Димитър Събев: Българската икономика остава в уязвимата структура на растежа

Българската икономика исторически достигна най-висока стойност на произведения доход, но остава в уязвимата структура на растежа. Този анализ направи Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания при БАН, в предаването „В развитие“ Bloomberg TV Bulgaria.

„Страната ни остава силно зависима от външните пазари и изостава в иновациите, като се пилеят възможности за секторни реформи“, посочи той. Икономистът напомни, че и преди България е преминавала през  исторически фази на зависимост – от Германия през 30–40-те години на XX век, от СССР през 70–80-те – а днешна версия на тази обвързаност е към пазари на Запад.

Икономиката и структурните зависимости

По думите му настояването на МВФ „между редовете“ е ясно: време е за изход от вътрешната енергетика и за преориентация към по-висока добавена стойност.

Димитър Събев приема критиката, че растежът е тласкан от вътрешно потребление, но обясни, че ефектът е и компенсаторен – години на изкуствено потиснато потребление сега наваксват, особено при най-нискодоходните домакинства.

„Въпреки това, страната има остра нужда от повече инвестиции и по-широк поглед отвъд мантрата за преки чуждестранни инвестиции на всяка цена. Държавното управление често се вкопчва в краткосрочни бюджетни решения вместо в дългосрочни политики за иновации и структурна промяна“, не спести критиката си той.

Еврозоната като стартова линия 

Събев подкрепя присъединяването към еврозоната, тъй като то слага край на режима на валутния борд. „Еврото е начало, не край“, обясни той и смята, че то ще ни принуди да се мерим с най-добрите и да изоставим оправданията, че сме „специален случай“.

Според него еврозоната сама по себе си няма магически да „залее“ страната с капитал. „Необходима е активна държавна и институционална работа за подобряване на средата, ускоряване на административните процеси и целенасочена политика, която комбинира пазарни механизми и стратегическо насочване“, съветва той.

По думите му, ако се разчита само на стихийния пазар или само на планови средства, резултатът е лош. „Умният подход е комбинация с ясна цел“, отбеляза икономистът.

Какво да е облагането

Събев определи препоръките на МВФ за данъчни промени като „почукване на вратата“, което изисква средносрочен, добре обсъден подход. Той подчерта необходимостта от открит дебат с иконометрични модели и международен опит, вместо промени „между две четения на бюджета“.

„Отказът от плоския данък и преминаването към прогресивно облагане е нормален път за по-богати икономики. Целта не е България да изглежда като „офшорна зона“, нито да се убива активността“, заяви икономистът.

Той оспорва тезата, че по-високи ставки автоматично рушат събираемостта, и припомни, че това зависи от политическа воля и контрол. „Кривата на Лафер е начертана на салфетка“, обясни Събев, и добави, че дигитализацията прави укриването по-трудно, ако държавата настоява.

Що се отнася до осигурителния таван Събев е за неговото премахване и повишаване. Настоящата рамка, по думите му, прави системата регресивна: при заплати над около 4300 лв. значителна част от дохода не се облага с осигуровки, което води до по-ниска обща тежест за по-високите доходи спрямо средните.

„Не става дума да се товарят уязвимите, а за селективни корекции: уязвимите да получат облекчение, а онези с по-високи доходи – по-голям принос и по-силен глас в публичния дебат“, коментира икономистът. Той е скептичен, че промяната би „изгонила“ високо платени специалисти, защото ако мотивът да останат е именно неплащането на част от осигуровките, възниква въпросът как очакват услуги на нивото на доходите си.

Въпросът за производителността

За минималната работна заплата Събев подкрепя еднократна „нормализираща“ стъпка около 620 евро при влизането в еврозоната, след което темпът да се успокои. Според него автоматичното повишение вдига разходите по веригата, включително за хора, които не са повишили производителността си.

Какви са печелившите модели на пазара на труда? Приложим ли е моделът на Западна Европа и Скандинавия у нас за по-висока, но справедлива данъчна тежест, по-добри услуги и икономика, която създава повече стойност?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.