни 2024 г. и юни 2025 г., поставяйки депозитната лихва в средата на диапазона, който се смята за неутрален - нито ограничаващ, нито стимулиращ икономиката. След намалението миналия месец Лагард заяви, че паричният орган е „в добра позиция“ да се справи с настоящите предизвикателства, вариращи от търговски войни до геополитическо напрежение.

Макар че много финансисти подкрепят това мнение, френският гуверньор Франсоа Вилроа дьо Гало и италианският му колега Фабио Панета смятат, че може да се наложи допълнително облекчаване. Членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел обаче е на мнение, че летвата за ново понижение е „много висока“.

Какво ще се случи с лихвите след края на лятото?

Повечето анализатори все още очакват ново понижение на лихвите от четвърт процент през септември, когато би трябвало да е постигнато търговско споразумение за митата на САЩ и когато ще бъдат налични нови икономически прогнози за 20-членната еврозона, пише Bloomberg.

Макар да има широко съгласие сред представителите на ЕЦБ, че цикълът по облекчаване на паричната политика е към края си, няма единомислие за това какво да се прави след лятото. Някои са отворени за допълнителни действия, притеснени, че инфлацията може да остане под целта от 2%, която наскоро беше достигната. Други предупреждават, че по-високите разходи за отбрана на Стария континент могат да доведат до повишаване на цените в бъдеще.

Несигурността се увеличи със заплахата на Тръмп за налагане на мито върху вноса от Европейския съюз (ЕС) в размер на 30% от 1 август. Въпреки че преговорите продължават, рискът от по-неблагоприятен изход нараства. Дори най-тежкият сценарий на ЕЦБ за търговията преди това включваше налози от само 20% за всички европейски стоки.

Въпреки това двама дипломати заявиха в сряда пред Ройтерс, че ЕС и САЩ са близо до сделка, при която ще се прилага общо мито от 15% за европейски стоки - ниво, което се доближава до основния сценарий на ЕЦБ, а не до тежкия вариант.

„Ако двете страни наистина постигнат такава сделка, това ще подкрепи нашата прогноза, че икономиката на еврозоната може да си върне инерцията от четвъртото тримесечие и че ЕЦБ няма да се нуждае от нови намаления на лихвите“, казва икономистът от Berenberg Холгер Шмийдинг.

Колкото по-лош е крайният резултат, толкова по-силно ще пострада европейската икономика и толкова повече инфлацията ще се забави под целта. Заместник-гуверньорът на ЕЦБ Луис де Гиндос предупреди, че производството в региона може да стагнира през второто и третото тримесечие.

Светъл лъч идва от планираното увеличаване на военните и инфраструктурни разходи през следващите години. Друга добра новина тази седмица беше обявяването на нови проекти на стойност над 100 млрд. евро от над 60 водещи германски компании.

Не липсват и други положителни сигнали. Банките отчитат повишено търсене на заеми, а несигурността около политиката все още не се е отразила на реалната икономика или пазарите, отбелязва Ройтерс. След краткотрайна разпродажба през април, инвеститорите изглежда са приели търговската нестабилност, като водещите европейски индекси са близо до нови върхове - отчасти благодарение на новия разходен план на Германия.

Нестабилната политика на САЩ, включително постоянната критика на Тръмп към Федералния резерв, дори е привлякла чуждестранни инвеститори към активи от еврозоната, като по-рано този месец еврото временно достигна най-високото си ниво спрямо зелените пари от септември 2021 г. - 1,1829 долара за евро.

Поскъпването на еврото

Силата на еврото също е под наблюдението на Европейската централна банка. Въпреки че единната европейска валута наскоро се стабилизира, поскъпването от 13% спрямо долара тази година притеснява някои централни банкери, тъй като прави износът по-скъп, а вноса - по-евтин.

Де Гиндос заяви пред Bloomberg, че всяко поскъпване над нивото от 1,20 долара за евро ще „усложни нещата значително“. Гуверньорът на Латвийската централна банка Мартинс Казакс от Латвия също заяви, че значително ново поскъпване може да „наклони везните“ към ново намаление на лихвите.

Промени в състава

Юлското заседание е първо за Олаф Слайпен като член на Управителния съвет на ЕЦБ. По-рано той пое ръководството на Нидерландската централна банка и, подобно на предшественика си Клаас Кнот, 54-годишният икономист се счита за умерен „ястреб“*.

От друга страна, австрийският гуверньор Роберт Холцман – един от водещите ястреби във финансовата институция - присъства за последен път преди пенсионирането си през август. Той ще бъде заменен от бившия министър на труда и икономиката Мартин Кохер.

Възможно е и Марио Сентену от Португалия скоро да напусне. Мандатът му изтече наскоро и макар временно той да продължава да изпълнява длъжността, решение за бъдещето му се очаква да бъде взето от правителството тази седмица.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.