Рискът за британската инфлация напомня повече на 2011 г., отколкото на 2022 г.

Когато Великобритания беше последно засегната от сериозен енергиен шок след инвазията на Русия в Украйна през 2022 г., Английската централна банка (АЦБ) повиши лихвите, за да овладее стремително растящата инфлация. Този път е различно, пише Bloomberg.

Преди четири години скокът на цените удари прегрялата икономика. Безработицата беше на 48-годишно дъно, свободните работни места - на рекордно високо ниво, а заплатите растяха с най-бързия темп от началото на века. Домакинствата имаха спестявания от пандемията от Covid-19, правителството стимулираше търсенето, а лихвите едва бяха се върнали от рекордно ниското ниво от 0,1%.

Днес безработицата расте, свободните позиции намаляват, растежът се забавя, а и паричната, и фискалната политика натискат икономическата активност надолу. През 2022 г. икономическата политика беше на газта, стимулирайки инфлацията до 11,1%. Натискането на спирачката беше очевидният отговор. Сега политиката вече е с крак върху спирачката.

„Това не са условията от 2022 г., които се повтарят“, казва Саймън Френч, главен икономист в Panmure Liberum.

На следващото си решение за лихвите в четвъртък АЦБ ще даде знак дали е съгласна с това. Преди ударите на САЩ и Израел по Иран, които блокираха трафика на петрол и газ в Персийския залив, изглеждаше, че деветчленната Комисия по паричната политика (MPC) ще подкрепи намаление на лихвите с четвърт процент до 3,5%. Пазарите очакваха още едно понижение по-късно през годината.

Сега вече не се очакват намаления. Вместо това трейдърите залагат на покачване на лихвите до 4% до декември.

Икономистите единодушно прогнозират запазване на лихвите без промяна тази седмица. Някои анализатори смятат, че глобалната обстановка е толкова нестабилна, че всичките девет членове на MPC ще гласуват за запазване на лихвите, докато картината стане по-ясна.

Заедно с решението, MPC ще предостави първоначална оценка на конфликта в Иран, който от 28 февруари е тласнал цените на петрола с 42% нагоре и на газа - с 57%. Вероятно паричните власти ще потвърдят оценката на икономиста Дейвид Майлс Службата за бюджетна отговорност (OBR), който миналата седмица заяви пред депутатите, че по-високите енергийни разходи ще добавят около процентен пункт към инфлацията, повишавайки растежа на потребителските цени във втората половина на 2026 г. до 3% спрямо прогнозата от 2% преди войната.

Но Майлс предупреди: „Не е ясно накъде ще поемем оттук нататък.“ По подобен начин насоките на банката вероятно ще подчертаят непредсказуемостта на събитията.

Според Дейвид Айкман, директор на Националния институт за икономически и социални изследвания, настоящата ситуация е „по-скоро като 2011 г., отколкото 2022 г.“ Тогава повишаването на цените на петрола и стоките доведе до инфлация от 5,2%, но АЦБ не реагира.

Комисията пренебрегна шока, като предположи, че по-строгата политика би увеличила шансовете за подминаване на целта за инфлация от 2% в средносрочен план. Идеята на тогавашния гуверньор Мервин Кинг в писмо до министъра на финансите беше, че икономиката е достатъчно слаба, високите енергийни цени ще я отслабят допълнително, а повишаването на лихвите само би добавило ненужни страдания.

По същия начин вниманието на MPC се бе насочило към нарастващата безработица - вече на петгодишен връх - преди войната в Иран. Инфлацията беше намаляваща заплаха, все още на ниво от 3%, но по пътя към целта от 2% до април. Очакванията на домакинствата за ценовия натиск също се успокояваха, спадайки до 3,2% миналия месец от 3,5% през януари. Сега има опасения както за пазара на труда, така и за нова вълна на ускорена инфлация.

„Войната възроди познатата дилема за централните банки: да се борят с инфлацията или да подкрепят слабото търсене“, посочват икономистите Ана Андраде и Андрей Сокол от Bloomberg Economics. Използвайки специализиран икономически модел, те изчисляват 75% вероятност безработицата да надхвърли прогнозата на банката от 5,3% до средата на 2026 г.

Според модела работодателите спират да наемат, защото по-високите енергийни разходи ограничават потреблението и растежа. Рискът е, че безработицата ще предизвика още по-голямо намаление на потребителското търсене, тласкайки процента на безработните още по-високо. Ако Английската централна банка предвиди това поведение, тя вероятно ще смекчи мащаба на всяка реакция на по-високата инфлация - както беше и през 2011 г.

През 2022 г. работодателите не можеха да намерят персонал, затова запазваха наличните служители и плащаха високи заплати за нови. Свободните работни места достигнаха рекордните 1,3 млн., а безработицата спадна до 3,6% през лятото на същата година. Растежът на заплатите надхвърли 8% следващото лято. Работниците имаха значителна преговаряща сила, която вече не съществува.

Свободните работни места почти се стопиха до 726 хил., безработните са с около 600 хил. повече, а компаниите вече не задържат персонал. Лихвите от 3,75% задушават растежа, а държавният импулс отслабва, тъй като правителството взема по-малко заеми тази година.

Освен това, енергийните цени се определяха от цената на газа 90% от времето през 2021 г. Тя е спаднала с около една трета, което прави Великобритания по-малко изложена на пиковите цени на енергоносителите от миналото, каза финансовият министър Рейчъл Рийвс пред депутати миналата седмица.

Икономистите се страхуват, че АЦБ няма да може да пренебрегне последния шок, защото инфлацията вече е висока – на ниво от 3% - и споменът за двуцифрен растеж на цените е още в съзнанието на обществото. Пол Дейлс, главен икономист за Великобритания в Capital Economics, каза, че енергийните цени оказват голямо влияние върху инфлационните очаквания и АЦБ е особено внимателна за риска, че работниците могат да искат по-високи заплати, което да вкара страната в нов спираловиден ефект между възнаграждения и цени.

Скорошен вътрешен анализ на АЦБ показва, че когато инфлацията достигне 3-4%, има голяма вероятност тя да се „закрепи“ на това ниво. Според някои острата критика към банката, след като позволи инфлацията да достигне 11,1% преди четири години, ще повлияе на приоритетите ѝ. Но подобно на Андраде и Сокол, Френч не е убеден, че миналото на банката ще определи бъдещето ѝ.

Оптимистичният сценарий е, че войната скоро приключи и енергийните пазари се успокоят.

„Ако шокът се окаже краткотраен и последните повишения на цените се обърнат, все още има разумен шанс MPC да възобнови цикъла на намаляване на лихвите или през април или през юни“, казва Едуард Алънби, старши икономист за Великобритания в Oxford Economics.