Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп планира да използва биткойна като стратегически резервен актив, което ще има трайни последици и то не само за финансовите пазари. Алфред Таудес, преподавател във WU Executive Academy и ръководител на Изследователския институт по криптоикономика на WU, анализира какво стои зад криптостратегията на Доналд Тръмп и какви последици ще има решението му да използва биткойна като държавен резервен актив за други държави, глобалната финансова система и инвеститорите по целия свят.
Персонализирани мемекойни на Доналд Тръмп и първата дама Мелания Тръмп, както и биткойнът като държавен резервен актив – криптовалутите заемат важно място в политическия (и личния) дневен ред на новия президент на САЩ. Около 16 години след създаването му, през декември миналата година, цената на биткойна за първи път премина границата от 100 хил. долара. Голяма роля за това изиграха плановете на новоизбрания президент на САЩ да използва стратегически криптовалутите в бъдеще. Доналд Тръмп също така планира да номинира бившия директор на PayPal Дейвид Сакс за отговорник по криптовъпросите и изкуствения интелект.
Биткойнът като стратегически резервен актив
САЩ планират да съхраняват биткойни като стратегическа резервна валута, управлявана от Валутния стабилизационен фонд, който в момента съхранява щатски долари, чуждестранни валути (най-вече евро) и държавни облигации, наред с други активи. Указът, необходима за създаването на резерва, вече е подготвен и може да бъде подписана скоро, посочва Таудес. Планът е в биткойни да бъдат инвестирани поне 20 млрд. щатски долара. Така заедно с около 200 хил. биткойна, конфискувани от правителството, САЩ може да притежават приблизително 400 хил. биткойна по сегашния курс, което ще превърне страната в един от най-големите собственици на биткойни след анонимния създател на токена, известен под псевдонима Сатоши Накамото, мениджъра на активи BlackRock и софтуерната компания MicroStrategy. Според проектоверсията на президентския указ биткойните ще се държат като стратегически резерв и ще могат да се продават само когато страната е в трудно положение. В противен случай те трябва да бъдат съхранявани за поне 25 години, а всяка продажба ще изисква одобрението на президента.
Този указ за създаване на стратегически биткойн резерв може да бъде издаден още през втората половина на годината. Той не изисква одобрението на Федералния резерв или Конгреса, но следващият президент може да я отмени. Друг начин за това би бил да се приеме закон чрез Конгреса. От една страна, това ще отнеме повече време и ще предизвика повече дебати. От друга страна, този подход би осигурил по-голяма правна стабилност в дългосрочен план.
Какво цели Доналд Тръмп с криптостратегията си
Какво точно иска да постигне Тръмп с фокуса си върху биткойните? Зад всичко това стои стратегия, обяснява Таудес. Става дума за укрепване на финансовата мощ на САЩ и на щатския долар, който ще остане централният лост на финансовата и властовата стратегия на страната. Поемането на водеща роля по отношение на биткойн резерва може да бъде също толкова стратегически важно, колкото са били златните резерви през XX век. И сега страните, заплашени от санкциите на САЩ, трупат повече злато, отколкото някои други държави. Възможността за извършване на международни трансакции, без да се налага да се използва банковата мрежа, както и за създаване на валутни резерви чрез държавно организиран добив на биткойни, превръщат криптовалутата в привлекателна алтернатива на доларовите и златните резерви. Решението на САЩ да бъдат първата държава с биткойн резерв прави подобна опция по-скъпа за останалите страни, а също така намалява риска други държави да използват биткойни срещу долара.
Курсът на биткойна и интеграцията на финансовите пазари
Новото институционализирано търсене от държавите може да доведе до повишение на цената на биткойна до над 1 милион долара до 2027 г. или началото на 2028 г., сочат прогнозите. Причината за това: стратегическото натрупване на запаси, извършвано от САЩ, намалява количеството на наличните биткойни, което може да подтикне други държави да приложат подобна стратегия. Тогава тези държави ще се конкурират за останалите биткойни, които на свой ред вече няма да се предлагат на свободния пазар, което допълнително ще повиши както дефицита, така и стойността на тази криптовалута.
Технологичен и иновационен тласък за криптовалутите?
Използването на биткойна като държавен резервен актив ще изисква инвестиции в администрацията и особено в сигурността. За да се съхраняват безопасно биткойните на страната, ще е необходим „дигитален Форт Нокс“, включващ стандарти за киберсигурност и криптография. Инвестициите на САЩ в тази област ще бъдат огромни и Европа може да изостане в още една ключова технология, предупреждава Таудес.
Възможно е да има последици и за добива, т.е. създаването на биткойн: държавите с голям капацитет за добив, като например Казахстан, ще получат по-голямо стратегическо значение. На Китай може да се наложи да преразгледа настоящата си забрана за добив. От предимствата на добива биха могли да се възползват най-вече държави с достъп до много евтина възобновяема енергия. Бутан, например, е добил биткойни на стойност 750 милиона долара, чрез водноелектрическа енергия. В близост до центровете за добив могат да се развият нови финансови центрове.
Как ще реагират другите държави?
Централните банки остават скептични към биткойна: високата му волатилност, ограничената ликвидност и оперативните рискове пречат на приемането на криптовалутата от банките. Особено Европейската централна банка изрази силна критика към биткойна и подобни криптовалути, като предложи цифрово евро като алтернатива. Това обаче не е истинска криптовалута и не би могла да замени биткойна като стратегически резервен актив, обяснява Таудес.
Швейцария и Чехия влязоха в редиците на страните, които обсъждат стратегически инвестиции в биткойн и дори бившият германски финансов министър се застъпи за биткойн резерв в ЕЦБ и Бундесбанк. Няколко американски щата също подеха инициативи за стратегически биткойн резерв.
Ясно е, че европейските държави ще се нуждаят от нови стандарти за сигурност и директиви за съответствие, за да интегрират безопасно биткойна в своите финансови системи. Аргументите срещу криптовалутите, като например използването им за престъпни дейности като пране на пари, все повече губят своята тежест.
Последиците за финансовите пазари и инвеститорите
С излизането на държавните институции на сцената като активни притежатели на биткойни интеграцията на криптовалутите в света на традиционните финанси навлиза в следващата фаза. В САЩ частните инвеститори вече използват биткойн борсово търгувани фондове (ETF), за да диверсифицират портфейлите си с криптоактиви. Скоро това може да се случи и още други държави, което ще подтикне към разработването на нови финансови продукти, деривати и портфейлни стратегии.
Друга последица: в Европа доставчиците на финансови услуги като Bitpanda може да придобият по-голямо значение, оказвайки натиск върху традиционните банки. Дори на пазара на труда създаването на държавен биткойн резерв би имало последствия: търсенето на специалисти ще нарасне и в държавните институции, а традиционните финансови професии може да се променят завинаги.