ЕС правилно притиска Полша за върховенството на закона

Отваря се нов фронт в конфликта между Брюксел и Варшава относно върховенството на закона и демократичното управление. Бъдещи плащания към Полша от кохезионния фонд на блока – на стойност до 76,5 млрд. евро през текущия седемгодишен бюджетен период на Европейския съюз (ЕС) – бяха изложени на риск от неумолимото подкопаване на съдебната система на страната от местното правителство, пише Financial Times в редакционен коментар.

Досега противопоставянето се фокусираше върху парите от фонда на ЕС за възстановяване след пандемията. След дълги забавяния Варшава успя да получи одобрението на Брюксел за своя план за възстановяване, след като коригира някои институционални промени, които поставиха съдилищата под контрола на политиците. Но преди да бъдат отпуснати каквито и да е средства, самият план изисква да бъдат завършени допълнителни реформи в съдебната система, което хардлайнерите във Варшава не желаят да приемат.

Следователно заплахата за кохезионните средства идва в допълнение към парите, които Варшава вече пропуска. Обосновката е, че правилата, които ги уреждат, изискват спазване на основните права в ЕС, което включва независими съдилища. Забавянето или спирането на кохезионните плащания би повишило финансовите залози в конфликта, тъй като се рискуват много по-големи суми от тези във фонда за възстановяване.

Залозите са по-високи и защото икономическата ситуация на Полша се влошава. Енергийната криза доведе до болезнен шок при условията на търговия: инфлацията достигна 15,7% и МВФ очаква полската икономика почти да стагнира през следващата година.

Никога няма подходящ момент да се загубят значителни субсидии от чужбина, но този момент е по-лош от повечето. Това усилва лоста на Брюксел спрямо Полша. Същото се отнася в още по-голяма степен за другото „проблемно дете“ на ЕС, Унгария, чийто план за възстановяване не е одобрен и която е изправена пред спиране на субсидиите поради лошите си резултати в борбата с корупцията. Там също икономическата ситуация е несигурна: инфлацията е над 20 процента, а основната лихва на централната банка е 13%.

И двете въпросни правителства храбро посочват, че нито едно от тях няма спешна нужда от парите. Това е наполовина вярно - до изплащането на повечето кохезионни фондове така или иначе има години. Но както Обединеното кралство показа, пазарите могат бързо да се разтревожат, когато дадено правителство не може да ги убеди как ще запълни дупките в публичните си финанси.

Комбинацията от задържани субсидии и мрачни икономически перспективи има ефект. И двете държави въведоха закони, привидно за да отговорят на опасенията на ЕС относно дефицитите при върховенство на закона (овладяване на съдебната система в случая на Полша и политическо завладяване на фондовете на ЕС в Унгария) и ерозията на нормите, крепящи либералната демокрация. Досегашните усилия не са достатъчни, за да се поправят щетите, нанесени на независимите институции в Полша и Унгария. Но те показват, че Брюксел не е толкова безсилен да противодейства на заплахите за неговите норми, както мнозина си мислеха.

Мерките на ЕК по-рано бяха не само половинчати, но до голяма степен се ограничаваха до съдебни инструменти, било то сезиране на Съда на Европейския съюз или позоваване на член 7 от Договора за ЕС, който може да отнеме правото на глас на държава нарушител, ако всички други държави са съгласни. Това не постигна много, но силата на кесията, която Брюксел сега упражнява сериозно, очевидно фокусира умовете във Варшава и Будапеща.

След като показа финансови мускули и видя реакцията, ще е добре за Брюксел да се придържа към този курс. Има изкушения да се избегне конфронтацията във време, когато външен враг се опитва да раздели Европа. Това би било грешка. Външната заплаха за неговия либерално-демократичен модел прави още по-важно за ЕС да продължава да втвърдява поведението си спрямо вътрешните заплахи.