България след лева – край на валутната несигурност, но други рискове остават

Предизвикателства пред банковия сектор

Изкуственият интелект (AI), машинното обучение и други технологии са ключови за банкирането — те подобряват обслужване на клиенти, откриват измами, управляват риска и автоматизират процесите, като намаляват разходите и подобряват ефективността.

Инвестициите в дигитална трансформация растат и банките харчат големи суми за модернизиране на системите си, облачни технологии и мобилни приложения. Банковият сектор е под натиск да въведе устойчиви практики и да отчита фактори като климатични рискове и корпоративно управление в кредитните си модели.

Банките очакват валутната интеграция, при която въвеждането на еврото ще премахне валутните рискове за техните клиенти при трансгранични операции. Те обаче са наясно, че това ще става по правилата и стандартите на Европейската централна банка (ЕЦБ). След приемането на еврото конкуренцията от големи европейски банки може да се засили, което налага повишаване на ефективността и иновациите в кредитните ни институции.

Участието в Единния надзорен механизъм и Единния фонд за преструктуриране означава, че банките трябва да отговарят на унифицирани европейски правила за капиталови буфери, стрес тестове и механизми за справяне с кризи.

След присъединяването към еврозоната българските банки, като част от Евросистемата, ще имат достъп до операции на Европейската централна банка, което включва и възможност за заемане на ликвидност.

Те обаче трябва да засилят способността си да устоят на непосредствени макрофинансови заплахи и тежки геополитически сътресения в унисон с предизвикателствата пред бизнеса на клиентите си. От банките се очаква да засилят стратегиите си за цифровизация и да се справят с нововъзникващите предизвикателства, произтичащи от използването на нови технологии.

Отговорността след освобождаването на 16-те милиарда лева от минималните задължителни резерви след приемането на еврото ще падне върху банките. Те трябва да създадат благоприятни условия за представяне на проекти, с които този нисколихвен ресурс да стигне до бизнеса, защото ако е към домакинствата, ще се увеличи инфлационният натиск.

Под сянката на лошите заеми

БНБ нееднократно предупреждава, че има минимални признаци на влошаване на качеството на кредитите. По последни данни през второто тримесечие има някои, макар и не силно изразени, признаци за този процес. От банковия регулатор отчитат, че в периода от април до юни размерът на брутните необслужвани заеми и аванси е нараснал със 127 млн. лв. (3,3%) до 3,9 млрд. лв. При фирмите увеличението е със 192 млн. лв. (2,7%), а при домакинствата – с 98 млн. лв. (3,7%). Делът на лошите заеми по брутна стойност в кредитния портфейл възлиза на 3,4%.

Според данните на банковия регулатор кредитирането в България се ускорява през октомври за шести пореден месец, с най-голямо увеличение при жилищните заеми – с 27,8% до 31,521 млрд. лв. Потребителските кредити също растат до 21,162 млрд. лв. при увеличение с 13,6% на годишна база .

Рисков профил на системата

Несигурността на външната среда заради геополитически конфликти, търговска фрагментация, волатилност на финансовите пазари и на цените на основни суровини, рефлектира върху влошените икономически перспективи пред основните търговски партньори на България от еврозоната, и ограничава външното търсене на български стоки, и услуги.

Променят се макрофинансовите условия, в които оперират банките, както и финансирането на проекти. Икономическата активност у нас е в резултат на силен растеж на частното потребление, който се дължи главно на прогнозираното увеличение на реалния разполагаем доход на домакинствата и на заетостта.

От БНБ предупреждават за рискове, свързани с пазара на жилищни имоти, които могат да влошат платежоспособността на банковите клиенти. Евентуални корекции в цените на жилищата и търговските имоти, както и поевтиняване на обезпеченията по кредити, могат да предизвикат проблеми въпреки уверенията, че лихвите догодина ще се запазят на нивата преди влизане в еврозоната.

По данни на централната банка жилищните кредити нарастват с почти една трета за година до 31,5 млрд. лева към края на октомври. Заемите за жилища се увеличават с 6,8 млрд. лева през последните 12 месеца.

Потребителските кредити също нарастват с 13,6% на годишна база до 21,162 млрд. лева към 31 октомври.

Нов Закон за потребителския кредит

До 14 януари ще продължи общественото обсъждане на нов Закон за потребителския кредит, чиято цел е да ограничи с таван необоснованият ръст на лихвите и Годишният процент на разходите (ГПР). Ще се въведат правила и изисквания за отговорно кредитиране от европейска директива. Сега оскъпяването се изчислява по формула, като крайният резултат може да достигне 67% за година.

В новите текстове се предлага таванът да се фиксира на пет пъти законовата лихва за просрочени задължения. Максималното оскъпяване за бързите кредити ще е 20%, ако са за един месец, и 30% при срок за връщане три месеца. От началото на 2026 г., с влизането на България в еврозоната, тя се определя от сбора между лихвения процент по основни операции по рефинансиране на ЕЦБ плюс 8% добавка.

Според законопроекта кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисиони за усвояване и управление на кредита. Рекламата на потребителски кредити ще бъде ограничена и ще подлежи на регулации. В нея ще има предупреждение: „Внимание! Вземането на кредит струва пари“ или друго подобно послание.

Една банка по-малко у нас

БНБ издаде разрешение за придобиване на "Токуда Банк" от "Българо-американска кредитна банка". Покупката на най-малката банка у нас няма да промени много позиционирането на БАКБ в рамките на българската банкова система, но представлява стъпка към консолидация на пазара. Сделката ще приключи в началото на следващата година, след което започва процедура по вливане на "Токуда Банк" в БАКБ.

Придобиването на Ти Би Ай Банк от инвестиционен фонд ще бъде финализирано до края на 2025 г. — това е другата значима сделка в местния сектор.

Доверие за финансовите институции

Догодина ЕЦБ готви нови стрес тестове за банките, за да провери готовността им за големи шокове – войни, климатични промени, политическа намеса. Както винаги, за стабилността на банковата система най-важното е да има доверие в нея.