Deutsche Bank: Златото и биткойнът може да станат ключова част от резервите на централните банки

Централните банки може да притежават значителни количества биткойни и злато до 2030 г. благодарение на нарастващата институционална популярност и отслабващия долар, според Deutsche Bank.

Притежаването на биткойни може да отразява нов, съвременен „крайъгълен камък на финансовата сигурност“, който наподобява ролята на златото през 20-и век, посочват в скорошен доклад Марион Лабур, старши икономист в германската мултинационална инвестиционна банка, и анализаторът Камила Сиазон, цитирани от Bloomberg. Изследването им бива публикувано в момент, когато търсенето както на биткойни, така и на злато достига рекордни върхове, като несигурността заради митата на САЩ и геополитическият риск карат инвеститорите да търсят защита от инфлацията и да се подготвят за бъдеще, в което традиционната фиатна валута играе по-малка роля.

Златото, дълго време разглеждано от поддръжниците си като сигурно убежище, проби бариерата от 4000 долара за тройунция, докато биткойнът се търгува малко под рекордния си връх, достигнат по-рано през седмицата. Въпреки че пътят на златото към превръщането му в основна съставка на резервите на централните банки не е линеен, според изследователите търсенето на злато е започнало да оказва по-силно влияние върху балансите на централните банки след финансовата криза от 2008 г.

Това „бягство към безопасността“, практикувано от институционалните инвеститори, накара централните банки да станат нетни купувачи на злато през 2010 г. Днес, благодарение на нарастващата търговска несигурност и пазарната нестабилност, „златото се завръща“, пише Лабур, позовавайки се, наред с други фактори, на това, че над 36 хил. тона злато се съхраняват в резервите на централните банки в световен мащаб.

Поскъпването на златото до голяма степен се дължи на дедоларизацията – или намаляването на зависимостта от щатската валута – което е помогнало и на биткойна, казват анализаторите на Deutsche Bank. „Делът на долара в световните резерви спадна от 60% през 2000 г. до 41% през 2025 г.“, пише Лабур. Това понижение даде тласък на рекордните притоци на капитал в златни и биткойн борсово търгувани фондове (ETF), които достигнаха рекордни общи нетни потоци от съответно 5 млрд. долара и 4,7 млрд. долара през юни.

„Поведението, което наблюдавахме спрямо златото през 20-ти век, има ясни паралели с начина, по който политиците сега обсъждат биткойна“, пише Лабур. Тя вижда биткойна като друг актив, който се радва на рекордно представяне и нарастващо внимание като потенциален, „макар и все още силно спорен“, резервен актив.

Но не всички наблюдатели са съгласни. В скорошен доклад анализатори на JPMorgan посочват, че стейбълкойните, вид децентрализирана дигитална валута, която обикновено е обвързана с други активи, биха могли да отключат ново търсене на долара. Въпреки че това зависи от размера на чуждестранните инвестиции, анализаторите на JPMorgan оценяват, че растежът на пазара на стейбълкойни може да се превърне в 1,4 трлн. долара допълнително търсене на долари до 2027 г. Това поставя под въпрос визията на Deutsche Bank както за златото, така и за биткойна като стратегически резервни активи.

„Нито биткойнът, нито златото ще заменят изцяло щатския долар“, пише Лабур. В доклада тя допълва, че дигиталните активи трябва да останат „допълващи“ националните валути в контекста на стратегията за резерви на централните банки. В този смисъл намаляващата волатилност и увеличаващата се регулаторна подкрепа в страни като САЩ и Китай сигнализират за нарастващо доверие към по-широкия пазар.