Белият дом рискува да навреди на собствените си цели с натиска върху Фед

Белият дом най-накрая може да получи част от това, което изисква от Федералния резерв на САЩ: гуверньорът Джером Пауъл даде сигнал, че централната банка може да понижи основните лихви на следващото си заседание, насрочено за септември. Президентът Доналд Тръмп обаче трябва да бъде внимателен, за да не си помисли някой, че това всъщност е негова заслуга, пише Bloomberg.

При нормални обстоятелства изпълнителната власт би трябвало да се радва на независима федерална централна банка – тоест такава, която има правомощията да определя лихвените проценти, както счете за необходимо, за да изпълни ангажимента си от Конгреса за контрол на инфлацията и насърчаване на заетостта. От икономическа гледна точка предоставянето на такава автономия на централните банки се е доказало като много успешно, поради което почти всички страни по света го правят. От политическа гледна точка президентът може да критикува паричната политика колкото си иска, без да поема отговорност за резултатите. Той ще спечели, ако нещата вървят добре, и ще има кого да обвинява, ако не вървят.

Въпреки това настоящата администрация изглежда решена да принуди Федералния резерв да понижи лихвите. В значително ескалиране на конфликта тази седмица Тръмп предприе действия за отстраняване на члена на Управителния съвет Лиса Кук за това, че е предоставила невярна информация за едно или повече заявления за ипотечен кредит. Този ход следва месеци на атаки срещу Пауъл, включително на несъстоятелни основания за лошо управление на ремонта на централата на паричния орган. Въпреки че много президенти са се опитвали да притискат представителите на Фед, настоящата администрация достига ново ниво в това отношение.

Натискът вероятно няма да окаже голямо влияние върху решенията на Федералния резерв за лихвените проценти в близко бъдеще. И Пауъл, и Кук – чиито мандати продължават съответно до май 2026 г. и януари 2038 г. – се ползват със силна правна защита. Те заявиха, че нямат намерение да се оттеглят. Федералната комисия по открития пазар, която определя паричната политика, има 19 членове, повечето от които поставят отговорното икономическо управление над краткосрочните политически съображения – и само малцина от тях президентът вероятно ще има възможност да замени по време на настоящия си мандат. Те са в общи линии съгласни, че лихвите трябва да бъдат понижени, веднага щом условията го позволят.

Но възприятията имат значение. Ако Федералният резерв бъде възприет като изпълнител на волята на президента, последиците почти сигурно ще бъдат обратните на желаните от него. Доходността по дългосрочните държавни облигации, която е еталон за лихвените проценти в цялата икономика, ще се повиши, тъй като инвеститорите се опасяват, че отслабената централна банка няма да успее да овладее инфлацията – в един от сигналите за това доходността по 30-годишните облигации се повиши с няколко базисни пункта, след като президентът предприе действия за уволнението на Кук. Възстановяването на доверието може в крайна сметка да наложи Фед да повиши краткосрочните лихвени проценти повече, отколкото би го направил в противен случай, което да доведе до рецесия.

Към миналата седмица пазарите все още изглеждаха убедени в независимостта на Федералния резерв. Когато Пауъл намекна по време на симпозиума на централната банка в Джаксън Хол, че през септември може да се очаква понижение на лихвите, доходността по държавните облигации значително спадна за всички падежи, което показва увереност, че тя запазва контрола. Следователно все още има вероятност, въпреки усложненията, предизвикани от погрешната търговска и фискална политика, паричният орган да постигне „меко кацане“, при което инфлацията ще бъде сведена до целта от 2%, без да се предизвика рецесия.

Сега повече от всякога е в интерес на президента да не нарушава този деликатен процес. Колкото повече се намесва, толкова по-голяма е вероятността нещата да се объркат точно когато е напът да постигне желаното.