М. Маринов: Активно участие в динамичен подфонд гарантира по-висока втора пенсия

В последните си дни 51-вото Народното събрание одобри ключови промени във втория пенсионен стълб с поправки в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Въвеждането на мултифондовете е най-значимата пенсионна реформа в България от десет години насам. Законовите промени засягат пет милиона осигурени във втория пенсионен стълб, които разчитат, че разширените инвестиционнит възможности за спестяванията ще постигнат по-добра доходност и адекватен размер на втората пенсия. По темата разговаряме с Мирослав Маринов, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“.

- Г-н Маринов, какви са предимствата за осигурените лица след приемането на дългоочакваните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) за мултифондовете в допълнителното пенсионно осигуряване?

- На практика всички промени са изцяло в полза на осигурените лица. Те включват възможността за избор на инвестиционна стратегия, повишени изисквания към управляващите пенсионноосигурителни дружества (ПОД), намаление на таксите, запазване на гаранцията върху брутните вноски и въвеждане на гаранция върху размера на първата пенсия, както и значително увеличение на капиталовите изисквания към компаниите. Накратко – повече доходност, повече сигурност и повече гаранции при по-ниска цена.

- Основното очакване е чрез мултифондовете пенсионните компании да постигат по-голяма доходност от инвестициите. Това ще доведе ли до по-големи натрупвания по партидите на осигурените и до по-големи добавки към пенсиите им в бъдеще? Как се гарантира връзката между двете?

- Чрез мултифондовия модел се очаква да се постигне по-висока доходност за осигурените лица, но при условие, че те изберат поне за част от своя жизнен път да участват в динамичния подфонд. По-големите натрупвания ще се постигнат чрез по-широки възможности за инвестиране и по-висок дял на доходоносни активи. Важно е да направим едно уточнение - пенсията не бива да се нарича „добавка“. Добавка е, ако политиците решат за Великден или Коледа да гласуват (обичайно еднократно) някаква сума за хората с по-ниски доходи или помощ за отопление и гориво. Пенсията е заслужен, изработен, спестен доход, който човек получава при изпълнението на някакви условия, най-вече достигане на определена възраст. Нека не забравяме, че в универсалния пенсионен фонд (УПФ) човек спестява 5% от дохода си всеки месец. Натрупаната сума, увеличена с доходността, се ползва, когато приключи трудовата дейност.

Мирослав Маринов

Мирослав Маринов е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на ПОК „Доверие“. Завършил е математическа гимназия с профил физика и английски език, а висшето си образование получава в УНСС, където придобива степен Магистър, специализация „Корпоративни финанси“.

Работи в ПОК „Доверие“ от 1999 г. като заема последователно длъжностите финансов аналитик в дирекция „Финанси и счетоводство“, вътрешен одитор и директор на дирекция „Финанси, счетоводство и инвестиции“. От 2008 г. е заместник главен изпълнителен директор и главен финансов директор. 

През 2012 г. е избран за член на УС, а впоследствие и за изпълнителен директор на компанията, позиции които съвместява и до днес. През 2020 г. е отличен с наградата "За цялостен принос в развитието на българското осигуряване" на Фондация "Проф. д-р Велеслав Гаврийски".

- Как ще се промени моделът на дружествата и инвестиционните им портфейли с въвеждането на мултифондовете?

- С планирания старт на реформата от 1 януари 2027 г. е ясно, че всяко пенсионноосигурително дружество ще предлага задължително на клиентите си в УПФ трите подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Кодексът за социално осигуряване дефинира възможностите, ограниченията и нивата на риск за всеки от тях. Настоящият модел, при който един портфейл обслужва всички, ще трябва да се трансформира. Тази трансформация ще бъде внимателно планирана, така че всеки подфонд да отговаря на своята инвестиционна политика още от старта или съвсем скоро след това.

- Какъв реален ресурс се очаква да бъде акумулиран във втория стълб и каква допълнителна пенсия може да се очаква от него? Какъв би бил приблизителният размер на втората пенсия при различни доходни и осигурителни профили?

- Браншът завършва 2025 г. с отлични инвестиционни резултати, а сумата на активите е около 32 млрд. лв., което е ръст над 16% за годината. Растящите доходи, редовността на осигурителните вноски и доходността са водещите фактори за растежа досега и за в бъдеще.

Нека се опитам да илюстрирам отговора с един пример, вече тиражиран до момента с неговите детайли и очаквани резултати: лице, започващо трудовия си стаж в момента, с начална заплата от 1000 евро и среден ръст от 3%, което участва в динамичен подфонд и остава там за период от 40 години, при средна очаквана (консервативна) доходност от 5,6% (съгласно един от сценариите на Комисията за финансов надзор). В този случай общите вноски са около 45 000 евро, но в партидата ще има 115 000 евро. Това би осигурило пожизнена пенсия от 660 евро, или над 20% от последната му заплата.

- Как ще се променят разходите за управление на пенсионноосигурителните дружества и реалната възвръщаемост за осигурените лица?

- Въвеждането на мултифондовете определено ще е предизвикателство за всички пенсионни дружества, свързано както с еднократни инвестиции в началото, така и последващ ангажимент за повече ресурси, експертиза, знания, системи и най-вече подход на управление. От гледна точка на повече сигурност за спестяванията на хората и стабилност на сектора, въвеждането на изискването от 2% капиталова база, дори и в транзитен 10-годишен период, ще си остане предизвикателство. Но най-големите очаквания на осигурените лица си остават свързани с по-висока доходност, особено при активно участие в динамичните подфондове. 

- Очаква се да има разлики между пенсионните компании относно инвестиционните стратегии, предвиждат ли се разяснителни кампании?

- По мое мнение пенсионните компании са в известна степен длъжници на клиентите си в частта разясняване и редовна комуникация с тях. Последните 2-3 години, вероятно и заради предстоящата реформа, видимо има промяна и активната комуникация вече е факт. До края на годината неминуемо ще има разяснителна кампания, но вътрешното ми убеждение е, че след нея под една или друга форма връзката с клиентите трябва да остане винаги ясна, прозрачна и разбираема.

Относно очакваните различия в инвестиционните стратегии, то най-вероятно ще се случи поради отпадането на основния двигател за „стадно“ поведение, а именно изискването за минимална доходност, както и широките граници в лимитите за различните подфондове.

- До 10% от парите на осигурените във втория пенсионен стълб, които дружествата управляват, ще могат да бъдат инвестирани в различни инфраструктурни проекти. Какви са стратегиите в тази посока? Разполагате ли с разчети за възможни външни инвестиции?

- Това е новост, която и самата индустрия настояваше да се въведе, предвид липсата на качествени и значими по размер възможни инвестиции в България. От друга страна, безспорното съвпадение на дългосрочен хоризонт и стабилна доходност, съчетана със защита срещу инфлацията, правят такива инвестиции предпочитани от пенсионните фондове по цял свят. Тук е мястото да се спомене, че става дума за напълно прозрачни механизми за финансиране на инфраструктурни проекти – търгуеми на регулиран пазар акции и облигации, които да са общо достъпни за всеки инвеститор - както пенсионните фондове, така и наднационалните банки и фондове, но дори и дребни инвеститори.

За да се случи това, първо - не бива да е самоцел, второ - следва да се извърши съвместно с българската държава, като се идентифицират важни и необходими проекти, да има ясен бизнес план и дългосрочна визия и доходност при прозрачност и отчетност във всеки един момент.

За разчети и стратегия е трудно да говорим в момента, защото на този етап нямаме предложения за конкретни проекти с техните детайли, но едно е ясно – ако става дума за вече готови проекти, това би генерирало незабавни ползи за всички – както доходност за осигурените лица, така и ресурс за държавата за изпълнение на важните политики. Все още има държавни компании, част от които и с миноритарни дялове, които биха били интересни за инвестиционната общност, ако са публични, разбира се, отново с изискването да са прозрачни и отчетни на публиката.

- Напоследък геополитическата нестабилност отново разтърси финансовите пазари. Как сътресенията въздействат върху активите на пенсионните фондове?

- Геополитиката и нестабилността е трудно предвидима и управляема, тъй като никой не може с точност да предвиди кога и къде, колко дълго и с какви въздействия нещо ще се случи. Финансовите пазари като лакмус на всичко реагират първи при негативните настроения и страхове, но също така са първи и при възстановяването. Това се случи и при Covid кризата, както и с войната между Русия и Украйна. Сега сме един месец след началото на войната в Персийския залив. Очевидно сме обречени да живеем в интересни, предизвикателни времена и след като не можем да въздействаме върху волатилността, то поне да търсим възможности в нея, така че спадовете в оценките на активите да бъдат и възможност за селективно инвестиране.

- По какъв начин мултифондовете биха помогнали при криза на финансовите пазари?

- Мултифондовете не елиминират риска, но дават избор. Кризата на финансовите пазари е неизменна част от живота, но хубавото е, че отминава, а напоследък все по-често сме свидетели, че това се случва относително бързо. В пенсионното осигуряване и неговата дългосрочност тези кризи се изглаждат във времето, а резултатът с мултифондовата система ще бъде в крайна сметка увеличени спестявания в индивидуалната партида.

- В среда на по-висока инфлация и волатилност на пазарите какви са предизвикателствата пред инвестициите в рискови портфейли?

- Много висока инфлация и волатилност вече преживяхме неотдавна през 2022 г. и това не е предизвикателство само за рисковите портфейли, но и за ултраконсервативните портфейли само от облигации, които също регистрираха значим спад в оценката на активите. Впоследствие, както пазарите на акции възстановиха спадовете и отчетоха нови върхове, така и притежателите на облигации бяха възнаградени за търпението от т.нар. Pull-to-par ефект, при който на падеж издателят си изплаща главницата по номинал (при условие, че няма фалит).

- Според вас готови ли са българите да управляват парите си за старини чрез рискови или консервативни инвестиционни портфейли?

- Темата за финансовата грамотност беше широко обсъждана в проекта за мултифондовата система, продължил около три години. Всички сме наясно, че дефицити е имало и ще има. Това не е само у нас, а и в ЦИЕ, но също така и в Западна Европа. От една страна, реформата би могла да е катализатор за увеличаване на финансовата грамотност. От друга страна, не бива да забравяме, че основният фактор е изборът на клиента, но съществува и предварително дефиниран подход, базиран на жизнения цикъл, за всички останали случаи. 

- Последните три години бяха изключително успешни за сектора като цяло. Конкретно за нас в ПОК „Доверие“, регистрирахме над 1,4 млрд. лв. доход за осигурените лица и пенсионерите. Увеличавахме размера на изплащаните пенсии, и то с темп, по-висок от инфлацията, а конкретно за 2025 г. оглавихме класацията с доходност между 8% и 9,5%. Целта винаги е била клиентът и неговата удовлетвореност, а не самоцелно гонене на един или друг конкурент. Дисциплината в инвестиционния процес и управлението на риска при зададените инвестиционни политики да води до реално увеличение на пенсионните спестявания, това е неизменно ключовата ни цел.

- Какво предстои за пенсионноосигурителните дружества след приетите промени в Кодекса за социално осигуряване?

- Изключително предизвикателство, изискващо много целенасочена работа по всички направления като правни и документални промени, участие съвместно с КФН в подготовката на подзаконова нормативна уредба, настройка по всички системи и приложения, включително и уеб страница и клиентски портал. В същото време обучение и подготовка на всички служители и осигурителни посредници, но и най-важното - активна комуникация с осигурените лица по всички възможни канали.