Красен Станчев: България може да не облага с 15% минимален корпоративен данък чуждите компании

От началото на 2024 г. по силата на директива на Европейския съюз България би трябвало да въведе т.нар. глобален минимален корпоративен данък в размер на 15%. Той ще засегне големи местни компании с оборот от над 750 млн. евро, както и дъщерни дружества на големи международни групи. Промените са разписани в ЗКПО, като в момента те все още се обсъждат.

В София 11% от работната сила работи пряко с международните компании, които ще се облагат с минималния корпоративен данък от 15%. Не е задължително обаче тази мярка да се прилага у нас. България е единствената страна в ЕС, където тези компании си плащат данъка както се изисква по закон, навсякъде другаде нямат същото отношение. Този коментар в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria направи доц. Красен Станчев, икономист и основател на Института за пазарна икономика.

„Причината за това е, че българската данъчна система е проста и разходите за избягване на данъчно облагане са по-високи, отколкото легалното плащане на данъци у нас“, посочи той,

Икономистът напомни, че квази данъците са разходите за работа с правителството. „Само от тази година 1% от БВП отива за увеличение за заплатите на администрацията и това е в тежест на нетните кредитори на бюджета – тези, които работят в частния сектор и несубсидирани държавни предприятия. Разходите на търговците са нетривиални, защото за отчетите на фискално чувствителните стоки трябва да се натоварят както доставчиците, така и продавачите – това са приблизително 15 млн. лева разходи само на големите търговци“, отбеляза доц. Станчев.

Що се отнася до Бюджет 2024, икономистът го определи като „безсмислен и нагъл като поведение и начин на обсъждане", след като „няма съобразяване с държавния орган, който трябва да коментира бюджета“. Той смята, че в сегашния проектобюджет се демонтира планирането.

Красен Станчев е убеден, че в България фискалната дисциплина е „по-нарушена отколкото в Германия“. Той напомни, че от 2021 г. досега има в абсолютна стойност двойно увеличение на правителствените разходи и те постоянно са над онова, което изисква българския закон за публичните финанси – 2% дефицит, а не 3%, както е заложено.

Според него през последните дни Бюджет 2024 донякъде е оправен с премахването на една от илюзиите – приходите от облагане на транзита на природен газ през България.

Доц. Станчев обаче не спести критиката си за действията, които държавата ни трябва да направи за влизане в еврозоната. Той предупреди, че постепенно се рушат онези предимства, които България има в сравнение с най-богатите страни в света. „Тези предимства са нисък дълг на следващото поколение. Като стабилност на фиска за периода 2014-2022 г. страната ни е на едно равнище с Швеция, Люксембург и Швейцария“, припомни икономистът, добавяйки, че тогава имаше „индекс на доброто управление“.

Отлагат ли се реформите в Бюджет 2024? Трябва ли да се увеличават заплатите в държавния сектор? Как може да се осигурят повече приходи в бюджета? Откъде дойдоха финансовите проблеми на Аржентина? Доларизацията ли е спасението на латиноамериканската страна?

Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.​