iBanFirst: Конфликтът в Близкия изток може да забави пониженията на лихвите от централните банки

Централните банки навлизат в нова фаза на несигурност, тъй като конфликтът в Близкия изток повдига въпроси за глобалния икономически растеж, инфлацията и кога се очакват бъдещите понижения на лихвените проценти. В анализ на компанията за международни плащания iBanFirst се посочва, че централните банки в момента разглеждат няколко икономически сценария, свързани с конфликта, особено риска от прекъсвания на търговските потоци през Ормузкия проток, един от най-стратегическите маршрути за търговия с въглеводороди и торове в света. Според Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst, геополитическата ситуация може да повлияе върху инфлационните очаквания и решенията свързани с паричната политика през следващите месеци.

Какъв може да бъде икономическият ефект от конфликта в Близкия изток

В момента централните банки изграждат различни сценарии, които могат да имат значителни последици както за икономическия растеж, така и за лихвените проценти.

Ако Ормузкият проток, който е стратегически маршрут за световната търговия с въглеводороди и торове, бъде затворен за два месеца и половина, глобалният икономически растеж може да се понижи с около 0,2 процентни пункта – от 2,8% до 2,6%.

Що се отнася до инфлацията, всичко ще зависи от развитието на цените на петрола. Ако суровият петрол се задържи около 100 долара за барел в продължение на няколко последователни месеца, инфлацията в развитите икономики може да се повиши с между 0,5 и 1 процентен пункт.

Тези стойности са първоначални ориентири, които в момента се разглеждат от финансовите институции. В условия на силна волатилност обаче е необходима предпазливост.

От iBanFirst припомнят, че по време на дванадесетдневната война през юни 2025 г. цените на петрола първоначално скочиха рязко, но след края на бойните действия бързо се върнаха към нивата отпреди кризата.

Друг важен източник на несигурност е какви фискални мерки ще предприемат правителствата. Държавите могат да предприемат мерки за компенсиране на нарастващите цени - например тавани на цените на горивата, каквито вече бяха въведени в Унгария, или директни икономически мерки за подкрепа (ваучери за енергийна подкрепа, субсидии за енергоемки отрасли и др.), ако се наложи. Подобни мерки са прилагани и в миналото.

Ситуация, много различна от началото на войната в Украйна

И все пак настоящата ситуация не е същата като през 2022 г., когато започна войната в Украйна.

Тогава световната икономика беше изправена едновременно пред шок от страна на предлагането (прекъсвания в доставките на природен газ) и шок от страна на търсенето (силно потребление след пандемията, подкрепено от натрупани спестявания). Комбинацията от тези фактори доведе до широкообхватен ръст на цените.

В някои страни, като Германия, това дори доведе до т.нар. спирала „заплати-цени”. Пазарите на труда в редица развити икономики бяха изправени пред сериозен недостиг на работна сила. В подобна среда централните банки практически нямаха друг избор освен да повишават лихвените проценти, понякога доста агресивно.

Днес ситуацията е различна. Става дума единствено за шок от страна на предлагането, чийто мащаб остава несигурен, посочва Тодоров.

По думите му, по принцип централните банки обикновено не реагират прекалено силно на подобни шокове, тъй като разполагат с ограничени инструменти за директното им овладяване. В повечето случаи те предпочитат да изчакат ефектът постепенно да отслабне или да изчезне.

Освен това към момента няма риск от т.нар. спирала „заплати-цени”. Напротив, пазарите на труда започват да се охлаждат, тъй като се наблюдава излишък на работна сила, част от която все по-често се конкурира с изкуствения интелект.

Проучване на Федералния резерв на Далас, публикувано на 24 февруари 2026 г., показва за първи път на база реални данни, че изкуственият интелект забавя създаването на работни места в Съединените щати в секторите, които са най-силно засегнати от навлизането на тази технология.

Временно отлагане на пониженията на лихвите

Логично е централните банки, които заседават тази седмица, да имат всички основания да запазят основните си лихвени проценти без промяна в краткосрочен план.

Въпреки това войната вероятно е отложила две понижения на лихвените проценти, които можеха да се случат още през март. Английската централна банка, която се сблъсква със забавяне на пазара на труда във Великобритания, сега се очаква да намали основния си лихвен процент на 29 април вместо на 18 март. Сходна е ситуацията и при Федералния резерв, който може да изчака още известно време, преди да пристъпи към понижаване на лихвените проценти.

Икономическите перспективи пред САЩ са малко по-сложни, отколкото във Великобритания. Последните данни за заетостта са по-слаби, отчасти заради неблагоприятните метеорологични условия през февруари, докато инфлацията при храните и енергията остава твърде висока. Това обяснява нежеланието на Федералния резерв да пристъпи към незабавно понижение на лихвите. Войната в Близкия изток очевидно не помага.

Според iBanFirst очакванията са Федералният резерв да възобнови цикъла на понижения на лихвените проценти едва през втората половина на годината, като това забавяне вероятно ще предизвика недоволство в Белия дом. 

Лихвените политики на банките са сред основните теми, които ще бъдат обсъдени по време на годишната банкова конференция Banking Today, организирана от Investor.bg на 24 март в София. Информация за програмата и как да се регистрирате за присъствие на място има ТУК.