Димитър Радев: Реалната конвергенция изисква фискална дисциплина и икономическа адаптация

С присъединяването към еврозоната България на практика завършва институционалния етап на номиналната конвергенция, но реалната конвергенция остава по-трудният и в крайна сметка по-важният процес. Това изказване направи Димитър Радев, управител на Българската народна банка (БНБ) по време на среща с ръководители на дипломатически мисии у нас.

Според него устойчивото сближаване зависи от производителността, конкурентоспособността, качеството на институциите и способността да се генерира растеж с по-висока добавена стойност. „Членството на България в еврозоната не намалява значението на тези фактори, а го увеличава, защото голяма част от напреженията, които наблюдаваме, са структурни, а не циклични“, подчерта гуверньорът на централната банка.

Той обърна внимание на промяната на институционалната среда, в която са необходими дисциплина на политиките и икономическа адаптация. По думите му националната политика трябва да осигури фискална дисциплина, конкурентоспособност и институционална ефективност.

Димитър Радев препоръча фискалната консолидация да се върне отново в центъра на макроикономическия дневен ред, но по начин, който съхранява способността за реакция в една по-несигурна външна среда. „Следващият етап на конвергенция и политическа предвидимост ще зависи по-малко от формулирането на широки стратегически цели, които в значителна степен вече са очертани, и повече от способността на политическата система да осигури последователност в изпълнението“, коментира управителят на БНБ.

Димитър Радев заяви, че геополитическото напрежение вече има пряко отражение върху икономиката и не може да се разглежда като външен фактор. По думите му военни конфликти и рискове за ключови транспортни коридори влияят директно върху инфлацията, цените на енергията, условията за финансиране и икономическото доверие. „Най-силен е ефектът чрез енергийните пазари, но последствията се разпростират и върху търговията, инвестициите и потреблението“, отбеляза той.

Управителят на централната банка подчерта, че несигурността в глобален план остава висока, а диапазонът от възможни икономически сценарии се разширява. Според него инфлацията в България може да достигне около 3,7% през 2026 г., но при по-негативно развитие на енергийните пазари тя може да бъде по-висока с до 1,2 процентни пункта.