Как Доналд Тръмп пренаписва правилата за най-големите банки в Америка

Според банковите гиганти на Wall Street регулаторната матрица на Вашингтон за сектора отдавна е прекалено сложна и обременяваща. А от началото на втория мандат на президента Доналд Тръмп регулаторите започнаха да разхлабват правилата за големите американски банки като Bank of America, JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs, пише Катанга Джонсън за Bloomberg.

Тези действия включват намаляване на изискванията за капитала, който банките трябва да държат като буфер срещу потенциални загуби, стесняване на обхвата на банковия надзор, съкращаване на звено на Федералния резерв, посветено на банковия контрол, както и интегриране на криптоактивите в традиционната банкова система.

Представители на администрацията на Тръмп твърдят, че тези стъпки са необходими за стимулиране на икономическия растеж, повишаване на конкурентоспособността и подкрепа на иновациите. Но възприемането на дерегулационния курс на Белия дом от водещите банкови регулатори тревожи някои демократични законодатели и организации за защита на потребителите.

Те се опасяват, че това, което изглежда добро за печалбите на банките, не е непременно добро за икономиката. Критиците се страхуват, че текущите промени могат на практика да възстановят по-слабия регулаторен режим отпреди финансовата криза от 2008 г.

Как администрацията на Тръмп променя банковия надзор?

Малко след като Тръмп встъпи в длъжност, той назначи ръководители и служители в агенциите, които обещаха да ограничат банковите регулации. Едно от ключовите лица на това движение е водещият надзорник на Фед Мишел Боуман, която е високо оценявана от банките за усилията си да намали регулациите.

Боуман съкрати отдела за надзор и регулации на Фед с около 30% и разпореди служителите да се фокусират върху „съществени“ рискове, които могат сериозно да застрашат платежоспособността на дадена банка - като недостатъчен капитал или сериозни оперативни уязвимости - вместо върху пропуски в документацията или други административни въпроси, които според нея нямат съществено значение за стабилността и сигурността на кредиторите. Тя също така настоя за улесняване на получаването на рейтинг „добре управлявана банка“, което отваря пътя за нови придобивания и по-слаб регулаторен контрол.

През октомври Управителният съвет на Фед гласува за цялостна промяна на годишния стрес тест на централната банка, който измерва как кредиторите биха се справили при хипотетична рецесия. Тъй като Фед пренаписва сценария за рецесия всяка година, критериите, по които се оценяват банките, варират от година на година.

Според предложените промени банките ще получават предварителна информация за критериите на предстоящите тестове и ще могат да дават обратна връзка за сценария, който централната банка възнамерява да използва. Критиците твърдят, че това ще превърне годишния тест в „изпит с отворени учебници“, при който банките помагат да се формулират въпросите. Предложението е отворено за обществено обсъждане до 21 февруари.

Тези тестове бяха въведени след финансовата криза от 2008 г., за да се гарантира, че банковата система на САЩ може да издържи на следваща криза. Целта им е да се уверят, че големите банки могат да продължат да кредитират домакинствата и бизнеса дори при тежка рецесия.

Как се изменят правилата за банковия капитал?

Боуман и други банкови надзорници в САЩ предприеха действия за разхлабване на няколко ключови правила за банковия капитал, повечето от които бяха въведени след финансовата криза.

След началото на втория мандат на Тръмп регулаторите започнаха обсъждания за нов механизъм, който да определя изискванията за капитал въз основа на риска за активите на банките. Това правило би било по-малко обременяващо за най-големите американски банки в сравнение с плана, разработван по време на администрацията на президента Джо Байдън, който така и не беше финализиран заради острата съпротива на индустрията. Новото предложение ще намали значителното увеличение на капиталовите изисквания, предвидено в предишния план.

През ноември регулаторите също така бързо финализираха план за облекчаване на допълнителния коефициент на ливъридж, който гарантира, че банките поддържат определено ниво на капитал спрямо активите си. Според представители на финансовия сектор този коефициент обезкуражава банките да купуват повече американски държавни облигации и да посредничат на пазара, което може да затрудни търговията с такива ценни книжа.

„Когато коефициентът на ливъридж е ограничаващ, той възпира банките от нискомаржови и сравнително безопасни дейности, като посредничеството на пазара на държавни облигации“, заяви председателят на Фед Джером Пауъл пред законодатели през юни.

Допълнителният коефициент на ливъридж беше въведен през 2014 г. като част от по-широкия пакет изисквания по реформите Базел III, разработени от международните регулатори с цел поддържане на стабилността на финансовата система.

(Продължава на следващата страница)