Европейските банки няма да спечелят от отлива от САЩ бързо и лесно

Европейските политици се учат да се противопоставят на американския натиск. Някои се надяват, че инвестиционните банки на блока ще успеят да отвърнат на удара и срещу американските си конкуренти. Големите американски фирми от години притискат по-слабите европейски съперници, като завземат все по-голям дял от глобалните такси от сделки и търговия. Днес обаче Barclays, Deutsche Bank и UBS са в много по-добра форма да се конкурират, макар че шансовете им заедно да нанесат сериозен удар върху американската доминация са малки, пише Пол Дж. Дейвис за Bloomberg.

Европейците подобриха печалбите си и укрепиха балансите си, което означава, че могат да инвестират повече в растеж. Пазарите в региона също се възстановяват, а политическият завой от Америка и някои отдавна обещавани инвестиционни реформи в Европейския съюз (ЕС) могат да дадат допълнителен тласък на банките. Въпреки това не е сигурно, че това ще е достатъчно, за да си върнат значим пазарен дял - със сигурност не през следващите няколко години.

Истината е, че Goldman Sachs, JPMorgan Chase & Co., Morgan Stanley и техните партньори са просто много по-големи и много по-дълбоко свързани с хедж фондовете и частните мениджъри на активи, които осигуряват лъвския пай от таксите навсякъде.

Още през 2010 г. разпределението на глобалните приходи от търговия между най-големите банки беше приблизително 55% в полза на американските банки, според Rothschild & Co Redburn. Днес те прибират над 70%. През последните пет години делът на петте най-големи европейски банки в доларово изражение е спаднал допълнително до под 27% от близо 30%, показват данни, събрани от Bloomberg. Ситуацията едва ли се е подобрила през 2025 г., освен ако европейците не са надминали прогнозите на анализаторите за четвъртото тримесечие.

Но нека започнем с позитивите. Очаква се и петте големи инвестиционни банки в региона да отчетат по-високи приходи и печалби за 2025 г. Насоките вероятно ще бъдат оптимистични и за 2026 г.

Първичните публични предлагания (IPO) в Европа, Близкия изток и Северна Африка са отбелязали най-силния януари от 2021 г. насам, сочат данни на Bloomberg. Сливанията и придобиванията също започнаха добре след много силна 2025 г. - на четвърто място сред най-добрите години за сделки в региона след финансовата криза от 2008 г.

Европейските банки се надяваха, че местните компании все по-често ще се обръщат към тях за съвети и финансиране заради враждебната политика и търговските мерки на агресивната администрация на Доналд Тръмп. Един бърз поглед към класациите на банките показва, че това засега не се случва, като американските фирми все още доминират при борсовите предлагания и сливанията и придобиванията.

Има и оптимизъм, че инвеститорите ще пренасочат средства от доларови активи към Стария континент. Това се случва до известна степен: BlackRock е привлякла 92 млрд. долара към европейски фондове за акции през миналата година - почти колкото за предходното десетилетие, посочи един от ръководителите ѝ пред Bloomberg тази седмица.

Освен тези пазарни тенденции Европа отчаяно се нуждае от повече инвестиции в енергетика, отбрана, комуникации и друга инфраструктура в мащаб, който изисква стотици милиарди евро спестявания да бъдат насочени чрез пазарите на акции и облигации. Това най-накрая може да се окаже стимулът ЕС да създаде истински единен инвестиционен пазар.

Това, разбира се, би било огромен плюс за банките, които могат да печелят значително по-високи такси и печалби от капиталовите пазари, отколкото от старомодното кредитиране и привличане на депозити, което осигурява по-голямата част от търговското финансиране в ЕС. Разликата между американските и европейските пазари е поразителна: ако разпределението на спестяванията на домакинствата в ЕС между депозити и финансови активи се изравни с това в САЩ, това би пренасочило 8 трлн. евро към капиталовите пазари, според Redburn.

Въпреки това темпът на реформите в ЕС остава твърде бавен. Подобна промяна е част от дебата от години и макар нуждата да е по-неотложна от всякога, нищо няма да се случи нито за една нощ, нито дори до края на това десетилетие.

От другата страна, администрацията на Тръмп оказва сериозна подкрепа на американските финанси. Тя облекчи правилата за това колко капитал трябва да държат банките спрямо общите си активи - т.нар. коефициент на ливъридж. Основният ефект ще бъде да даде на американските инвестиционни банки по-голям капацитет за търговия с държавни облигации и за отпускане на повече кредити на големи хедж фондове. Goldman Sachs, Morgan Stanley, JPMorgan и Bank of America Corp. вече доминират в кредитирането на хедж фондове - ключът към печеленето на търговски такси - и това само ще затвърди позициите им.

Няколко от тези банки отчетоха рекордни приходи от пазарна дейност през 2025 г. - Goldman например е спечелила почти толкова от търговия с акции през 2025 г., колкото петте най-големи европейски банки общо през 2024 г., но това се дължи и на бума при големите им клиенти от хедж фондовете. Европейците, включително Barclays и BNP Paribas, навлизат в тази сфера, но бавно, а притеснението е, че може да се наложи да поемат повече риск, за да спечелят клиенти.

Американските регулатори също помогнаха, като разхлабиха ограниченията върху рисковите заеми, които банките отпускат за сделки по изкупуване от частни инвестиционни фондове. Това може да им позволи да се конкурират по-агресивно както с европейските съперници, така и със сектора на частното кредитиране.

Все още има голяма вълна от компании, които частните фондове чакат да продадат - много от тях чрез борсите, включително европейските. Но това, че Германия, Франция или Обединеното кралство са мястото на продажбата, не означава, че Deutsche Bank, BNP или Barclays ще ръководят сделката. Много от продавачите ще бъдат големи американски частни инвестиционни фондове с тесни връзки с големите американски банки, които често получават първото обаждане.

Дългосрочната прогноза за европейските банки и капиталови пазари е добра и така трябва да бъде, за да не върви континентът назад. Но ключовата дума е „дългосрочна“. Борбата на европейските инвестиционни банки да си върнат пазарния дял ще бъде бавна и тежка.