БНБ очаква по-висока инфлация у нас заради влиянието на конфликта в Близкия изток

Средногодишната инфлация в България ще се ускори до 3,7% през 2026 г., след което ще се забави до 3,2% през 2027 г. и 2028 г. Тази прогноза направи Българската народна банка в базисния си макроикономически сценарий за развитието на българската икономика. Той е основан на допускания за развитието на глобалната икономическа среда и цените на суровините към 11 март, съобщи централната банка. 

БНБ очаква забавянето на инфлацията догодина да отрази ефекта на високата база при енергийните цени през тази година, а предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2) през 2028 г. ще има проинфлационно влияние.

С оглед на повишената несигурност от конфликта в Близкия изток базисният сценарий е допълнен с два неблагоприятни сценария, които показват възможните макроикономически ефекти при различна интензивност и продължителност на шокове върху предлагането и цените на енергийните суровини.

При реализиране на неблагоприятния сценарий, средногодишната инфлация би била по-висока спрямо тази в базисния сценарий с 0,7 процентни пункта през 2026 г., като достигне 4,4%. При ускорение с 1,4 пр. п. догодина тя може да е 4,6%, а при повишение с 0,6 пр. п. през 2028 г. да достигне 3,8%.

При реализиране на силно неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би надвишила тази в базисния сценарий с 1,2 пр. п. през тази година до 4,4%. При ръст с 3,4 пр. п. догодина тя ще стане 6,6%, а при увеличение с 2,3 пр. п. през 2028 г. може да достигне 5,5%.

По-високата инфлация в този сценарий отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти върху компонентите на потребителските цени.

Централната банка посочва, че симулациите за неблагоприятните сценарии имат илюстративен характер. Те не отчитат потенциални мерки на фискалната и паричната политика и имат за цел да представят основните икономически механизми, чрез които външни ценови шокове биха се пренесли към българската икономика.

БНБ отчита, че военният конфликт в Близкия изток представлява източник на повишена несигурност по отношение на динамиката на международните цени на енергийните суровини и съответно на перспективата пред инфлацията в еврозоната и България.

На заседанието си на 18 и 19 март управителният съвет на Европейската централна банка единодушно реши да запази без промяна основните лихвени проценти и потвърди ангажимента си за стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

Централните банкери очакват военният конфликт в Близкия изток да окаже съществено въздействие върху инфлацията в еврозоната в краткосрочен план, главно чрез повишение на енергийните цени. Средносрочните ефекти ще зависят от интензивността и продължителността на конфликта, както и от степента и скоростта на пренасяне на тези шокове към потребителските цени и икономическата активност, коментират от ЕЦБ, но не се ангажират предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.

Следващото заседание по въпросите на паричната политика ЕЦБ е насрочила за 29–30 април.