Панаирът на книгата – колко дни са достатъчни

Всяка година през май в София започва традиционният Пролетен панаир на книгата – едно от трите големи книжни изложения в столицата, на които различни издателства се срещат с читателите и предлагат книги с намаления. В миналогодишния панаир участваха над 100 издателства, разположени в 61 шатри.

Тази година обаче книжното изложение е съпътствано с недоволство на част от издателите заради удължения му срок – вместо досегашните 7 дни, той ще бъде 10 – между 24 май и 2 юни. На пръв поглед това не е голяма разлика, но за работещите в някои издателства се оказва предизвикателство.

„Смятаме, че се обезценява, превръща се от вълнуващ празник, от годишна среща с читатели, с търговци и печатници за договаряне – в базар за разпродажба с отстъпка“, се посочва в позиция на издателство „Леге Артис“.

„Книгите не заслужават да бъдат принизявани единствено до стока, която се продава по сергиите“, пишат в свое изявление и от издателство за поезия „Да“, които няма да участват в тазгодишното пролетно изложение.

„От издателство „Ера“ не подкрепяме това решение. Според нас дългия период изтощава събитието. Губи празничност и се превръща в обикновен пазар на открито“, посочи Михаил Дечев от изд. „Ера“.

За неправилно намира решението и Николета Руева, главен редактор на изд. „Кръг“, според която това би забавило процесите в самото книгоиздаване.

Причини за новия формат на Панаира

Мотив да се проведе книжният панаир за 10, а не за 7 дни, е положителният опит от варненското изложение, обясни Десислава Алексиева, председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ (АБК), които са организатор на панаира. Така софиянци получават възможност в продължение на два уикенда да се срещат с книги и да участват в книжни събития, каза още тя.

„Основният фокус на всички изложения, които правим, е възможността за среща с автори, за богата културна програма. Една от причините да се предложат 10-те дни беше и това, че ние не успяваме да удовлетворим всички заявки на колегите за участие в културната програма. Когато изложението се удължи и е 10 дни, това означава, че повече колеги ще могат да представят своите книги в рамките на културната програма и ще имат повече срещи с автори“, обясни Алексиева.

Според „Леге Артис“ обаче едва ли ще има голям интерес към събитията: „Досега на представянията и срещите по време на изложението идваха от 3 до 20 души. Сега - разтеглено във времето – вероятно още по-малко“, се посочва в позицията им. Според Анелия Андонова, управител на ИК „Бард“, ако на Зимния панаир на книгата, който се провежда в НДК, има зали за събития, то на пролетния всички се случват в парка и по бул. „Витоша“. „Това е несериозно“, каза тя.

Два-три гласа повече

„Миналата година беше взето решение и двете изложения на открито в София – и Пролетният панаир на книгата, и Алея на книгата – София да бъдат с продължителност 10 дни. Поради постъпили оплаквания от колеги и алтернативни предложения това решение отново беше подложено на гласуване на общото ни събрание, което беше на 20 март тази година, и се взе решение Пролетният панаир на книгата да бъде с продължителност 10 дни тази година, а Алея на книгата – София да бъде 7 дни. Тоест решенията се вземат абсолютно демократично“, обясни Десислава Алексиева.

Според „Леге Артис“ обаче решението „да се пробва“ изложение в рамките на 10 дни е взето с гласове, разделени почти поравно.

„Вярно е, че по-голямата част от издателите са гласували „за“, но също по-голямата част са били с два-три гласа повече. Имало е паритет почти 50 на 50“, каза и Анелия Андонова.

Забавяне на работата 

Удължаването на Пролетния панаир на книгата поставя редица предизвикателства пред работата на самите издателства.

„Мисля, че такова решение е от полза само на много, много малките издателства, които почти нямат продукция през годината или в рамките на месеца имат много малко продукция и съответно – могат да си позволят да отделят много време на панаири и базари, защото това вече се превръща и в арт базар. Другият вариант – на много големи издателства, които, по обратната, логика имат капацитета да си позволят поради повечето хора, които работят там, да участват на 10-дневно изложение“, каза Николета Руева от „Кръг“.

„Особено неизгодно е за издатели, които не живеят в столицата. Разходите за престой (по-скъпо е да се храниш навън), евентуално за продавачи на щанда, за паркинг се удвояват“, посочват от „Леге Артис“.

Проблем е и спирането на работата на самите издателства, тъй като обичайно на щандовете по време на книжни изложения всъщност книгите се продават от членовете на екипа на издателството.

„От 7 дни влизаме в 10 дни, от които два уикенда, които са изцяло почивни. Това означава, че трябва да се наемат външни хора, тъй като не мога да ангажирам редакторите да продават на щанда 10 дни, още повече – в почивното си време“, посочва Николета Руева и допълва, че наемането на външни хора е свързано освен с допълнителни разходи, и с отражение върху оборота, тъй като наетите не познават толкова добре каталога на издателството.  

„Въпреки че „Ера“ има достатъчно голям екип и работим на смени по време на изложението, нарушава се ритъмът на работа. Разходът на интелектуален, човешки и финансов ресурс е голям. Служителите нямат време да си починат и да вършат спокойно другите си задължения. Увеличените финансови разходи – за наем, заплащане на извънреден труд и др. – са неоправдани. Изложенията на открито носят риск и заради метереологичното време - няма оборот, повреждат се книгите“, казва и Михаил Дечев.

„Не можем да си позволим този лукс като средства и време“, пишат от „Да“.

Десислава Алексиева сподели, че на издателствата, които са изказали притеснения във връзка с удължения срок, е предложена възможност да си разделят щанда – пет дни да е едното издателство и пет дни да е другото издателство, или през цялото време да бъдат изложени книгите и на двете издателства.

„Ние се стараем да направим така, че изложенията да бъдат в максимална полза на публиката и да дадем възможност на повече хора да се срещат с книгите, но се грижим и за това издателите също да се чувстват добре и да се грижим за тях“, каза тя.

Въпросът с книжарниците

Още една тема, повдигната от издателствата, е работата на книжарниците. Според „Леге Артис“ удължаването на панаира е некоректно и спрямо търговците.

„Няма полза нито за издателите според мен, нито за партньорите ни търговци – особено за тях, защото блокираме и търговската мрежа по този начин за по-дълъг период за време“, каза Анелия Андонова от „Бард“. Тя отбеляза, че докато панаирите са три-четири пъти в годината, то с партньорите си от веригите книжарници работят целогодишно.

„Апелираме към АБК и колегите издатели да се придържат към досегашния формат. Не всичко е пари. „Не участвайте“ не е аргумент. Нека не бъркаме издателската с търговската дейност, нека запазим вълнението от очакването, празничността на по-редките, но смислени срещи, особено около светлия 24 май, когато и без това столицата е претрупана от събития от личен и обществен характер“, посочват от „Леге Артис“.

*Запитване за позицията им относно удълженото провеждане на Пролетния панаир на книгата бяха изпратени и до други издателства, които обаче не отговориха до публикуването на този текст. Тепърва предстои разпределянето на шатрите за участниците в книжното изложение и оформянето на културната програма.