Има ли заплаха за финансовата стабилност на България?

През последните седмици темата с икономическата стабилност на страната е водеща. Все повече експерти обръщат внимание на повишаващите се дефицити в бюджетите на правителството. Затова и Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: „Има ли заплаха за финансовата стабилност на България?“

Рискът за финансовата стабилност на държавата е напълно реален, посочват повечето експерти. Според тях основната причина за риска от по-висок дефицит са прекомерно завишените разходи. Приходната част е силно надценена, а разходната – прекомерно раздута. Според други - дефицитът в началото на годината е тревожен индикатор, но към момента не представлява най-голямата опасност за държавата. Твърдението, че финансовата устойчивост е застрашена, е неоснователно, защото тя се измерва чрез дългосрочни индикатори.

Добромир Иванов, изп. директор на BESCO:

Изпълнението на бюджета към момента е по-позитивно от очакваното. Има по-висока събираемост на ДДС и на част от акцизите, благодарение на около 12–15% ръст спрямо предходната година. Това е свързано с по-добри доходи и съответно по-високи осигуровки.

От друга страна, обаче, приходите са все още далеч от заложеното увеличение от 30% и според нас финансовата стабилност на държавата е застрашена. Това не е нов проблем – той започна още с приемането на бюджета в края на миналата и началото на тази година. Повишенията на заплатите с 50-60% в секторите на МВР, МО и ДАНС бяха прибързани и направени масово, без диференциация. Много експерти се изказаха против този подход, но въпреки това мерките бяха приложени.

Основният проблем е, че този тип разходи, веднъж увеличени, трябва да се поддържат всяка година. Още през тази година вероятно няма да можем да ги покрием без да се теглят заеми или да се намалява капиталовата програма. А следващата година ще започнем с още по-висока база на разходите.

Крайно време е да се осъзнае политически, че първо трябва да се изкарват пари, преди да се харчат. Раздуването на държавните разходи, за да се удовлетвори една част от избирателите, води до допълнителен инфлационен натиск. Това, а не еврозоната, има по-голямо влияние върху инфлацията. Повишаването на минималната заплата и общото нарастване на възнагражденията в публичния сектор задълбочават бюджетния дефицит – и това е сериозен проблем.

Адриан Николов, Институт за пазарна икономика:

Рискът за финансовата стабилност е напълно реален, особено с оглед на данните за изпълнението на бюджета през май. Правителството заложи дефицит от 3% от БВП, но е напълно възможно той да достигне 4-4,5%. Още при представянето на проекта за бюджет през февруари предупредихме, че прогнозите са прекалено оптимистични, особено по отношение на приходите. Например, беше заложен ръст от близо 25% спрямо предходната година, а за ДДС дори около 33% – нереалистично високи очаквания. Макар текущите приходи да се движат добре спрямо макроикономическата обстановка, няма как да достигнат планираните нива.

Основната причина за риска от по-висок дефицит са прекомерно завишените разходи. Разходната част вече достига около 35% от БВП. България традиционно има ниски нива на дълг и дефицит, но сега навлизаме в ситуация, в която тези параметри могат да се влошат рязко. При дефицит от 4-4,5% ще са нужни няколко години, за да се върнем към балансиран бюджет.

Примерът на Румъния показва как подобна фискална траектория води до външен натиск и ограничения върху разходите. Затова трябва отрано да се предприемат мерки. Най-вероятно Министерството на финансите ще се опита да компенсира с повишаване на приходите – вече се залага увеличение на осигурителната тежест. Но според нас правилният подход е ограничаване на разходите, оптимизация на публичния сектор и търсене на ефективност, а не просто механичното увеличаване на данъци и разходи без структурни реформи.

Добрин Иванов, икономист:

Финансовата стабилност на България е под сериозна заплаха. Към края на май бюджетният дефицит вече надхвърля 2,6 млрд. лева, което ясно показва, че публичните финанси са в нездраво състояние. Още при приемането на бюджета от АИКБ предупредихме, че приходната част е силно надценена, а разходната – прекомерно раздута. Днес тези прогнози се потвърждават.

Заложените приходи бяха нереалистично високи и вече е видно, че не могат да бъдат изпълнени. В същото време разходите нарастват с бързи темпове – най-вече в сферата на пенсиите, социалните плащания и възнагражденията в публичния сектор. Особено проблематично е увеличението на заплатите в сектор "Сигурност" и "Отбрана", което предизвика верижен натиск и в други сфери.

Сериозен структурен проблем е обвързването на редица разходи със средната работна заплата – възнагражденията в сигурността, образованието и университетите, както и минималната работна заплата. Този автоматизъм води до непрекъснато и трудно контролируемо увеличение на публичните разходи. Тази система трябва да бъде премахната възможно най-скоро – разходите трябва да отразяват реалните възможности на бюджета.

Ако не бъдат предприети спешни мерки, България може да последва примера на Румъния – хронични дефицити, натрупване на дълг и загуба на доверие. Още по-лошият сценарий е този на Гърция – с фалит, наложени външни условия и драстични ограничения.

Проблемът не е в приходите, а в разходите. Увеличаването на данъците изглежда като лесно политическо решение, но не решава структурните проблеми. То дори може да навреди на икономиката, като свие активността и увеличи сивия сектор.

Необходими са реформи – отвързване на разходите от средната заплата, ревизия за ефективност на публичните системи и връщане към финансова дисциплина. Без тях ще загубим контрол над стабилността. 

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ:

Рискове за финансовата стабилност на България винаги е имало, особено предвид това, че от 1997 г. страната е във валутен борд. Всяка година крие своите предизвикателства и рискове, свързани с възможността за натрупване на задължения и заплаха за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. От тази гледна точка е напълно естествено да следим внимателно сигналите за евентуална нестабилност.

Традиционно, през последните години, до средата на годината бюджетът на България е бил на излишък. В момента обаче ситуацията е различна – за първите месеци на настоящата година вече се отчита дефицит, който надхвърля 1% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е сигнал, който не бива да се пренебрегва и буди известна загриженост относно финансовата стабилност.

Въпреки това, засега няма основание за прекомерна тревога. Известно е как беше структуриран бюджетът – с определени очаквания за приходи и разходи – и макар дефицитът да е факт, той не представлява непосредствена заплаха. Все пак трябва да се отчете и другото значимо икономическо събитие за страната – предстоящото въвеждане на еврото, което също ще окаже влияние върху макрофинансовата рамка.

В обобщение, дефицитът в началото на годината е тревожен индикатор, но към момента не представлява най-голямата опасност за държавата. Важно е процесите да се наблюдават внимателно и да се реагира своевременно, ако тенденцията се задълбочи.

Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС:

Финансовата стабилност на България не е застрашена. Това е особено ясно на фона на напредналия процес по присъединяване към еврозоната. През юни бяха публикувани два конвергентни доклада – на Европейската централна банка и на Европейската комисия – които анализират в детайл стриктните критерии за членство. И двата доклада потвърждават, че България изпълнява изискванията за финансова устойчивост.

На 4 юни беше публикуван и задълбочен преглед в рамките на Европейския семестър, който също не установи заплаха за устойчивостта на публичните финанси. Не можем да правим генерални заключения за състоянието на финансите на база един параметър – бюджетния дефицит – особено чрез линейни екстраполации. Това е текуща фискална позиция, която не отразява дългосрочните основи на устойчивост.

Фискалната устойчивост се измерва чрез дългосрочни индикатори, като например съотношението държавен дълг към БВП. За 2025 г. то е около 25,1% – второто най-ниско в ЕС. Освен тов, е важно да разграничаваме касова и начислена основа. На касова основа текущият дефицит изглежда по-голям, но не отчита постъпления от корпоративния данък (около 3 млрд. лв.), които ще влязат в бюджета до юни. Не се отчитат и очакваните 5 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, както и други европейски средства.

Растежът на икономиката върви по-добре от очакваното. Няма промени във външната среда, които да предполагат шокови събития. Всичко това прави твърдението, че финансовата устойчивост е застрашена, неоснователно.