Все по-високи дефицити и все по-ниски лихвени проценти - това вече не работи

Периодът на Лиз Тръс като британски министър-председател приключи, преди да е започнал. Стартирала с амбицията да се превърне във втората Маргарет Тачър, тя се оказа с най-краткия управленски мандат в британското правителство. Епизодът е изпълнен със злорадство и лична трагедия, но също така е пълен с поуки за преходната фаза, в която навлязоха икономиките и капиталовите пазари, особено в западния свят. Германското икономическо списание WirtschaftsWoche анализира 7 урока.

Урок 1: Дните на цветята и розите отминаха, а причината за това е... инфлацията.

Урок 2: Експертизата и опитът като министър на финансите/икономиката не са недостатък - идеологията не се възнаграждава от пазарите.

Урок 3: Инфлацията е ключът.

Урок 4: Енергията е основна грижа.

Урок 5: Опитните централни банкери са наясно с размера на предизвикателството.

Урок 6: Не са разгледани "последиците" от двете кризи - пандемията и войната в Европа.

Урок 7: Политическата стабилност в Европа ще остане под натиск.

Първият урок е труден, с който развиващите се пазари винаги са се сблъсквали: „Този път е различно" никога не е вярно. Времената, в които дадена страна можеше да провежда експанзионистична фискална политика, да задлъжнява и благодарение на ниските или отрицателните лихвени проценти да не се налага да работи или да спестява за „черни дни", отминаха. Но това също така разруши „deus ex machina" за капиталовите пазари; все по-високите дефицити в комбинация с все по-ниските лихвени проценти вече не работят.

Изискванията към икономическата и финансовата политика стават все по-големи. Инфлацията очевидно е в основата на този проблем. И отново се повтарят 70-те години на миналия век: печатането на пари в крайна сметка води до инфлация, инфлацията означава по-високи лихвени проценти, а „хубавото" време за икономиката и капиталовите пазари е отминало. Миналата година по време на Хелоуин WirtschaftsWoche обяви, че инфлацията е най-големият призрак за тази година - и ще остане такъв още известно време.

Урок 2 е, че в такива времена идеологията вече не се възнаграждава от пазарите. Куаси Куартенг, който стана финансов министър, имаше впечатляващо образование, както и известен опит в държавната администрация, но беше новак на този пост, без да се е справял с големи политически кризи, при това в икономическа и енергийна криза. При обявяването на най-големите данъчни намаления от 70-те години насам не бяха отчетени настоящите проблемни фактори на финансовите пазари, а именно инфлацията и фактът, че в тази среда централните банки вече не могат да издават „чисти бюлетини", както ясно заяви управителят на АЦБ Андрю Бейли.

Намаляването на данъците може и да е било рецептата за успех на Маргарет Тачър, но времената са различни и - това е „красотата" на финансовите пазари – „неплатените чекове“ се разкриват светкавично. Изкривяванията на капиталовите пазари в Обединеното кралство, последвали обявените от него мерки, в крайна сметка костваха поста на Куартенг.

Урок 3 е, че не бива да се подценява влиянието на инфлацията върху икономиката и капиталовите пазари. Инфлацията ще е от ключово значение през следващите месеци. Само ако инфлацията бъде овладяна, централните банки ще могат да забавят или да преустановят повишаването на лихвените проценти, потребителското доверие ще се върне и ще се ограничат мащабите на предстоящата рецесия. Политика, която не насочва използваните от нея средства, особено ако те са значителни, към облекчаване на потребителите от инфлацията, ще се провали в настоящата среда. 

Урок 4 е, че ако инфлацията е ключът, то енергията в момента е „топ загрижеността". Дори и инфлацията да се разширява, енергийната инфлация е движещата сила, която я подклажда, и областта, която има най-опустошително въздействие върху потребителското доверие и желанието за инвестиции. Всяка една политическа мярка трябва да бъде насочена към смекчаване на този шок в предлагането и произтичащия от него екзистенциален натиск, и то целенасочено, а не разпръснато.

Урок 5 трябва да бъде повтарян до втръсване на капиталовите пазари. Английската централна банка не е толкова голяма като Фед или ЕЦБ, но е една от големите, една от най-известните и нерядко определяща тенденциите. Посланието, което беше подчертано за пореден път, е ясно: фокусът е върху борбата с инфлацията, а при спешни случаи ще се приеме и рецесия.

А АЦБ беше още по-ясна от някои други централни банки в изпращането на друг сигнал. Единствено в случай на неконтролируеми пазарни изкривявания ще се пристъпи към намеса и ще се осигури функционирането на пазарите; в противен случай участниците на пазара не трябва да се надяват на допълнителна подкрепа от страна на централната банка. Известният от години т. нар. Put* на централната банка в момента не съществува, а цената на изпълнение при всички случаи е значително по-ниска.

Урок 6 е нещо, което трябва да ни накара да бъдем предпазливи, когато мислим за предстоящата 2023 г. Големите кризи в миналото често предизвикваха „отзвук", който след това предизвикваше втора негативна вълна във финансовата система. Година след Азиатската финансова криза със срива на тайландския бат последва сривът на LTCM, след спукването на dot.com балона финансовите акции също бяха повлечени надолу в последната вълна, а след Northern Rock последваха и Bear Stearns и Lehman.

Повишаването на лихвените проценти през тази година беше брутално, сравнимо със ситуациите през 70-те и 80-те години на миналия век. Широките загуби в различни класове активи - от държавни облигации до корпоративни облигации и акции - вероятно са причинили един или друг дисбаланс. Това ще трябва да се види на по-късен етап. Дали пенсионните фондове на Обединеното кралство, банките в сянка или други ще трябва да бъдат спасявани от фалита, или ще може да се избегне подобна ситуация, предстои да разберем. Това, което вече стана ясно обаче, е, че ликвидността на пазара е доста ниска и поради това бъдещите диапазони на колебание вероятно ще бъдат сред по-високите в сравнение с миналото.

А последният урок 7 е, че Лиз Тръс едва ли ще бъде единствената политическа жертва, която настъпващата рецесия ще вземе в цяла Европа. Винаги, когато няма свободен кеш за прахосване, когато строгите икономии влязат в политическия дневен ред и по този начин политиката на разпределение стане болезнена, политическото напрежение нараства. Вероятно това ще се случи и в континентална Европа, след като настъпи зимата и сметките за енергия започнат да се покачват.

В обобщение, краткият епизод на Лиз Тръс като правителствен ръководител на Обединеното кралство може да се разглежда като предупреждение за всички предизвикателства, които предстоят пред пазарите. Те остават - меко казано – стряскащи. 

* Put е финансов договор, който има за цел да предпазва от загуби. За първи път това понятие придобива известност по време на мандата на Алън Грийнспан като председател на Федералния резерв от 1987 г. до 2006 г.

Новите макроикономически предизвикателства ще са една от темите на единадесетото издание на конференцията Investor Finance Forum. Най-голямото събитие на финансовата и инвестиционна общност в региона, което водещият икономически сайт Investor.bg организира, ще се проведе на 4 ноември от 11 часа в хотел Hyatt Regency Sofia, зала „Васил Левски“. Повече вижте тук!