Разногласията във Федералния резерв ще повдигнат някои неудобни въпроси

Конструктивното несъгласие е желан елемент в работата на централната банка на САЩ. За съжаление обаче настоящата вълна от разногласия във Фед може да се окаже повече политическа, отколкото професионална, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

Проучвания сред икономисти и инвеститори категорично предполагат, че Комисията по операциите на открития пазар (FOMC) на Федералния резерв, която определя лихвените проценти, в сряда ще избере да намали ставките с 25 базисни пункта, до целеви диапазон от 4% до 4,25%. Но президентът Доналд Тръмп, който неуморно критикува председателя на Фед Джером Пауъл, настоява за много по-сериозни съкращения. И неговите кадри в паричния орган са под натиск да покажат поне частично съгласие с Белия дом.

По-конкретно, членът на Управителния съвет Кристофър Уолър и заместник-председателят по надзора Мишел Боуман (и двамата повишени в УС по време на първия мандат на Тръмп) може да предпочетат по-голямо намаление с половин процентен пункт, след като през юли се противопоставиха и подкрепиха нереализирано намаление с четвърт пункт. Стивън Миран, одобрен за назначаване в УС от Сената в понеделник, може да се присъедини към тях в настояването за по-рязко облекчаване на паричната политика от очакваното. Това би било публично разделение по партийни линии, което би изглеждало зле в очите на критиците и конспиративните теоретици, отдавна твърдящи, че Фед е политически повлиян орган, маскиран като независима и технократска институция.

Справедливо или не, спекулациите за скрити мотиви са в разгара си. Уолър, водещ кандидат за следващ председател на Фед, е под явен натиск да се хареса на президента Тръмп, за да си осигури номинацията, както и Боуман, макар тя да е много по-малко вероятен кандидат. За Миран, който до тази седмица беше председател на Съвета на икономическите съветници на Тръмп, политическият натиск е още по-силен. През последните шест месеца той публично защитаваше политиките на Белия дом, а след изненадващото ранно напускане на члена на Управителния съвет Адриана Куглър беше избран да я замени.

Начинът, по който ще гласуват, ще има сериозно значение за доверието към Фед, дори и да не промени крайния резултат. Доналд Тръмп започна мащабна атака срещу независимостта на финансовата институция, използвайки трибуната си и правни средства, за да опита да я подчини. Той многократно е настоявал за нереалистично големи и очевидно погрешни съкращения на лихвите; притискал е Пауъл с обвинения за превишения на разходите; и се опитва да отстрани члена на УС Лиса Кук, с която има разногласия по паричната политика. С течение на времето тази кампания може толкова да накърни репутацията на централната банка, че да направи Америка по-податлива на инфлация.

Три гласа „извън консенсуса“ за намаление с половин пункт могат да направят Фед по-уязвим от атаките на Тръмп. Макар че никой не иска култура на макроикономическо „еднообразно мислене“, нападките от Белия дом правят още по-важно централните банкери да се обединят около ангажимента за защита на институционалните ценности на Фед — особено двойния ангажимент за стабилни цени и максимална заетост — без намесата на политиците.

Разбира се, възможно е махалото да се залюлее твърде силно и към консенсус. От 2015 г. до началото на това лято е имало само 30 несъгласия в комисия от 12 души, която се събира осем пъти годишно. Сред седемте членове на Управителния съвет е имало само два. През юли броят се удвои до четири, когато Уолър и Боуман предпочетоха понижение на ставките.

Дори да се наблюдават малки разногласия, това не означава, че във Фед липсва култура на дебат. По-скоро досега политическите различия обикновено се разиграваха публично преди формалните заседания — чрез участия в телевизионни предавания и речи в местни икономически клубове.

Както вече съм отбелязвал, ерата на консенсус в паричната политика съвпадна с ерата на т.нар. „forward guidance“ (насочващи изявления), когато централните банкери започнаха открито да използват бъдещи прогнози, за да влияят на пазарните условия. А възприятието за единодушие може би изглеждаше необходимо условие това да работи. Лично аз не съм привърженик на този вид шахматни игри, пише Левин, който би предпочел честен запис на мненията на членовете на паричния орган в деня на решението. Но е важно да се разбере, че Фед никога не е бил напълно лишен от разногласия — дори когато е изглеждало така.

Доверието към Фед е най-големият му актив в борбата с инфлацията — самосбъдващо се пророчество, което пуска корени в общества, загубили вяра в институциите си. Тръмп и съюзниците му искат обществото да мисли, че Фед е политически инструмент, и централните банкери трябва да направят всичко възможно, за да докажат обратното.

В днешния контекст е невъзможно да се знаят истинските мотиви на потенциалните несъгласни. През юли Уолър аргументира мнението си отчасти с виждането, че растежът на заетостта в частния сектор е „близо до застой“ — прогноза, потвърдена от последващи данни за пазара на труда. Боуман повтори това мнение на 1 август, заявявайки, че „пазарът на труда е станал по-малко динамичен и показва нарастващи признаци на слабост“. От своя страна, Миран обеща пред сенаторите, че ще взема решения независимо и въз основа на собствената си оценка на данните.

Но в Америка на Тръмп става все по-трудно за технократите да заглушат политическия шум, дори когато искрено искат да свършат най-добрата работа за страната си.